Мозъкът на майка ми в моята глава

Взимането на всяко решение е свързанo с детството. Тогава, когато години наред вие сте чували: „Така трябва да се постъпи", „Добре е така да се направи", „Необходимо е да избереш този вариант" и т.н. Дори и да не осъзнавате, вие решавате всекидневните си проблеми с мисълта: „Какво биха направили родителите ми в такава ситуация". Гласовете на майките и бащите ни звучат в нашите глави цял живот. Това е... родителско програмиране, което ни е насадено, а след това ние предаваме на следващото поколение.

ЗАЩО РОДИТЕЛИТЕ ПРОГРАМИРАТ ДЕТСКИЯ МОЗЪК?

Всички родители се опитват да научат децата си да живеят правилно. Хлапетата „записват" подсъзнателно уроците, които прилагат след време. Понякога обаче намесата на възрастните е твърде голяма. Психолозите са обособили две групи с мотиви за определено отношение и възпитание на наследниците.

Адекватни очаквания от децата:

• Потребност на всеки човек да обича и да се грижи за някого.

• Потребност за самоусъвършенстване и житейско развитие, което много често се изявява в това да станеш родител.

• Чувството на радост от отглеждането на малкото човече.

Неадекватни очаквания от децата:

• Принципът „Така правят всички" - дошло е времето, както казват бабите, и ние го правим, защото така трябва.

• Осигуряване на старините - очаква се от децата да гледат родителите си, когато те не могат да го правят сами.

• Прехвърляне на собствените неуспехи върху детето - личните несбъднати мечти могат да се осъществят чрез новия живот.

• Продължаване на рода - на всяка цена трябва да има син, който да носи фамилията на семейството.

До двегодишна възраст програмирането на детския мозък се осъществява основно от майката. От две до шест години роля започва да играе и таткото, който наставлява, позволява, забранява. След седмата година около 80% от личността е оформена. Останалото се оформя от собствените виждания за живота и обкръжаващата среда от учители, приятели, съседи, баби и дядовци.

АКО ИСКАТЕ ДА ПРОГРАМИРАТЕ САМОУВЕРЕН ЧОВЕК...

Тъй като майката и бащата идват от различни семейства, нормално е да дават различни указания на своето дете. Според философа Рудолф Щайнер родителят от противоположния пол трябва да казва на детето какво да прави, докато родителят от същия пол да му го показва. Така наследникът усвоява най-добре уроците на живота. Например, ако майката иска дъщеря й да се грижи за външния си вид, достатъчно е самата тя да го прави. В същото време думите на татко, че момичето е много красиво, му дават самоувереност.

КАТО СИ ГОВОРИМ ЗА САМООЦЕНКАТА...

Думите, интонацията на гласът, жестовете към детето постоянно му изпращат оценка за неговата личност. Честото одобрение му подсказва, че с него всичко е наред, че трудностите са само моменти за преодоляване, но това не нарушава целостта на неговия живот. Децата с висока самооценка се учат по-добре и се справят по-добре в отношенията с връстниците. Ето защо психолозите съветват родителите да говорят в положителна насока. Вместо да кажете „пак се изцапа", кажете „следващия път се пази по-чист". Вместо „ти не можеш", кажете „можеш да опиташ по друг начин".

И НАКРАЯ...

Повечето от хората живеят с родителското програмиране завинаги. Често се замисляме какво биха направили родителите ни в някоя трудна ситуация. Затова сега, когато ние сме родители, може би е добре да се замислим какво програмираме за следващото поколение. На първо място можете да започнете със следното:

Първо: прекарайте един ден без думата „не" в речника си... а после още един... и още един...

Второ: не позволявайте на хлапето да ви разиграва, но винаги му давайте избор от два варианта - нека си избере дрешки от два комплекта или нека само реши дали да изяде първо салатата и след нея супата или обратното.

Изглежда простичко, но малките решения след време стават основа за големите.

Автор: Десислава Христозова