Как да възпитаме дете оптимист?

Оптимизмът поначало е нещо като идеологизирана форма на надеждата. В него се крие едно очакване да се случи добро в живота и да настъпи светло бъдеще. Как се случва така, че когато човек иска нещо безумно силно, той просто не е склонен да повярва, че то няма да се случи?

 Всеки от нас има своя призма, през която пречупва очакванията си. Това важи и за децата, разбира се.

Ние сами конструираме своята реалност. Тя е проекция или отражение на нашето индивидуално мислене. Затова не е удачно да се сърдим на другите, когато не сме удовлетворени от резултатите, на които сме се надявали. Може би формулата за успех както за възрастни, така и за деца е много простичка, а всички я пренебрегваме. 

Ако някой каже, че трябва да променим мисленето си, а това от своя страна ще промени живота ни, не бих повярвала. Тук възниква един въпрос - защо е далеч по-вероятно да повярваме на едни неща, за сметка на други? Това е така, защото нивото на оптимизъм у всеки от нас е различно, тъй като е базирано на индивидуалния опит.

Какво би станало, ако се върнем назад във времето, когато много от днешните новости не са съществували и кажем, че ще бъде измислен начин човек да пътува в Космоса? Или ако сега ви кажат, че както днес имате възможност да отидете на екскурзии из чужбина, утре ще ходите на гости на роднините си, които ще са се преселили на планета, еквивалент на Земята... Ще повярвате ли?

Всъщност, докато не видим с очите си, трудно вярваме. Но ако се замислим, ще установим, че всички реализирани „чудеса", които са станали ежедневие в нашия живот, са били немислими някога. А как се е стигнало до осъществяването на големите и на пръв поглед невъзможни идеи? Ами, просто някой е повярвал, че има как да стане, упорствал е и със силата на  разума си е отъпкал една пътека в трънака. По нея е минал следващият, който е целял сбъдването на въпросната идея и т. н., докато по пътечката не е останал нито един трън.

При децата е по-различно от нас възрастните, защото поначало те са упорити оптимисти. Природата е заложила у тях виталност, нестихващ ентусиазъм и оптимизъм - тези качества са общи за почти всички деца. Това, което ги отличава едно от друго, е средата, в която битуват - не само тясната семейна среда, но и цялостният културен контекст.

В различните общества оптимистичното отношение е засилено или отслабено. При американците, например оптимизмът се е превърнал в национална черта от характера. За съжаление, ние спадаме към песимистично настроените нации, но това, разбира се, подлежи на промяна. Трябва да се въоръжим с търпение, да се оградим с оптимисти и да подаряваме повече усмивки на околните и промяната ще настъпи.

Ако стоим безучастно и чакаме нещата да ни се случат, ще сме избрали доста погрешна стратегия. По-скоро ще останем разочаровани в очакванията си. Все пак, не можем да очакваме различни резултати при едно и също поведение.

Децата са много изобретателни по отношение на коригиране на поведението си според ситуацията или по-скоро според целите си. Те намират хиляди разнообразни начини да манипулират възрастните. И без друго много бързо успяват да ни влязат под кожата и да ни накарат да изпълняваме дори най-капризните им желания. Естествено, понякога отговорът на техните молби е „не". Затова преди всичко трябва да се научите да комуникирате успешно с детето. Има и „положителен", и насърчителен начин за отказ. Понякога е нужно просто да обърнете внимание на детето. Това, че угаждате на претенциите му, няма да замести присъствието, усмивката или прегръдката, когато то има нужда от тях.

За да помогнете на мъника си, преди всичко трябва да сте в пълен синхрон със себе си. Малките са прекалено чувствителни и рядко успяваме да скрием от тях тревогите си, дори да се опитваме. Затова не си правете труда да ги преметнете! Те ще усетят неискреността ви и ще загубите доверието им. Просто поговорете - това често е много по-полезно, отколкото възрастните предполагат.    

Оптимизмът може да бъде разбиран и като запазване на детското начало у възрастния, но явно повечето хора са забравили за него.

Нека се замислим колко усмихнати хора виждаме на ден и колко нацупени, начумерени или навъсени! Преобладават недоволните хора. Не защото те живеят по-зле от останалите, а защото не оценяват онова, което имат. Забравяме, че усмивката е заразна. Тя провокира винаги положителна реакция. А ние се сещаме за нея твърде рядко. Например, когато зърнем нещастно детско лице - това е толкова плашещо и тъжно. Може би всички около това дете са престанали да се усмихват и то е само отражение на своята реална среда. Но ако вие сте щастливи, детето ви също ще бъде щастливо и усмихнато. Не пропускайте всяка възможност да дарявате радостни емоции на околните и най-вече на мъниците.

Най-хубавите неща в живота са безплатни и ако можете да оцените стойността им, ще установите, че са всъщност безценни.

Децата могат да ни припомнят много неща, които сме забравили, просто трябва да им дадем тази възможност. 

Понякога симулирането на щастие, усмивка и позитивизъм помагат за реално постигане на тези усещания в посока отвън навътре. Тоест психологическото и физическото състояние на човека са тясно свързани. Затова много добър съвет за всички нас е да се усмихваме по-често, това несъмнено озарява израженията ни.

ЖИВОТ СРЕД ОПТИМИСТИ

По естествен начин най-добре можете да научите детето на оптимизъм, ако му осигурите живот сред оптимисти. Това постепенно формира в съзнанието на детето добронамереност към света, както и вяра в доброто като цел.

Не е невъзможен и случай на дете оптимист сред родители песимисти, но това не се среща често. Просто децата навсякъде по света са склонни да бъдат оптимисти, защото най-естествената му форма е така нареченият „физиологичен оптимизъм", състоящ се от коктейл хормони на доброто настроение и активния дух - ендорфин, серотонин, допамин и т. н. Те предизвикват силни емоции и настроения. В детския организъм има бурна хормонална дейност и това прави децата физиологични оптимисти в буквалния смисъл на думата. Или по-важните фактори за оптимизма са вътрешни - виталност, младост, енергичност, творчески сили, хормонален фон. Това, че животът тепърва предстои, е едно обещание за щастие. Може би именно заради това децата са преобладаващата част от оптимистите.

Игрите, безгрижието на детството, вълшебните приказки и музиката, с която израстват нашите хлапета, благоприятстват у тях да се настани трайно вяра в добрите чудеса.

Макар всички деца да са оптимисти поначало, не всички са такива в еднаква степен. Интензивността варира според индивидуалните характеристики, таланти и темперамент на малчуганите.

ХУМОРЪТ

Има много начини да възпитате дете оптимист. Можете да започнете като провокирате усмивки, за да му покажете колко е хубаво да се чувства щастливо и то да се стреми към повече такива положителни емоции. Забавлявайте се заедно! Използвайте чувството си за хумор. То има важна роля за формирането на нагласите за света на детето. Първо го научете да се смее - това е лесно. Трудната част е да го научите на какво да се смее. Тук е висшият пилотаж.

Хуморът, сам по себе си, е конструктивен, но още по-добре би било, ако го използвате целенасочено. Доброто чувство за хумор може да спаси детето от евентуални разочарования, нужно е само да гледа от веселата страна дори и на лошите неща.

Черният хумор може да има деструктивна насоченост, но той най-вече е опит за маскиране на песимизма и за бягство от негативното. Все пак, по-добре черен хумор от никакъв.

Хуморът е доста разнообразно явление. Той е социален, индивидуализиран, интелектуален, специфичен и зависи от многостранните способности на хората да разказват, да слушат и да разбират шегите. В този смисъл има възможност децата ви да не се смеят на едни и същи шеги, в сравнение с други деца. Това не е повод за притеснение, тъй като децата сами могат да се ориентират с кого да общуват.

ДОБРОТО

За детето най-доброто предстои. В необременения от опита свят на децата доброто е хиперболизирано за сметка на злото. Това може да има негативно отражение в поведението им, тъй като всяка крайност е форма на лабилност по отношение на нормалните параметри на реалността. Така е възможен и един нездравословен оптимизъм, който се измерва с прекомерно нереалистични очаквания от живота. Това, от своя страна, крие риск за неспособност на детето да преглътне някои свои неуспехи. Понякога се стига до пълно отрицание на реални събития, защото не отговарят на заредените с магически или чудотворни отблясъци очаквания.

Безусловното очакване на добри неща, неактуални с реалното състояние на живота, е неприятна крайност на оптимизма. Добре е, ако успеете да избегнете тези негативи на оптимизма и да запазите само позитивите. 

Как да постигнете това? Чували сме народната мъдрост: „Каквото посееш, такова ще пожънеш". Начинът е да научим децата си да сеят само това, което искат да пожънат. Емоциите се пораждат една от друга. Това важи не само за щастието, усмивките и позитивизма, но и за тъгата, унилостта и негативизма. Ако правите детето щастливо, то ще ви отвърне със същото.

Обърнете внимание на отношението му към света, защото това е много важно за бъдещата му реализация. Отделяйте време за съвместни игри. Музиката също има чудесен ефект върху детското настроение, като същевременно развива въображението. Друг подход за поощряване на детето е чрез награди. Не става въпрос за материални подаръци, а за дребните ежедневни жестове на одобрение и похвала. Не пропускайте да потупате детето по рамото, ако разберете от баба му или от госпожата в детската градина, че е слушало през целия ден. Доброто поведение заслужава да бъде забелязано. Това е безкраен стимул за детето да спазва вашите изисквания, защото дълбоко в себе си то просто отчаяно иска да ви се хареса. Резултатът ще бъде едно постепенно създаване на самочувствие у него, че може, знае и се справя добре със задачите и задълженията в живота си. Стимулирайте успехите и не бъдете прекалено критични към неуспехите му. По-добре временен неуспех, отколкото временен успех.

Не му позволявайте да се разочарова! Макар тези състояния да траят кратко при децата, вашата роля е да смекчите максимално отрицателните ефекти от неприятните събития в живота. Помогнете на мъника да изгради умение да запазва самообладание и да не губи контрол над ситуацията. Да не изпада в паника при трудности, а да мобилизира силите си, за да реагира адекватно и да продължи напред с вдигната глава. 

Подкрепяйте начинанията му и присъствайте на важните за него мероприятия - училищна пиеска, футболен мач или балетно представление.

Изградете атмосфера на взаимно доверие! Водете политика на отворени отношения помежду си, защото това ще ви позволи първи да разберете, ако нещо притеснява детето. 

  Ако умее да танцува, пее, свири на музикален инструмент или се справя добре в някоя спортна дисциплина, го поощрявайте! Малчуганите кипят от енергия, която трябва да бъде вложена в градивни занимания. Окуражете старанието му и това ще предизвика желание за развитие и положителна изява. Също ще дисциплинира качества като постоянство, вяра в собствените възможности и състезателен дух. 

Тласнете го към повече креативни дейности, защото те не само развиват заложбите му, но и провокират въображението, като не бива да пропускаме, че отслабват напрежението.  

Светът щеше да бъде прекомерно скучен, ако ги нямаше оптимистите. Толкова много постижения водят началото си само от една мечта. Ако се огледаме наоколо, ще видим безброй сбъднати мечти. Ще видим и мечти, които чакат своя оптимист. Но най-важното е да не спираме да мечтаем. Децата искат да имат колело, кола, после яхта, самолет, подводница. Защо пък ние да не поискаме космически кораб? Мечтите са безплатни.

Автор: Любослава Трайкова
Консултант: Борис Минчев, психолог