Малкият агресор

Ако вашето дете понякога става заядливо, причинява болка на други деца и възрастни, заплашва, нагрубява, не бързайте да си правите изводи и да „вземате мерки".

Кой ще победи в „сражението"?

В обществото гневът и агресията са чувства, които се осъждат. Затова много възрастни свикват да ги потискат, а учат и децата си, че агресията е нещо лошо. Но не бързайте да вземате строги мерки, ако наследникът ви се държи като малък тиранин. Като начало го наблюдавайте, опитайте се да разберете какво стои зад неговата агресия. Задайте си въпросите: Дали не е разстроен от нещо? Или пък желае нещо, но не може да го получи? Доставя ли му удоволствие да обижда някого, или по такъв начин е принуден да се защитава?

Не трябва да се страхувате от детската агресивност. Няма нищо страшно, когато тя се появява като реакция на някакви външни събития. Всеки от нас в отговор на конфликтна ситуация, несправедливо отношение, опасност, обида и нескрита враждебност може да стане агресивен. Разликата е в това, че възрастният е способен да управлява своите емоции и конструктивно да ги изразява. Децата още не са в състояние да контролират поведението си спрямо социалните норми и да проявяват волеви усилия.

След 2-годишна възраст, когато речта става средството за общуване, тя се превръща и в друго средство - за изразяване на обида, гняв, безпомощност. Това се нарича вербална агресия - децата може да използват отбранителни думи. Обикновено повтарят обидни думи, дочути от  възрастните, невинаги разбират значението им, но улавят емоционалния оттенък, който носят. Вербализирането на агресията е добра алтернатива  на борбата вместо чупенето на играчки и прочие разрушения. Но е нужно да намерите и словесна замяна на обидите. Например да го посъветвате да изказва своите чувства „Ах колко съм ядосан!". За разлика от физическата агресия вербалната не може да се предотврати, но може да помогнете на детето си да превърне обидите в хумористична „престрелка", която ще му позволи да снеме напрежението.

•  Преди всичко опитайте да изясните истинската причина за агресивното поведение на вашето дете.
• Приемайте го такова, каквото е, и често му казвайте, че го обичате.
• Говорете с него за емоциите, които изпитва. Казвайте му, че всички хора понякога изпитват гняв. Това е нормално. Научете го как може да изразява гнева си, без да причинява вреда на друг човек и даже предмет.

Няколко идеи за освобождаване на гнева:

• Боксова круша - може да му купите боксова круша. Обяснете на детето си, че когато е много сърдито и изпитва гняв, може да побоксира тази круша, „подарявайки" й цялата си негативна енергия.
• Нарисувай своя гняв - може да му предложите да нарисува своя гняв и да помисли на какво му прилича той. После попитайте този гняв защо е толкова лош, как да му помогнете.

Възрастови особености

Между 6 и 9 месеца може да наблюдавате първите прояви на агресия, които започват с хапане на мама по време на кърмене. В този период мъникът може да започне да удря възрастните по лицето, да хапе, до болка да притиска мама в обятията си, при това да се усмихва мило. Това е много важен етап от развитието на детето, през него то опитва взаимодействието с други хора. Родителите трябва, от една страна, да не му се карат и наказват, а, от друга, да не позволяват да им причинява болка. Просто със спокоен и твърд глас казвайте „Хапеш ме толкова силно, че ме боли. Не ме хапи, моля те!".

На 1, 5 - 2 години мъникът може да удари друго дете в опит да си запази играчката. По такъв начин то отстоява своите граници. В този период е важно да го научите да се защитава, без да обижда и проявява агресия.

На 3 години агресивното поведение е преди всичко протест срещу властта на възрастните, опит да изрази своята самостоятелност. Ако бъде наказвано, агресията само нараства.

На 4-5 години детето вече е способно да следва общоприетите правила и да контролира своите емоции, зачитайки социалните норми. То разбира как трябва да се държи и как не трябва. Но ако спрямо него се държат неправилно, например са му взели играчката, без да го помолят, може да го научите да казва „Тази играчка е моя. Върни я на мястото й. Не ми харесва, когато ми вземат вещите без разрешение".

След 5-6 години агресивното поведение е специфична форма на неговите взаимоотношения с други хора или реакция на някаква травмираща ситуация, например конфликт в семейството, с учителя или със съученик.

Причини за детската агресия

• Борба за внимание Ако детето не усеща от страна на родителите си нежност, любов, ласка, то мечтае по някакъв начин да привлече вниманието към себе си. Освен това агресивното му поведение може да проверява искреността на родителската любов. То желае да го обичат с всички негови недостатъци. А родителската любов нерядко носи оценъчен характер „Държа се много добре, така те обичам" или „Днес нагруби брат си, така не те обичам".  
• Сърдит на родителя Когато детето не съумява как да изкаже своята обида на родителя, започва да се държи агресивно. Причините могат да бъдат различни: поява на по-малко братче или сестриче в семейството, развод на родителите, усещането, че е отлъчено от семейството заради прием в болница, неизпълнено обещание на родителите към него, несправедливо наказание и пр.  
• Чувство на вина Понякога агресия проявяват и много кротки деца. Защо? Защото изпитват чувство на вина към хората, с които са постъпили лошо или са им причинили вреда. Понякога обаче тези чувства са доста неприятни и не носят задоволство и подобно на някои възрастни насочват гнева и агресията си към тези, които са обидили. За да се научат да се справят с вината и да поемат отговорността за лошите си постъпки, им е нужна нашата помощ. А най-важен е примерът. Ако мъникът види, че ние се държим достойно в подобни ситуации, ще му бъде по-лесно да научи тези уроци. Еднократни прояви на агресивно поведение има у всяко дете. И само от вас зависи дали то ще се превърне в закономерност, или ще изчезне без следа.
  

Автор: Силвия Чалъкова