Едипов комплекс

Развитието между 3- и 6-годишна възраст предполага подобни разсъждения и желания при децата. Фройд нарича стремежа на момчето да притежава родителя от срещуположния пол „Едипов комплекс“, а на момичето – „Комплекс на Електра“. Наименованията им идват от древногръцката митология и се свързват с трагедията на Софокъл „Едип цар“.

В този период отношението на детето към родителите се променя. То често възпрепятства близостта между тях – не позволява партньорите да се прегръщат, целуват, дори да разговарят помежду си. Често малчуганите се стремят да поддържат много близък физически контакт с родителя от другия пол  – да го докосват, целуват (дори и по устните), да спят в едно легло с него и т.н. Често в детските рисунки родителят от същия пол отсъства, не е нарисуван или е нарисуван с тъмни цветове, което показва вкопчването на детето в другия родител.

Едипов комплекс и момченцето

Момчето иска да „притежава“ своята майка, защото тя задоволява неговите потребности от грижа, внимание, нежност и активности. Обикновено то не познава достатъчно своя баща, но бързо открива, че той също обича майката. Така таткото се превръща в съперник. Когато бащата и синът играят заедно, често игрите им преминават в грубост заради неосъзнатото желание на детето да отстрани, победи възрастния. Дори, за да покаже надмощие, може да удари и нарани. Момчето ревнува от бащата, но бързо разбира, че не може да го отстрани. Затова често става непослушно, заядливо и го провокира с поведението си.

Закрила

Към 5-годишна възраст момчето сменя подхода към майката и вместо да я притежава, се стреми да я закриля и защитава. Започва да се възхищава на баща си, да го имитира и се идентифицира с него.

В зряла възраст порасналото момче, преминало спокойно през Едиповия комплекс, става независим мъж, който няма потребност да се съревновава с баща си и поддържа добри отношения с него.

Ако в този период момчето се фиксира твърде силно върху своята майка, тя може да се превърне в идеалната жена. Като зрял мъж той няма да успее да създаде топла връзка със своята половинка. Неосъзнато майката също може да се вкопчи в детето, като това ще доведе до ефекта на т.нар. „малко момченце“ – момчето, което не е готово да порасне, защото майката се страхува, че ще остане сама.

Комплекс на Електра и момиченцето

В началото на 3-тата година и момиченцето е силно привързано към майка си, защото от нея получава сигурност и обич. То ревнува от баща си, тъй като той също получава любов от майката. С началото на Комплекса на Електра майката става съперница на дъщерята, защото момиченцето иска да „се омъжи“ за баща си. Образът на бащата е изпълнен със сила, смелост и безопасност. Момиченцето започва да отблъсква своята майка и да търси близост с таткото. Образът на бащата е идеализиран. Детето се опитва да злепоставя или засрамва майката: „Виж, тате, мама не носи рокли като мен. Тя не е момиче. Или: „Тате, аз съм по-хубава от мама, нали?“ и др. Въпреки че се съревновава с майката, дъщерята се стреми и да й подражава и имитира. Неосъзнато момиченцето се стреми да надмине майка си по значимост и да спечели бащата само за себе си.

В зряла възраст момичето, преминало адекватно през Комплекса на Електра, става независима жена и майката се превръща в приятелка за нея. Бащата вече не е абсолютният мъж, а любящ и грижовен баща, на когото тя може да разчита.

Вина и стеснителност

Психоанализата ни казва, че ако комплексите не преминат през нормалното си развитие, това може да провокира у детето чувство на вина, стеснителност и срамежливост, безпомощност, търсене на одобрение, подчинено поведение, невротичност и т.н.

Практичен съвет: Специалистите препоръчват родителят от същия пол (като детето) да отстоява правото си да бъде с другия възрастен:  Бащата: „Майка ти е моя жена. Ти не можеш да се ожениш за нея. Намери си гадже в детската градина!“. И: „Ще целувам майка ти колкото си искам. Тя е моя жена, а не твоя!“. Аналогично от страна на майката.