Не искам да говоря!

02.06.2025 г. Детска психология

Съществуват обаче далеч повече причини за мълчанието на детето и понякога се случва то да знае как да говори, но в същото време да общува с хората рядко. Най-често проблемът се проявява в кръг от непознати или във всяка ситуация, която е травмираща за малкото човече. Това явление се нарича селективен мутизъм.

Избирам да мълча

Селективният мутизъм се характеризира с избирателно мълчание, свързано с високи нива на тревожност и психически стрес. Човек с тази диагноза не може да говори в определени социални ситуации, въпреки че може да говори в други. Най-често това разстройство се появява за първи път в ранна детска възраст, но при някои хора може да остане и на по-късен етап.

Тревожен съм

Спред специалистите по правило появата на селективен мутизъм се предхожда от други нарушения в развитието на речта. 75% от децата с тази диагноза имат високо ниво на тревожност. Феноменът обаче е доста рядък, слабо проучен и няма установена ефективна терапия. Успоредно с някои медикаменти против тревожност, най-често се предписват когнитивно-поведенческа терапия, арт терапия и семейна психотерапия.

Как да общуваме с дете със селективен мутизъм?

Британската терапевтка Луси Натансън (Lucy Nathanson), специализирана в работата с деца със селективен мутизъм, споделя в книгите си* полезни съвети как да общувате с такова дете.

1. Плавно запознаване с непознати. Ако имате възможност, е добре да бъдете наблизо, когато детето за първи път ще посещава ясла или детска градина. Работещите в детското заведение са напълно непознати, а при едно дете със селективен мутизъм ситуацията може допълнително да се утежни, ако мама не е наблизо. Ето защо, говорете с персонала и го помолете да ви позволи да общувате с детето пред тях, а те да наблюдават. След това постепенно можете да ги включите в процеса. И тъй като вие и детето всъщност сте поканили хората във вашата игра, няма усещане за „нашествие“. За съжаление в много детски заведения това не е възможно, поради което родителите често избират частни детски градини и училища, където има индивидуален подход.

2. Опитайте се да включите детето в процеса на пазаруване. Предварително обсъждайте с него какво искате да купите, изберете артикулите и след това внимателно започнете да общувате с касиера в магазина. Всичко трябва да се случва възможно най-естествено и незабелязано от детето.

3. Не изисквайте детето да ви обяснява всичко. Не се фокусирайте върху факта, че не иска да говори, и никога не питайте: „Ще говориш ли с мен днес?“. Такъв въпрос само ще засили страха и притеснението.

4. Не обръщайте твърде много внимание на състоянието. Основният проблем на такива деца е страхът. Те не са уверени в себе си, така че не трябва да им обръщате специално внимание, за да не засилите чувството, че нещо не е наред.

5. Не принуждавайте детето да поздравява на всяка цена. Можете да го поканите да поздрави някого, както и да измислите свой собствен начин да му напомните за това – може би в игра. Но не трябва да обвинявате в никакъв случай, само защото не иска да каже „здравей“, когато се среща с хора.

6. Не задавайте на детето директни въпроси. Особено когато става дума за общуване с непознати. Можете да започнете отдалеч или да опитате да говорите чрез трето, доверено лице, но не трябва да се свързвате директно с детето с молба или искане. Също така избягвайте директен контакт с очите.

7. Не показвайте прекалена радост или задоволство. Ако детето започне да ви говори, не трябва да реагирате с дива радост или бурна изненада. Дръжте се така, сякаш нищо не се е случило.

Lucy Nathanson е автор на: