„Лошите“ думички

Обичайна сцена на детската площадка: няколко сладки и невинни създания си играят безгрижно, докато изведнъж, хоп - идилията се нарушава от „мръсната" думичка, изплъзнала се от устата на едно от тях. И с ужас установявате, че това е вашето дете!

Този сценарий за съжаление се пренася и у дома, когато новата думичка все по-често започва да присъства в речника на мъника, а вие умирате от срам и притеснение да не я „изтърси" на неподходящо място. Докато обаче се опитвате да го накарате да я забрави, то вече е научило още няколко и ги използва при всеки удобен повод с гордо и победоносно изражение.

Защо говори така? 

За добро или зло изграждането на речниковия запас на мъника включва попиването и на всякакви нецензурни думички, дочути от разговорите на възрастните, от телевизията, от детската градина, улицата и т. н. Тъй като за детето те са нови и непознати, будят у него интерес и то ги включва в речта си, без дори да осъзнава какво точно изрича.

 Как да (не) реагирате? 

Шок или смях. Това са двете състояния, в които изпадат обичайно родителите при неочакваната употреба на дума, която детето не би трябвало да знае и използва, особено на тази възраст. Имайте предвид, че бурната ви реакция е безкрайно любопитна за мъника и той може да започне да използва „лошата думичка", без изобщо да осъзнава смисъла й само и само да се наслади на вашия смут или забавление. Така, вместо да преустанови употребата й, може неволно да го насърчите да я изрича все по-често.

 Няколко добри практики

Причина 1: Детето е чуло „лошата думичка" вкъщи.

Бъдете внимателни с какъв речник си служите у дома, но все пак не обвинявайте членовете на семейството, ако детето „попие" нещо, което не трябва - рано или късно това неизбежно се случва. Детският мозък е „като гъба", а и няма как да го изолирате от всички хора, които говорят „лошо". Затова, ако чуете неподходящата дума да излиза от устата на вашето хлапе, постарайте се да запазите самообладание и с най-спокоен тон му кажете: „Ние не говорим така". Помнете, че децата взимат пример от онова, което вие правите и говорите, така че на първо място се уверете, че не използвате въпросните думи, които не желаете да чувате от устата на своето малко съкровище.

Причина 2: Малкото подражава на свой връстник, който говори „така".

Помогнете на детето да разбере, че не е нужно да бъде като другите. Кажете му: „Твоите думички са достатъчно хубави и не е нужно да говориш като Иванчо, за да те харесат".

Причина 3: Малчуганът е ядосан или разстроен. Помогнете му, като заместите неподходящите думички, с които то изразява чувствата си с други, „позволени" такива. Например: „Ако се ядосваш, че Ани ти взима куклите, кажи й, че сега е твой ред да играеш с тях и после ще й ги дадеш и на нея, защото сте приятелки, но в никакъв случай не я наричай „тъпачка". Приятелите не говорят така помежду си. Те си отстъпват и се редуват в игрите".

Причина 4: Детето просто изпробва нови думички. Можете да отвлечете вниманието му, като го помолите да замести думичката с друга, която се римува с нея, но не звучи толкова „лошо". Така то по-бързо ще я забрави и ще изгуби интерес към нея.

Причина 5: Опитва се да привлече внимание. И да си го кажем честно - в повечето случаи успява. Няма как да контролирате реакциите на околните, но поне можете да ограничите своите собствени. Не наблягайте на употребата на „лошите" думички, защото така още повече ще фокусирате вниманието му върху тях. Вместо това насърчавайте и хвалете детето всеки път когато използва някоя от добрите думички (благодаря, моля, заповядай, извинявай...), и давайте личен пример за употребата им. Така то ще разбере, че е много по-добре да ги използва, и ще спре да се занимава с нецензурните изрази. Ако все пак малкото съкровище упорито продължава да употребява „забранените думи", му напомнете строго, че вие не говорите по този начин нито у дома, нито навън и тези изрази са неподходящи за вашето семейство. След това приключете въпроса и насочете вниманието му върху нещо друго. Скоро случката ще бъде забравена.

Причина 6: „Стреля напосоки" - детето не разбира какво казва, но му е любопитно да узнае значението на думата.

Малкото е любознателно, особено що се отнася до „забранените" теми. Често най-любопитни са му думите на сексуална тематика, защото те са и най-упорито избягвани в негово присъствие.  Затова „затварянето на очите и ушите" не е добро решение в този случай. С подходящи думи обяснете на детето какво означава това, което говори. Ако се направите, че не сте чули, рискувате да го повтори някъде другаде, докато не се намери човек, който да разясни значението му. И понеже няма как да знаете дали това ще стане по начина, който вие считате за уместен, по-добре бъдете първи.

Ако разберете защо детето употребява „мръсната думичка", по-лесно ще намерите правилния подход към справяне със ситуацията.

Автор: Наталия Градинарова