Корекция на дишането и гълтането

Моето дете е на 10 години, има поставени ортодонтски апарати, но ни препоръчаха да посещаваме логопед, защото трябва да се направи корекция на дишането и гълтането.

Не разбирам каква е връзката и защо трябва да водя детето на логопед, след като няма проблем с говора?

Виолета Манева

Отговор

Логопедите и ортодонтите работят във взаимодействие при поставянето на ортодонтски апарати, поради факта, че в класифицирането на зъбно-челюстните аномалии съществуват две групи причини. При едната нарушеното дишане се явява вследствие първично развиващи се зъбно - челюстни аномалии (наследствени фактори, цепнатини на устната и небцето, недобре развити млечни зъби), а при другата има причинно-следствена връзка между дишането през устата и зъбно-челюстни  аномалии, като дишането през устата се явява основната причина.

Каква е връзката между дишането през устата и нарушеното гълтане? Гълтането е умение, започващо своето развитие от раждането, през определени рефлекси, които по-късно се превръщат в акт на съзнателно хранене. В бебешкия период по време на хранене детето извършва следните четири много важни групи движения: захапва херметически зърното на гърдата на майката, отпуска и придвижва напред долната челюст, върхът на езика е поставен нагоре към бъдещите предни зъби, мекото небце се отпуска назад, средата и коренът на езикът се преместват надолу и назад, образува се смукателно пространство, задейства се сукателният рефлекс, долната челюст се премества напред и достига горната, езикът образува улей, млякото тече назад и попада в глътката, детето гълта и в същото време диша през носа.

Когато при някоя от тези групи движения има нарушения, се формира т.нар. инфантилно гълтане - напр. върхът на езика не се придвижва нагоре, детето първо гълта, а после диша през устата. Когато в по-късна възраст се ползват биберони или сукателни механизми (детето си смуче пръста, езика, устата или дрехата), има други причини, които пречат на дишането през носа или задържат наличието на сукателни механизми.

Инфантилното гълтане задържа езика в позиция при долните предни зъби и поради извършваните движения по време на гълтане непрекъснато избутва долната челюст напред, като тя се измества в позиция пред горната. Носенето на ортодонтски апарат променя позицията на зъбите, но не променя механизма на гълтане и позицията на езика, който продължава да избутва долната челюст напред въпреки апарата.

Терапевтите, които извършват промяната на моделите на дишане и гълтане, не са ортодонтите, а логопедите. Неправилната позиция на езика и дишането през устата видоизменят и артикулацията на отделните звукове, като пречат да се формира контакт между езика и твърдото небце (място, на което се образуват повечето звукове), като така се получава междузъбна, призъбна или артикулация в долна позиция, като може да се появи и т.нар. носов изговор.

Поставянето на ортодонтски апарати също видоизменя артикулацията, затова се извършва временна постановка на звуковете при поставянето му (за да не се наруши изговорът), както и при махането му (за да се възстанови правилното позициониране на езика).

Лечение/терапия/обучение

Голяма част от логопедите насочват децата за консултация с ортодонт, както и обратното. В зависимост от нарушението се поставя съответният апарат или първо се извършва корекция на гълтането и дишането от логопеда. В някои случаи е възможно едновременно посещение и при двамата специалисти. При поставяне на апаратите е желателно да се коригира позицията на езика при образуването на звуковете, за да не се демотивира детето да говори поради влошена артикулация. Този период при липса на други усложнения отнема около 6 месеца. Желателно е същото да се направи и при премахване на апарата.

Най-успешна техника

Различни техники се използват в зависимост от причината за нарушенията в гълтането или дишането. Те са свързани основно с корекция на механизмите на хранене и артикулация.

Най-чести грешки, които родителите допускат

Какво да избягваме:

• Неглижирането на проблема не означава, че няма такъв.
• Тези проблеми не се израстват от само себе си.
• Смукането на пръста е описано за пръв път през 1841 г. и от този момент е обявено за вреден навик. Може да се появи в резултат на недохранване, депресия, недостатъчно общуване с родителя, за задоволяване на желанието за сукане. Най-често по тези причини се проявяват и останалите вредни навици. Добре е родителите да играят и да общуват с децата си и да се стремят към преодоляване на тези навици.
• Забраната „Не си смучи пръста!" не върши работа, тъй като всичко забранено е изключително интересно. Затова се налага консултиране с логопед или психолог за въвеждане на техники и стратегии за отказване от навика
• Намазването на пръсти и нокти с различни вкусови текстури без корекция на дишането и гълтането може да доведе до спиране на сукането на пръста и въвеждане на смукне на езика или устната.

Най-важното е да се установят причините за нарушението на гълтането и дишането, довели до деформация на зъбите, и след това да се коригира механизмът, като се въведе ново комуникативно и хранително поведение.

Отговаря: Нина Йорданова - логопед
Терапевтичен и обучителен център "Пумпелина"