Нервен изблик или просто каприз

В повечето случаи ни се струва, че детето ни манипулира, за да постигне своето, и сме сигурни, че това е просто каприз и трябва да се игнорира. Невинаги обаче това е така.

Истерията няма да изчезне сама

Всяка истерия е състояние на силна нервна възбуда, с която детето не може да се справи самостоятелно. Тук е важно да запомните, че в момента, в който детето направи сцена, то чува само собствения си плач, което също го плаши. И всъщност то се плаши, защото не може да спре.

Още от раждането си бебето е сигурно, че силният плач е единственият начин за общуване със света и е важно от ранна детска възраст родителите да се научат да успокояват децата си, да отгатват желанията им и да осъзнават нуждите им за храна, вода, сукане, топлина, общуване, прегръдки и т.н. Само тогава, когато стане по-голямо, детето ще може да разчита на тях и да се научи бързо да се успокоява.

Колкото по-дълго не успокоявате детето и го оставяте тревожно, толкова по-силен е плачът. То може да възприеме подобно поведение като игнориране и да си мисли, че е само́, а това добавя страх и несигурност в него. Избухванията не могат да бъдат игнорирани, като отидете в друга стая, оставяйки детето самичко.

Предвестници на истерия

Всяка майка просто трябва да погледне детето си и веднага ще познае, че нещо не е наред с него. На какво особено си струва да се обърне внимание обаче?

• Сърдито личице със свити устни.
• Подсмърчане.
• Хленчене.
• Зачервяване на лицето.
• Резки движения.

Според специалистите, щом забележите промяна в настроението на детето, трябва да действате незабавно. Опитайте да застанете така, че да сте на едно ниво с него и нежно попитайте какво го притеснява.

Назовавайте причините за притеснението постепенно, като правите паузи. Продължете разговора, след като детето кимне в отговор на въпроса. В този момент то вече започва да се чувства сигурно и може би ще сподели с вас.

Ако все пак плачът е започнал, е важно да не казвате нищо, тъй като детето дълбоко в себе си не чува нищо, но усеща и вижда. И така, как да спрем истерията в този случай?

Тук вече трябва да приложите тактилност. Можете да вземете детето или да хванете ръчичката му, да го погалите по главата, да го прегърнете, да целунете горната част на главичката и т.н. Понякога майчините ласки могат да успокоят по-добре от всякакви думи.

Понякога и хуморът помага. Само внимавайте да не се подигравате, а по-скоро действията ви да са под формата на игра. След скандала е добре да попитате детето за чувствата му и да разберете причината за това поведение.

Какво друго може да причини избухването?

• Нарушаване на диетата и съня.
• Свръхвъзбуда на детето.
• Проява на инат или протест.
• Травматично обстоятелство, което се основава на сблъсъка на интересите на детето и родителите.
• Подражание на връстници, родители, анимационни герои и др.
• Привличане на внимание.

Избухванията и капризите могат да бъдат избегнати, ако родителите се научат да реагират правилно на поведението на детето, да го чуват и да отгатват неговите мисли и чувства. Капризът е желанието на детето да постигне нещо невъзможно или забранено. Ако истерията винаги е неволна емоционална реакция, то напротив, децата умишлено прибягват до капризи.

Автор: Нели Христова