НИЕ, ВЪЗРАСТНИТЕ, НИЩО НЕ ЗНАЕМ

Животът на всеки човек върви напред. Замислете се обаче дали с всяка крачка напред не правим две назад? О, да - с всеки изминал ден научаваме повече, просперираме, издигаме се, но... с всеки изминал ден забравяме по един ценен урок. От онези уроци - най-важните... за живота. Кой може да ни припомни щастието? Погледнете ма-а-алко надолу и вижте как живее вашето дете. Не, как спазва родителските правила, а как „слуша" природата. Умение, което вие изгубихте по пътя си към света на възрастните. Нали?!

ИЗВЕДНЪЖ СТАНА ТВЪРДЕ СЛОЖНО

Когато искаме да решим и най-елементарната задача, ние минаваме по сложния път. А децата мислят по-просто - те се осланят на интуицията си и се доверяват на времето и природата. Интересното е, че с напредването на възрастта и трупането на знания лесните решения ни се виждат твърде прости, за да са верни. А истината понякога е точно под носа ни.

ЗАБРАВИХМЕ ДА ДИШАМЕ

Когато бяхме ученици, учителят по физкултура крещеше „Напълнете гърдите с въздух!" и ние се изпъчвахме напред. Днес обаче много от нас вече знаят какво е коремно дишане и колко полезно е то за нас. Погледнете мъничето си, докато спи по гръб - на всяко вдишване коремчето му се надига интензивно, а гърдичките остават спокойни. Някой май е забравил как да диша или се е старал да изпълни поредните заръки, но... това със сигурност не е вашето бебе.

РАЗЧУПЕТЕ ПРАВИЛАТА

Какво ще си помислите за човек, който носи различен цвят чорапи? Сигурно, че или е толкова мърляв, че няма чисти чорапи, или просто е откачен. В крайна сметка няма нищо лошо в странното облекло. Ние, възрастните, сме обременени от безбройните правила за всичко - от дрехите до държанието. Хлапетата са далеч над нещата. Те могат да ядат риба с мед или да излязат на улицата по пижама - за тях е важно да се усмихват. Другото... е данък обществено мнение.

НЕКА ЕМОЦИИТЕ ИЗБУХНАТ

Ако някой удари детето ви, то или ще върне удара, или ще се разплаче. При всички случаи ще даде път на емоциите си. Няма да сдържи гнева си само защото някой е казал, че така не се прави. Има едно сладко правило, което всеки родител предава на детето си, а след това забравя - „ЗАТОВА ПЪК"! Мария може да има нова кукла, но затова пък моят татко е по-висок от нейния. Георги има таблет, но затова пък мен ме заведоха на цирк. Може някой да има повече власт или пари от вас, но затова пък вие имате нещо, което той никога няма да има. Само го открийте.

УМЕНИЕТО ДА ЗАБРАВЯМЕ

Да простиш, да забравиш е полезно не само за добрите взаимоотношения, но и за нашето здраве. Хлапетата много бързо забравят стореното им зло, затова и по-лесно прощават, но и затова по-бързо решават конфликтите си и продължават напред с усмивка. Късата памет понякога е хубаво нещо.

ГОЛЕМИТЕ НЕЩА ЗАВИСЯТ ОТ МАЛКИТЕ

Причина за радост могат да бъдат много малки неща като случайно изпадналите 5 лева от джоба на дънките или забравеният буркан с шоколад в хладилника. За съжаление ние, възрастните, не си спомняме как да се радваме на всекидневните малки изненади, защото умът ни е зает с изграждане на стратегиите на живота утре. А животът е това, което ни се случва, докато си правим планове за бъдещето - това го знаем всички. Остава да го направим.

НАУЧЕТЕ СЕ ДА ЗАДАВАТЕ ВЪПРОСИ

Най-досадното нещо за младите майки са безспирните въпроси на децата им. За тях е нормално обаче - те не ползват Google за информация. Вие може и да имате постоянно подръка интернет търсачки, но нещата от живота се научават само от истинския разговор между хората. Затова не се сърдете на мъничето, а се научете и вие да го правите.

НАЙ-ВЕЛИКОТО ИЗКУСТВО

От хлапетата можем да научим много неща за живота, които сме забравили с времето, за да му се радваме истински. Най-важното е обаче да си припомним какво е да обичаш просто заради самото обичане, без условности, без изисквания, без очаквания от човека срещу нас.

Автор: Десислава Христозова