Капанът: Говоря с детето си като с възрастен!

Спонтанно ми хрумват два въпроса:

Забравили ли са възрастните да бъдат деца?

Дали родителите не искат да отглеждат малки възрастни, а не деца?

Представете си Мартин. Синеоко момче с къдрава коса. Шестгодишен. Баща му се интересува от световна история и често му разказва за войните, за това как са умирали хора при битките, за аварията в Чернобил и др. Мартин е страшно любопитен и слуша в захлас. Може да ви преразкаже всичко с подробности. Запомнил е всички детайли и обяснения.

Детето се безпокои да остава само́ за кратко в стаята, да се изкъпе, сънува кошмари и др. Привидно връзка няма. Но дали е така?

Често се случва възрастните да имат нужда от общуване, но да не намират подходящ партньор. Затова децата научават подробности за живота, които все още не могат да осъзнаят, приемат и интегрират в опита си.

Защо да не говорим с децата в предучилищна възраст като с възрастни?

Развитие на речта и езика: Децата в предучилищна възраст все още развиват своите речеви и езикови умения. Използването на сложни думи и граматически конструкции може да ги обърка. Когато малчуганите не могат да разберат значението на думите, те може да им придадат съдържание с въображението си. Понякога обаче последното по-скоро създава напрежение и тревожност, отколкото да носи облекчение.

Разбиране на света: Мъниците на тази възраст имат ограничено разбиране за света около тях. Възможно е използването на абстрактни понятия и идеи да ги затрудни да разберат какво им се казва. В същото време споделянето на твърде много подробности може да означава и нови потенциални проблеми и трудности. Затова е необходимо възрастните да използват кратки и ясни инструкции, да не внасят твърде много детайли, защото малчуганът няма да успее да ги обработи.

Метафора

Децата в предучилищна възраст приемат нещата буквално. Те не могат да боравят с метафората, не разбират иронията и често не успяват да уловят истинския смисъл зад думите. Така например, ако изпитвате силно главоболие и споделите с детето симптомите и ги придружите с изказване „Главата ми ще се пръсне!“, е много вероятно малчуганът да остане с впечатление, че това е възможно и човешките глави могат да експлодират.

Концентрация и внимание: Децата в предучилищна възраст имат по-кратък период на концентрация и внимание. Използването на дълги и сложни изречения може да ги разсее и да ги накара да загубят интерес. Ето един пример: Ани скача на дивана. Родителите биха искали тя да слезе оттам и започват да й обясняват защо не бива да се скача по дивана – диванът е нов, ще падне, ще се удари в масата, ще я боли, те се ядосват, когато тя прави така, другите деца не скачат така по мебелите у дома и т.н. И докато траят тези обяснения, вероятно Ани ще продължава да скача по дивана.

Емоционално развитие: Дребосъците на тази възраст са много чувствителни и емоционални. Използването на груби или критични думи може да ги нарани и да повлияе негативно на тяхното самочувствие. Въпреки че не могат ясно да разберат причинно-следствените връзки в сложния разговор, не е изключено да преживеят емоции, свързани с него – безпокойство, объркване, разочарование, отвращение, страхове и др. Тъй като тяхната емоционална интелигентност се развива, те все още нямат стратегиите да се справят с тези емоционални състояния и съпровождащи ги преживявания на тялото.

Двупосочност: Родителите, които искат да говорят на децата си като с възрастни, имат очаквания малчуганите също да говорят с тях по този начин. Т.е. родителите имат нужда детето да избира подходящи за тях теми на разговор (което блокира детската спонтанност), да се изказват винаги точно и правилно (на тази възраст това е невъзможно) и да се държат възпитано като възрастни (често обаче майките и татковците остават разочаровани от детските бели и пакости).

Представете си, че трябва да прочетете книга, посветена на елементарните частици и космическите тела, с всички подробности, детайли и формули. Едва ли (освен ако не сте специалист в областта) ще разберете всичко. Възможно е обаче у вас да се зародят чувства на объркване, безпокойство или разочарование. Вероятно подобни чувства изпитват и децата, научаващи неща, за които не са готови.

Д-р Теодора Пампулова е детски психолог, координатор на Дружеството на психолозите за гр. Пловдив и региона, създател на платформата „Детето днес“. Майка на дъщеричка Лилия.