Най-големите грешки в дисциплината

Или засипване с подаръци, постоянни похвали, идеализиране. Родителският арсенал често е на един от двата полюса. В стремежа си да възпитат добър и достоен човек, мама и татко често допускат грешки, които влошават отношенията им с детето. Вижте колекцията с грехове на възрастните, саботиращи мисия „Сговорчиво хлапе“.  

Скандал на публично място

Не: Разбира се, че ще се притесните, ако малчуганът пресече на червено, или тича в тълпата, пускайки ръката ви. Но ако започнете да му се карате на улицата, ще го засрамите и е по-вероятно той плахо да следи лицата на минувачите за реакции, отколкото да изслуша аргументите ви.

Да: Дръпнете дребосъка настрани и му обяснете къде е сгрешил. Ако се намирате на оживено място, оставете разговора за вкъщи.

Забележки

Не: Полудявате, когато наследникът ви просто оставя якето си някъде вкъщи. Не разбирате как е възможно след милион направени забележки, жакетът все още да се мъдри на плота в кухнята.

Да: Помнете основния закон на Вселената: Винаги формулирайте желанията си с положителна насока. Или с други думи, заменете „Не си оставяй дрехите по пода“, с „Ако закачиш якето си в гардероба, утре няма да е смачкано“. 

Подкуп за добро държание

Не: Съгласявате се да купите бонбони на мъника, само и само да спре да плаче на касата в магазина. Целта е постигната – радвате се на спокойствие. Но цената е висока. Малкото човече тържествува, откривайки бърз начин да постига своето.

Да: Не възнаграждавайте лошото поведение, а ясно покажете, че мама не вярва на сълзи: „Ти имаш правото да си ядосан/сърдит. Поплачи, щом искаш, но това няма да промени решението ми“.

Негово Величество Гладът

Психолозите съветват да не прилагате възпитателни методи, когато сладурът не се е нахранил. Гладът затруднява концентрацията и често поражда раздразнителност и нетърпение. В името на мира, отложете мъдрите слова за по-подходящо време – след питателно хапване.

Висок тон и нервни изблици

Не: Наивно е да смятаме, че ще приемате с будистко спокойствие всички бели на отрочето си. Но изпадането в амок и високите децибели ще провокират единствено сходен отговор у малчугана.

Да: Овладейте гнева, снижете тона и говорете спокойно. Ще се изненадате от огромния ефект на тази неочаквана метаморфоза. Невръстният терорист ще е изумен от привидната ви толерантност и току-виж вникне в думите ви.

Повторението НЕ Е майка на знанието

Безсмислено е цяла вечер да коментирате как детето е обидило свой приятел. Многократното обсъждане на случая само ще ви спечели място в графата с досадни лица. Спасете се от попадане в нея, като обясните веднъж, че подобен език наранява. И продължете напред. 

Сравнения

Не: „Сестра ти винаги си играе кротко. Защо ти не можеш?“ Забравете подобно съпоставяне. Всеки е отделна личност и не е нужно да давате примери с послушни роднини или другарчета.

Да: Фокусирайте се върху хлапето и говорете за неговите плюсове и минуси: „Днес се държа много добре на детската площадка.“ Или „Старай се повече по математика“.

Твърде големи наказания

Не: Лесно е да обявите: „Без телевизия един месец!“ Но не е ли малко прекалено да лишите хлапето от забавления заради една неизмита чиния? Или както казва американският психолог и автор на книгата „Какво правят страхотните родители“ – Ерика Райшер: „Наказанията трябва да са пропорционални на провинението, а не на степента ви на разочарование.“

Да: Предварително уточнете санкциите за несвършена работа, за да бъде наясно детето. Например: ако не е извадило съдовете от миялната, когато сте го помолили, ще го направи, преди да гледа филмчето си.

Липса на последователност

Не: Ако понякога яростно защитавате някое правило, а друг път изобщо не се сещате за него, ще объркате сладура: „Мама се кара, когато не си мия ръцете преди хранене. Но напоследък не ми казва нищо“.

Да: Бъдете постоянни, за да се утвърди желаното от вас като задължително за дребосъка. Така то ще се превърне в навик, а не в инцидентно изпълнение на задача.

Въпрос към специалиста

Теодора Пампулова, психолог 

Кое е злaтното правило при възпитанието на деца?

Златното правило при възпитанието във всяка възраст – от утробата и дори през тийнейджърството, е едно: „Говорете с детето си почтително!“ Според Франсоаз Долто, за да накараме хлапето да се съобразява с нашите наставления и желания, е необходимо да въведем езика. Но определено не като мърморим, крещим, забраняваме и наказваме, а като разясняваме, обясняваме, даваме личен пример. Преди да осигурим на малчугана материална сигурност, е необходимо да създадем емоционална – близост, разбиране, топлина. Децата, които не я притежават, не следват авторитета на родителите, не спазват правилата, изразяват неуместно емоциите си.