Кое е „ляво“ и кое е „дясно“

Обикновено това се случва на около 2-годишна възраст, а ролята на възрастните е от първостепенно значение нещата да се получат така, както на нас ни се иска.

Ако помолите някой познат да вдигне дясната си ръка, ще забележите, че ако не половината, то една трета от хората, преди да го направят, ще извършат бързо и фино, почти незабележиво движение, сякаш пишат или държат лъжица и в това няма нищо странно. Определението на страните се основава на водещата ръка, с която хората извършват повечето от действията.

Откъде да започнем?

Когато обяснявате кое е ляво и кое е дясно, не говорете за пространството като цяло, а се придържайте към конкретни неща, които детето разбира, и създавайте асоциации. Започнете с това, че дясната ръка е тази, с която се храним (за левичарите – съответно лявата). Можете да помислите и за друга забележителност, като бенка на ръчичката например. Когато всичко е ясно, можете да помолите детето да спусне дясната ръчичка надолу и да си хване крачето, като обясните, че това краче също е дясно. По същия начин процедираме с окото, ухото, рамото и т.н.

Обучението като игра

Обръщайте внимание на понятия, като дясно, ляво, отгоре, отдолу, докато изпълнявате ежедневните си задачи. Можете да кажете: „Сега ще отворим лявата врата на шкафа“ или „Нека закачим кърпата на дясната кукичка“,  както и да помолите детето да ви подате нещо, като използвате ляво и дясно: „Моля те, подай ми книжката, която е на рафта вляво!“. Учете и докато се обличате: „Нека да сложим ръкавицата (чорап, обувка) на дясната ръчичка (краче), а сега и на лявата!“.

Хайде да си стиснем ръцете!

Обърнете внимание на мъничето (ако водеща е дясната му ръка), че когато възрастните се поздравяват, те протягат дясната си ръка един към друг. За да затвърдите наученото, можете да играете на „поздрав“: протегнете дясната си ръка към него и го накарайте да я стисне с неговата дясна ръка в отговор. По същия начин то може да се ръкува с татко, който се прибира от работа, баба, която идва на гости, и т.н. Накратко, използвайте всяка подходяща ситуация за запомняне на наученото.

Упражнения на открито

На разходка можете също да организирате забавен урок. Изкачвайки се по стълбите, можете да играете на команди: „Ляво-дясно, ляво-дясно!“, или докато се разхождате, да акцентирате върху интересни забележителности и предмети, като обяснявате кое се намира отляво и кое – отдясно.  

Ако вървите по познат път, помолете детето да ви придружи и го помолете да коментира, като ви показва посоката: „Сега вървим направо, сега завиваме надясно, а сега – наляво“. Когато пресичате пътя, не забравяйте да изразите на глас какво правите: „Погледнахме наляво, а сега надясно!“.

Игрите обучават пространствената ориентация и внимание, като дават възможност на детето да опознае по-добре света около себе си по интересен и забавен начин.

Рисуваме и учим

Научете вашето малко дете да прави разлика между отпечатъци от дясната и лявата ръка. За да направите това, сложете дланите си върху лист хартия, очертайте ги и попитайте коя ръка е лява и коя е дясна. Ако му е трудно да отговори, нека сложи ръчички върху отпечатъците и така със сигурност ще може да ви каже. Върху вече нарисуваните отпечатъци можете да го помолите да нарисува гривна или пръстен, като конкретизирате върху коя от двете ръце искате това да се случи.

Уроците по ориентиране наоколо могат да бъдат придружени и от обикновена рисунка, като например да нарисувате къща и след това допълвате с предмети около нея – куче отляво или пък дърво отдясно.

И не забравяйте, в основата на положителния изход от всичко е търпението и постоянството. Никой не се е родил научен, но пък затова са мама и татко – с тяхна помощ нещата могат да бъдат много по-лесни, а усвояването на нови умения – забавни.

Автор: Нели Христова