Игра с детето през първата година

Отговор от Пумпелина:

Родителите трябва си играят с детето във всяка една възраст, още от раждането. Важно е обаче игрите да отговарят на развитието и възрастта му, като не я изпреварват с повече от 3 месеца. Игрите трябва да не бъдат единствено самостоятелни, партньорството в играта е от изключително значение за развитието на детето.

Какви са игрите до 12 месец:

• Игра със себе си - това е игра, в която участва само детето, но тя не може да се реализира без съдействие от страна на родителя. Чрез нея детето опознава себе си и своите двигателни възможности, като усвоява така наречената схема на тялото. До третия месец в тази игра участват само крайниците, очите и главата - детето следи ръцете си, лапа ги, събира ги в средната линия, в резултат на което започва да хваща ръката на майката, докато се храни, и да посяга към играчка. До 6-8 месеца в тази игра се включва и трупната мускулатура - детето се обръща от гръб по корем и обратно; посяга и хваща играчка, която поставя в устата си; в положение по гръб или по корем се опитва да лапне ръцете си, а малко по-късно - и краката, в положение по гръб. На 12 месеца детето спира да играе със себе си и насочва своето внимание основно към предметите и обектите наоколо. В тази игра родителят е само помощник, той показва на детето къде са различните части от неговото тяло, учи го как да се обръща, да поставя нещо в уста, да седи, да лази и чак след това да се изправя и ходи. В тази игра най-важното нещо е поставянето на предмети в устата, защото това влияе на оралната сетивност и подпомага намаляването на чувствителността на рефлекса за повръщане. Подходящи за поставяне в устата са всички бебешки играчки, които не съдържат пух и дребни, лесно откъсващи се елементи; гумените книжки и играчки; чесалки и храни, от които детето не може да откъсне голямо парче (напр. суров морков, обелена ябълка или краставица, твърда круша и др.)

• Игри за партниране - игрите за партниране в този период води родителят. Те започват след третия месец, в предвербалната фаза, когато родителят имитира звуковете, издавани от детето, и по този начин го подтиква да общуват невербално, като се редуват. След третия месец в тази игра се включват и предмети, като родителят ги подава на детето и изчаква неговата реакция да ги хване, разгледа, постави в устата и да ги пусне, след което подава друга играчка. Играта с предмети на възрастните (ключове, телефони, дистанционни управления) не се препоръчва (дори за успокоение) в нито един период до 12 месец. След шестия месец детето може да бъде поставяно в седнало положение и това е моментът, в който родителят подава играчки не само директно към детето, но и встрани от него. Целта на играта е родителят да възпрепятства напр. движението на лявата ръка, за да може детето да извърта тялото си и с дясната ръка да вземе играчка, която се намира от лявата му страна. Тази игра стимулира пресичането на вертикалната телесна ос и без нея в по-късна възраст се затруднява формирането на ляво-дясната ориентация. След 11-ия месец поради естественото му желание да се движи тази игра има възможности за изпълнение и с движение с цел детето да преминава през различни препятствия - лазейки или ходейки странично по мебелите, като с въртеливи движения на тялото взима предмети от пода и ги подава на родителя.

• Игри за подражание - игрите за подражание са забавни и много разнообразни. Започват след 6-ия месец в невербалната сфера, като редуване на усмивки, пляскане с ръце, а след деветия месец - и с подражание на жестове, посочване и подаване на различни предмети. Детето може да подели вниманието си с възрастните, поради което може да повтори различни вокални комбинации. Това е моментът, в който ние го учим да подражава на котката, кучето, кравата, самолета и всичко, което ни хрумне. След 11-ия месец детето може да подражава при изпълнение на определени действия под формата на игра, но е важно всяко действие да се показва отделно и като последователност, напр.: взимам, пускам; отварям, затварям; виждам, дърпам и др.

• Игрите с предмети започват около третия месец, когато детето може да посяга и да хваща, впоследствие да разглежда и малко по-късно да поставя в устата. Когато детето започне да държи едновременно два предмета, то ще започне да ги удря един в друг, ако родителят му покаже; ще може да вземе отдалечен от себе си предмет по инструкция (отново, ако родителят му покаже) и ще може да играе с играчката по предназначение по пример на родителя. Например в 9-ия месец да натисне бутон, за да предизвика звук или движение (без демонстрация от страна на родителя то сáмо ще удря върху бутона). Не се препоръчва игра с компютъризирани устройства в тази възраст, защото компютърът е уред, който е изработен да прави нещата вместо нас, и така детето вижда само началото и края на действието, без да разбира как логически се е стигнало дотам, защото компютърът го е направил вместо него. При игрите с предмет е важно детето да изпълнява по подражание и да пренася като опит в друга ситуация изпълнението на две последователни действия (до 9-ия месец), а по-късно и на три (до 12-ия месец). Важно е също с предмета да се играе по предназначение: кулата с рингове се подрежда на поставката, като първо се изваждат ринговете, а след това се поставят обратно; топката може да се търкаля, хвърля и рита, а не само да се върти или ближе и др.

• Игрите за комуникация са изключително важни за развитие на социалните умения на детето, както и за вида на неговото общуване. Първите игри за комуникация, естествено, са невербални: докосване, прегръщане, усмихване, гъделичкане. Те предизвикват определени усещания в детето и то реагира съответно с усмивка или плач. След деветия месец поради бурната проява на жестове и мимики детето може да участва в комуникативната игра с невербален жестов или мимичен отговор или със смесен отговор от жест и звукосъчетание. Детето запомня демонстрираните комуникативни модели, показани от родителя, и се опитва да ги възпроизведе. Важно в този период е разказването на приказки, подкрепено с действие с картинки или кукли. Рано е за четене на книжка, защото до 1 месец детето се интересува само от картинката и разлистването на книжката. То обаче може добре да слуша разказа на родителя, особено ако той е придружен от променяща се интонация, мимики и жестове. Подходящи за този период са приказките с повтарящи се действия и сменящи се герои, например: „Дядо вади ряпа", „Житената питка", „Под гъбката", „Дядовата ръкавичка" и др.

www.pumpelina.eu