26.09.2011 г. Родителска практика
следваща

За нещата извън титлата Мисис България 2003, извън воденето на ежедневно сутрешно телевизионно предаване по канал 'Здраве', извън одумвания престой в една от най- популярните напоследък къщи в България, извън мимолетните неща, които съпътстват човешкия живот, за да отминат и да останат само най- важните и значими, ще си поговоря с Маги Желязкова. Една истинска и много емоционална жена, непринудена и естествена, лишена от така модерното „звездно поведение", се разкри пред мен и сподели, че най- важното е човек да умее да прощава, за да му прощават и на него.

Как минаваха дните ти преди появата на детето и как минават сега?

Разликата е огромна, повече от огромна и всяка жена, която е раждала го знае и само тя може да ме разбере правилно. Животът ти се преобръща на 180 градуса и ако прeди това съм имала свободно време за себе си, сега едва успявам да имам моя половин час на ден, но за човека, който се роди на моята дата, ден и час/ б.а. Маги и малкият Борислав са родени на 17 септември, вторник, в 7 часа и са зодия Дева/ съм готова на всичко.

Как каза на съпруга си, че ще става татко?

Това е планирано бебе, въпреки че аз не успявах да забременея 5 месеца поред. Дори бях изпаднала в едно леко отчаяние и всички около мен ме убеждаваха, че това е нещо нормално и накрая наистина се получи и забременях. Аз съм един от класическите случаи, в които не дочаках резултата от теста за бременност и го изхвърлих с отчаянието, че отново не съм бременна: пиех айрянче в кофичка от кисело мляко, исках да я изхвърля, но погледнах вътре и видях, че са две чертички, изхвърлих теста, отидох и си купих още един, направих си го, изчаках 15 мин., а не 10 и видях, че съм бременна.

Как протече първият ден след болницата, в който останахте сами вкъщи с малкия Боби?

Първият ден беше ужасяващ за мен. Аз абсолютно нищо не знаех, нищо не можех да правя, не бях запозната с всички майчински задължения, но реших, че ще се оправям сама без помощта на баби и детегледачки. Когато го съблякох за първи път, за да го изкъпя, се изплаших, защото приличаше на глист с едни малки ръчички, които движеше като пипалца и си казах:" ако го пипна, ще го счупя."

Много се притесних, вдигнах кръвно, извиках моята съседка, която е лекарка и тя дойде, и ми помогна. Аз съм зодия Дева, много съм педантична и не исках да правя нещата просто така... в интерес на истината ме беше страх. Нощно време той си спеше, а аз будувах по цели нощи , да не би нещо да му стане.

 Доказано е, че през бременността бебето чува звуци, говор. Пускаше ли му музика и каква? Танцуваше ли? Какво му говореше?

Не съм му говорила нищо по- специално. Аз не съм от хората, които ще преекспонират бременността си. Тя протече много нормално, почти не съм я усетила, бях на плажа до последно, къпех се в морето, родих много лесно, без упойка и нито за момент не съм си представяла, че ще родя на рожденния си ден.

Само в моментите, в които съм оставала насаме със себе си и съм го усещала, че рита, съм си слагала ръката върху корема и ми е ставало много приятно, но това са нормалните неща, които прави всяка жена.

Къде му е хвърлена пъпната връв?

Не съм я хвърлила никъде, все още я пазя. Не искам да е в чужбина. С баща му сме ходили на много хубави места, но аз искам Боби да си остане в България, за да е до нас. Искам да се реализира успешно, да може сам да си гледа семейството, да не разчита само на нас.

Аз не го глезя. Той е много диво и емоционално дете, но не е глезено- разликата е огромна.  Аз съм много емоционална, баща му е спортист- и той е много деен човек и както казва майка ми, нормално е и Боби да е такъв. Важното е да е жив и здрав.

Какъв е ритуалът ви преди лягане?

Тоалетът е задължителен. Вече се къпе сам и цялата баня е наводнена, защото прави водопади, прелива, отлива, играе си и след душа заспива спокойно. Вече спи сам. Най-овата му страст, която се е появила докато съм била в къщата, е заспиването на свещи. Защото там навсякъде имаше свещи и той е казал: " Мама има свещи, искам и аз да спя на свещи". Затова сега вкъщи има много свещи, а на него му е много приятно.

Кои са типично мъжките неща, които прави с баща си и ти не участваш в тях?

Играят заедно на компютъра, борят се. Имат игра „на белия тепих" - това е креватът, играят карате и много обичат да се снимат. Вечер, двамата с баща му си говорят само на анлийски.

Кое е най-трудното и отговорно в това да бъдеш майка?

Всичко е трудно и отговорно.

А най-лесното и приятното?

Хубавото е, че можеш да помогнеш на един млад човек, на едно дете, което израства, да стане истински човек, без да го караш да се чувства задължен да отговори на всичко, което поискаш.

Какви са мечтите ти за детето? 

Първото нещо, за което се моля, е да е жив и здрав. На второ място - да стане какъвто иска, но да има добър живот. И да бъде стойностен и отговорен човек, за да му е лесно. Не искам да се разхайти, да тръгне в грешната посока.

Как ще коментираш сентенцията: „Работата ме прави това, което съм и не мисля, че бих могла да бъда всичко за едно дете, ако не съм себе си"?

И аз смятам така. Не можеш да бъдеш отдаден на детето си 24 часа, защото така пречиш първо на него, а след това и на себе си. То расте като самостоятелен човек, който има нужда от собствената си свобода, така както и аз се нуждая от моята и имам необходимостта понякога да остана сама.

Кои са трите неща, които искаш Боби да запомни от теб?

Първо - в живота трябва да умее да прощава, за да  му прощават и на него. Второ - да бъде позитивен и широко скроен , за да може да приема както положителните, така и негативните неща. Да не изпада в депресия ако нещо не е станало както трябва. И трето - да има много приятели, хубава среда, в която да се чувства добре, защото аз имам много приятелки от детските години, които са ми останали верни до ден днешен и знам какво е усещането да имаш истински приятели до себе си.

 

Интервюто взе: Боряна Петрова