„Мръсните” думички

Изведнъж вашето ненагледно и така добре възпитано дете произнася думи, които не сте и очаквали да чуете от него - неприлични, нецензурирани, груби - наречете ги както искате. 

Подарък от улицата

Имате забележителен син или очарователна дъщеря. Не можете да се нарадвате на своето чедо, смятате го за най-умното, най-красивото, най-послушното, в общи линии за най-, най-... И това е правилно, един напълно нормален и естествен родителски инстинкт. Не можете да повярвате, че същото това добро дете е способно да говори „мръсни" думички.

Мъникът може да произнесе „лоши думи" в изблик на ярост или отчаяние, дори в процес на игра, без да им придава това значение, което им придават възрастните. То просто повтаря това, което е чуло някъде. Вие започвате да нервничите и просто не знаете как да постъпите. Нека се опитаме спокойно да разгледаме ситуацията и да намерим подходящия именно за вас и вашето дете изход!

Винаги трябва да помните, че детето попива всяка информация и впечатления, независимо от това дали са добри или лоши. Малкият човек със своята силна емоционалност живо и непосредствено усвоява особеностите на своето време и обкръжение. В този смисъл може да се каже, че поведението на детето е един от най-точните барометри на обществения живот. Чуждите думи, жестове, мимики и действия биват копирани от малчугана по мярката на постъпването им в багажа на неговия личен опит, който с всяка следваща година става по-голям и по-голям. И не е учудващо, че в тези години в него се срещат вещи, които не радват възрастните, но именно по този начин детето опознава света, учи се да различава правилно от грешно, добро от лошо, разумно от глупаво.

Не е тайна, че много често децата внасят вкъщи мръсните думи от улицата. Дори и във вашия дом обикновено да се ползва литературен език, общуването с връстниците пред блока или на детската площадка, а също и в детската градина не остава скрито. В най-крехка възраст навярно детето ви влачи от улицата вкъщи всякакви пръчки, красиви камъчета, листа, които според вас са боклуци, но за него са безценни съкровища.

Пораствайки, палавникът продължава да носи боклуци, но вече не в джобчето си, а в речта. Това могат да бъдат и обикновени обидни названия като „глупак", „козел" и други подобни. А ако думата се окаже неприлична, то тя може да доведе родителите до прединфарктно състояние. В устата на вашето най-добро в света човече тези думи звучат още по-грубо, отколкото, изречени от възрастен.

Дръжте се в ръце!

Не е нужно да се паникьосвате! В никакъв случай не трябва да се карате на детето. Това е най-неправилният начин за справяне с проблема. Понякога като се приберат от разходка или от детската градина, децата започват да ви разказват как са изкарали времето си, какво са правили и при това не пропускат да опишат действията на своите приятелчета: „Сашо днес не слушаше учителката. А Васко ме обиди... (следва „лошата" дума)" . Детето просто споделя впечатленията си от изминалия ден и ви информира за всичко ново, което е научило. Затова резкият изблик на емоции от страна на родителите може да учуди, разочарова и шокира детето. Някои родители започват да плашат децата си, че след изричането на „мръсната" дума ще им паднат зъбите или ще им почернее езикът. Това може да изплаши малчуганите и повече да не споделят за своите преживявания с мама и татко. Възможно е и от любопитство отново да изрекат „лошата" дума. Знаем, че забраненият плод е най-сладък. Те ще установят, че зъбите им все пак са си на мястото, а езикът е запазил нормалния си цвят. В този момент на осъзнаване децата си правят извода, че мама и татко са ги излъгали, значи не трябва да им вярват и дори те могат да лъжат. Най-доброто „лекарство" в този случай е обяснението. Просто трябва заедно с детето тихо и спокойно да поговорите за случилото се, да обясните, че някои думи са „лоши", както и някои постъпки като сбиването, лъжата и хулиганството. Малчуганът винаги е отворен за обучение и честни разговори  с възрастните и ако разбере, че не всичко чуто може да се повтаря, ще се старае да спазва това с всички сили.

 „Сувенир" от детската

Ако малкият човек е „лепнал" неприлични думи от детската градина, трябва да се обърнете към учителката, за да предотвратите подобни изказвания сред децата. В крайна сметка те прекарват там заедно дълго време, затова и няма начин да не се повлияят от възпитателния процес.

Давайки дъщеричката си или синчето си на детска градина, родителите доверяват на учителките не само живота на своите съкровища, но и им възлагат част от отговорността за формирането на нравствения им облик. Ако учителката не се впечатлява от употребата на нецензурирани думи от своите възпитаници, редно е да се обърнете към директорката на детското заведение. Няма да е пресилено, дори ако направите родителска среща и обсъдите заедно проблема.

Личният пример

Ако вашето дете не ходи на детска градина, по време на разходките навън и игрите трябва внимателно да наблюдавате с кого и как общува, какви изрази използват обкръжаващите го деца и родителите. Разбира се, трябва да внимавате какво говорите и самите вие. В семейство, в което се говори на литературен език, формирането на речта става по възможно най-естествения начин. Грубостта, подхвърлянията през зъби, обикновено не се задържат за дълго. Случва се да изпадате в ситуации, когато самите вие не можете да се сдържате, например, когато карате. Ако сте наругали пред детето, трябва веднага да се извините. Обяснете му, че сте постъпили неправилно и няма да се повтори. Разбира се, като давате обещание, спазвайте го! Затова, ако родителите осъзнават тези свои грешки, хубаво е да поработят над тях, в определена степен да проявят воля и да се научат да заменят мръсните думи с други, по-меки и културни изрази.

 Книгата - най-добрият помощник

Четете с детето си колкото може повече книги! Книгата влияе положително на образуването на речевия запас, както и на формирането на характера. От една страна книгата е забавна, а от друга - дидактичен материал за най-малките читатели. Рицари и герои спасяват принцеси и красавици и никога не скланят глава пред злото, не употребяват злобни думи. Докато чете, светът на детето става по-духовен и нравствен.

Още от ранна възраст трябва да учите малкия на добри обноски и правилен речник. Затова помнете, че с помощта на литературата ще можете да възпитавате у него уважение към себе си и към околните. Възможно е книгата да стане верен спътник на подрастващото хлапе и така всички речеви проблеми ще изчезнат от самосебе си.

За ваше сведение:

Случва се, когато детето вече се е научило да чете, да започне да упражнява това свое ново умение като чете всичко, което му попадне. Много е вероятно да види изписани „мръсни" думи на някоя пейка или прозорец на автобус. Как да реагирате? Отново трябва да го успокоите, след което го посъветвайте да не чете всичко наред, за да не попадне на неподходящи думи и изрази. За да не го объркате и откажете от четенето, кажете му да чете, например само това, което е написано красиво на витрината на магазин. Може също да кажете, че от тези неприятни думи ви се е развалило настроението. Детето повече няма да поиска да ви разстройва и ще запомни разговора с вас.

Случва се, разбира се и детето нарочно да използва дадена нецензурирана дума, само за да предизвика реакция у вас. В такива ситуации може да изпаднете, ако не му обръщате достатъчно внимание. По този начин детето ви се опитва да привлече вниманието ви, макар и негативно.      

Дори да потъвате от срам, когато малчуганът ви изръси поредната научена „мръсна" думичка на публично място, при това с гордост и непоколебимост, помнете, че го прави невинно, за което хората около вас вероятно също си дават сметка. Независимо от факта, че детето ви говори с „мръсен" език, то продължава да е все така чисто и неподправено.

И именно в тази наивност се крие детското очарование.

Автор: Биляна Цветкова