Как да изградим устойчивост

Изграждането на тази увереност трябва да започне в съвсем ранна възраст. Ето какво можете да направите за детето си през първите години от неговия живот, за да изградите устойчивост:

Вие сте неговият личен пример – не го забравяйте

Независимо дали искате, или не – детето се учи от вас и вашите действия. Затова не го съветвайте какво трябва да бъде. Бъдете вие. Бъдете всичко, в което искате то да се превърне. Ако искате наследникът ви да е смел, бъдете смели; ако искате да е уверен в силите си, бъдете уверени вие...

Помогнете му да се изправи срещу страховете си

Ако детето ви непрекъснато избягва нещата, които го плашат, то никога няма да бъде достатъчно уверено, че ще се справи, когато попадне в трудна ситуация. Това означава, че винаги ще се затваря зад собствените си прегради. Независимо от какво се страхува, насърчете го да се изправи срещу този страх. Но бъдете до него. Помогнете му. Покажете му как бавно и методично, с ежедневни усилия, страхът може да бъде преодолян.

Научете го да вижда скритите възможности

Трудните моменти в живота на човек са неизбежни. Когато изпаднем в тях, изглежда, че изход няма. В действителност обаче не е така. Покажете точно това на детето си – че изход винаги има. Научете го да го търси. Покажете му, че може да измести фокуса си другаде – върху позитивната страна на тази ситуация. Нека да се научи да вижда всички страни на един проблем. С времето ще свикне да открива скритите възможности и ще бъде подготвено за по-големите житейски проблеми. Така ще се научи още и да излиза извън ограниченията, които само си поставя.

Насърчавайте го да рискува

Ако го подтиквате към премерен риск, то ще се научи на няколко много ценни урока. На първо място – да вярва в себе си. Да, след един риск може да има провал. Но след няколко опита неминуемо ще дойде успехът. По време на тези провали е добре вие да сте до него, за да го окуражавате. Рискът ще му покаже още, че промяната може да изглежда страшна, но в действителност не е. И че за да върви напред, трябва да се научи да „преминава“ през ситуациите в живота си, а не да се „потапя“ в тях от страх, че събитията могат да се развият по по-неблагоприятен начин.

Не решавайте проблемите вместо него

Разбираемо е, че всеки родител би искал да помогне на детето си в труден за него момент. Нека то да усети това. Нека да разбере, че може да разчита на вас и ще сте до него, когато има нужда. Но го оставете само да излезе от ситуацията, в която се намира, освен ако наистина е необходима външна намеса. Има родители, които в опитите си да предпазят децата си, взимат непрекъснато решения вместо тях. Това е пагубно за малчуганите. По този начин те започват да разбират, че не могат да се справят с нищо сами. И в бъдеще ще избягват ситуации, в които трябва да бъде поета отговорност.

Не го критикувайте

Представата на родителите за „добро” дете е субективна. Много често те изискват от рожбата си да се променя, за да отговаря на техните очаквания. Това кара детето да изгради погрешна представа за себе си – че не е достатъчно добро. И за да стане, то започва да се държи така, както родителите му искат от него. Започва да потъпква себе си. Лошото е, че в бъдеще ще се стреми да отговаря не само на вашите изисквания, но и на чуждите – единствено, за да получи нечие одобрение. Вероятно не искате това за детето си. Тогава се учете да го приемате с неговите недостатъци. Разбира се, можете да му дадете насока и съвети, но не изисквайте от него да се променя. Ако започнете да го приемате каквото е, то също ще се приема.

Покажете му, че вярвате в него. Това е може би най-важното. Така и то самото ще се научи да вярва в себе си.

Мнение на специалиста

Теодора Пампулова, психолог:

Устойчивостта не е генетично обусловена. Тя може да бъде развивана и обогатявана на всяка възраст. Устойчивостта е пряко свързана със социалната подкрепа, оптимизма, самочувствието, мотивацията, компетентността, способностите и чувството за личен контрол.

Автор: Нели Средкова

Консултант: Теодора Пампулова, детски психолог, координатор на ДПБ за гр. Пловдив и областта