Мудното дете

През последните години постоянно слушам за дивите деца, за хиперактивните деца, за агресивните деца, за нетърпеливите деца. Получавам много информация относно укротяването на хлапетата и безбройните рецепти за семейно щастие, след като мъниците вече са СПОКОЙНИ - думата, към чието осъществяване се стреми съвременният родител. От всичко това трябва ли да си направя извода, че моето кротко, спокойно, търпеливо и бавничко детенце не се развива на едно ниво с връстниците си? То ли не е адекватно на средата, в която живее, или средата е твърде динамична за неговия емоционален свят? И кое всъщност е правилно? А има ли правила в това изобщо?

СБЛЪСЪКЪТ СЪС СИСТЕМАТА

В началото на своето израстване мъниците се сблъскват с правилата на системата в детската градина. Тя е устроена така, че да е възможно отглеждането на 30 хлапета в една група. За всяко нещо обаче си има точно определен интервал от часове за изпълнение. Тръгвайки на училище, децата се срещат с нещо още по-сериозно - разчет на времето до последната минута на деня. Освен това тук се появява и строгата дисциплина - не трябва да се говори в час, не може да се става, задачата се изпълнява за определено количество минути. И не на последно място детето трябва да върши няколко неща едновременно - да слуша учителя, да пише и да предвижда следващите си действия.

Всичко това звучи направо жестоко за невинното създание, но се случва по естествен начин. Ако обаче детето не спада към общата маса буйни, напористи и енергични хлапета, започват да се появяват проблемите със справянето с всекидневните задължения.

ПОРОЧНИЯТ КРЪГ

По-бавното дете все не успява да прави нещата с връстниците си, не успява да запише цялата задача, продиктувана от учителя, не успява да я сметне с другите, не успява вечерно време да си напише домашните и се налага да стои до късно, не си доспива, трудно се събужда и... отново се завърта в порочния кръг. На всичкото отгоре то постоянно чува омразната фраза «по-бързо». Притесненията, свързани с неговото забавяне, му носят само стрес и нищо друго.

 Когато детето работи под стрес, се увеличава неговата разсеяност, затруднява се концентрацията и се появява апатията. Този факт е причина за ниското самочувствие, затварянето в себе си и липсата на желание за социални контакти.

КАК ДА МУ ПОМОГНЕТЕ

Наблюдавайте детето си и ако установите, че то изостава от връстниците си, не му се карайте и в никакъв случай не му казвайте, че е глупаво. На първо място е важно да го приемете такова, каквото е, без да очаквате от него да изпълнява непостижими цели.

Наказанията, прилагани заради бавното изпълнение на ангажиментите, само влошават и бездруго нелекото положение на мъника.

Постарайте се да научите детето да се справя със задълженията си според неговия личен ритъм. Направете така, че хората, които се грижат за сина ви или дъщеря ви във ваше отсъствие, да правят същото.

Третата важна стъпка е детето ви да спазва режим както в детската градина или училище, така и вкъщи. Може да подпомогнете развиването на по-бърз темп, като го запишете на танци - в залата има и бавни, и бързи движения, а всичко се случва под формата на забавление. Този спорт стимулира детето да се съобразява с ритъм, то свиква да върши определени действия според групата.

Не си позволявайте да обиждате детето, особено пред други хора.

Въпрос към специалиста

Хенриета Илиева - клиничен и консултативен психолог 

По какъв друг начин може да се помогне на по-мудното дете да се организира така, че да успява със своите връстници и това да не му налага дискомфорт? 

Самото определение „мудно дете" е етикетно и дискриминиращо. Мудността е характеристика, която всички ние притежаваме и проявяваме в определени моменти от всекидневието си. Да, има хора, които са свръхенергични, но това не означава, че те се справят по-качествено от останалите. Децата живеят в режим от мига на раждането си. Въпрос на адаптивност и гъвкавост е те да съумеят да се справят с ангажиментите си. Когато родителите забележат по-бавното изпълнение на задачите, необходимо е да проследят внимателно няколко неща: променят ли често изискванията и инструкциите си към детето; противоречат ли си и подават ли взаимнозключващи се команди; всички възрастни, заети с отглежадането на детето, ли спазват еднакъв режим; изставането вкъщи и образователните институции в еднакви зони ли е или в различни; детето научено ли е в правилен за него алгоритъм да се самообслужва и самоорганизира и т.н. При предварително изяснени стъпки от всекидневието малкият човек е склонен да се мобилизира, да търси и приема помощ, за да се справи. Помагат и звуковите напомнящи сигнали, заместващи вокалните „побутвания" от възрастните. Важно е търпеливо и постоянно да се отработват съобразно времевия график едни и същи изисквания и инструкции.

Що се отнася до темпото на възприемане, запомняне, учене и възпроизвеждане на учебен обем или творчески актове, това е съвсем различен въпрос, който не може да бъде решаван с определението „мудно дете". Това засяга способностите да учи и твори и там темповете са толкова уникални, колкото са неповторими и личностите. Децата, които се нуждаят от повече време, за да учат, изискват специално изработен и приложен режим на учене, спорт и почивка, необходима им е подкрепа от възрастните и постоянно насърчаване. Освен танците, плуването, тенисът и екипните спортове също са подходящи.

Материалът подготви: Десислава Христозова
Консултант: Хенриета Илиева, клиничен и консултативен психолог, Терапевтичен център „Пумпелина"