Как да научим детето да помага у дома
Освен истинска помощ за родителите (особено ако работят много), домакинската работа и помощта вкъщи е важна и за самите деца. Защо обаче това е така, вижте в следващите редове.
Детето, което се занимава с домакинска работа, се чувства необходимо и се приема за пълноправен член на семейството. А и децата, които помагат вкъщи, се учат на отговорност, планиране и самодисциплина.
Домакинските задължения помагат на детето да си поставя цели и да ги постига. То се научава да бъде внимателно и трудолюбиво, да преценява собствените си възможности, да оценява работата на другите хора и да не бъде егоист. Също така, ако детето постоянно участва в домакинската работа, се научава на независимост, а това е много важно за бъдещето му. В крайна сметка целта на родителите е да научат детето да живее самостоятелно като се отдели от тях.
Възраст и отговорности
На всяка възраст детето може да извършва определени действия, стига да му гласувате доверие и да бъдете до него в самото начало.
- Разбира се, това не означава да натоварите едно тригодишно дете с нещо, непосилно за възрастта му. То не само че няма да успее да свърши това, което искате, но и ще се разстрои. На този възраст можете да научите детето да си прибира играчките, да си мие зъбките, да се облича или да подсуши внимателно разлятата от него вода.
- На четиригодишна възраст вече можете да помолите детето да избърше праха, да му покажете как да сгъва дрешки, да оправи леглото или да нахрани домашния любимец (но под наблюдение).
- На пет години детето може да полива цветята, да подрежда масата, да помага при изхвърлянето на боклука.
- На шест/седем години детето може да приготви нещата си за детска градина/училище или да почисти с прахосмукачка.
Как да стане това?
На първо място, много е важно не просто да дадете на детето инструкции, а най-напред да му покажете как да направи това, което очаквате от него. Например, покажете как да полива цветята, като поливате заедно известно време, след това го оставете само́ да се справи, като го гледате и му помагате. Чак след това можете да поверите на детето тази отговорност без притеснения.
Търпение и пак търпение
Трябва да сме подготвени за това, че детето няма да успее веднага. Нещо може да се разлее, счупи, развали, разкъса. Не трябва да се карате на детето, защото то сега се учи. Струва си да бъдете търпеливи и бавно и систематично да го учите.
Понякога ще трябва да му напомняте за домакинските задължения.
Напълно естествено е то да забрави за тях, а след известно време задълженията ще се превърнат в навик.
Когато детето не иска да помага
Често самите родители са виновни. Когато детето е имало желание, те не са му давали да прави нищо, защото са смятали, че няма да се справи. Това допринася за развитието на комплекс за малоценност и нежелание да помогне, когато порасне. Ето защо е наложително да дадете на детето това, което иска, и да не се притеснявате, че нещо ще се счупи или размаже. Винаги можете да намерите решение: оставете го да измие пластмасовите чаши или включете прахосмукачката заедно.
А и детето в училищна възраст има по-интересни неща за правене: хобита, игри и комуникация с приятели. Ето защо е важно да се внуши отговорност за извършване на домакинската работа навреме, а от другата страна да има желание. Ако детето от ранна възраст свикне с факта, че полива цветя, мие пода, помага на родителите си да приготвят вечеря, тогава по-късно такива неща няма да предизвикат у него раздразнение.
Не забравяйте да благодарите за свършената работа. Така ще позволите на детето да почувства своята значимост, защото участва активно в семейните дела. И не е нужно да стигате до крайности и да натоварвате детето с цял куп домакински задължения. Отговорности трябва да има, но основната задача на едно дете е да играе и да учи.
Автор: Нели Христова