Емоционалното състояние на мама и татко и адаптацията на детето

Много майки и татковци са изправени пред предизвикателството да подкрепят и мотивират рожбата си да посещава детска градина. Често срещана причина за нежеланието на малчуганите да бъдат на новото място е емоционалното състояние на техните родители. Научни изследвания и наблюдения показват, че съществува пряка връзка между тревожността на майката (и бащата) и способността на детето да се адаптира към новата среда.

Детето и родителят като „скачени съдове“

Децата са изключително чувствителни към невербалните сигнали и емоционалните състояния на своите родители. Когато родителят изпитва безпокойство, стрес или вина заради раздялата, детето улавя тези чувства и ги възприема като индикатор за опасност. То тълкува родителската тревожност като „нещо лошо ще се случи“, което подхранва собствения му страх и съпротива срещу детската градина. Затова много малчугани искат да останат близо до мама и татко, за да могат не само да са в безопасност, но и за да осигурят емоционален комфорт на възрастните.

Тревожността на майката

Едно от водещите проучвания в тази област, проведено от психолога Мариан Томас и нейния екип, показва, че тревожността на майката при сутрешната раздяла е силен показател за това дали детето ще изпита затруднения с адаптацията. Връзката е двупосочна – колкото по-тревожна е майката, толкова по-стресирано е детето, и обратното.

Ролята на родителския контрол и убеждения

Някои родители, които сами са изпитвали трудности при раздяла в детството си, често проектират собствените си страхове върху дребосъка. Други пък може да се чувстват виновни, че не прекарват достатъчно време с детето си, и това чувство на вина се превръща в несъзнателна пречка за адаптацията.

Свръхконтрол

Проучване, публикувано в Journal of Child Psychology and Psychiatry, установява, че родители, които проявяват високо ниво на свръхконтрол, имат деца, които по-трудно се отделят от тях и изпитват по-голям стрес в нова среда. Това поведение може да се изрази в прекомерно успокояване, забавяне на раздялата или нерешителност, което само засилва усещането за несигурност у детето.

Ако мъничето не иска да ходи на детска градина, преди да потърсите причините в самата градина, обърнете внимание на собственото си емоционално състояние.

Можете да подкрепите детето си, като:

• Осъзнаете собствените си чувства. Признайте си, ако изпитвате тревожност или вина, свързани с раздялата. Разговор с партньора, приятел или дори психолог може да бъде изключително полезен.
• Изградите рутина. Последователният сутрешен ритуал – бърза и спокойна раздяла, която включва кратко сбогуване, помага на детето да се чувства сигурно.
• Търсите знаци, които показват, че детето се справя, прекарва добре времето си и развива взаимоотношенията си с другите деца. А не само знаци, които показват, че нещо неприятно или травматично се случва с него.
• Искате от учителите ежедневна обратна връзка, която да е свързана както с трудностите на малкото човече, така и с успехи и радостни моменти.

Помнете, че ключът към успешната адаптация често се крие във вашето вътрешно спокойствие. Когато вие сте уверени и спокойни, детето ви ще усети това и ще се справи много по-лесно с предизвикателствата на новата среда.

Автор: Д-р Теодора Пампулова – детски психолог, координатор на Дружеството на психолозите за гр. Пловдив и региона, създател на платформата „Детето днес“. Майка на дъщеричка Лилия.