Добрите обноски като безценен капитал - Кенгуру

Визитка

Невена Басарова е създател на Първа детска академия за добри обноски. Тя е TEDx лектор, предпочитан коментатор по проблемите на родителството, образованието и отглеждането на щастливи и успешни деца. Сертифициран треньор по емоционална интелигентност. Първата й книга „Детска академия за добри обноски” отбеляза рекордни продажби и вече пет години и шест тиража, откакто е на пазара, многократно оглавява класациите. Втората й книга „Упражнения по етикет” също се радва на успех и читателска обич.

Невена, от каква възраст можем да започнем да учим децата на добри обноски? Какви са най-важните от тях у дома?

Добрите обноски не са строги правила, а начин на отношение към другите. Колкото по-рано детето започне да ги вижда в действие, толкова по-естествено ги приема като част от себе си. Като експерт по детско поведение и социален етикет, смело мога да кажа, че обноските не започват на определена възраст – те започват от първия ден на взаимодействие с детето. Те не са нещо, което „научаваме” в определен момент от развитието на мъничето, а естествено продължение на ежедневната комуникация между родител и дете – на начина, по който живеем заедно. Още от най-ранна възраст детето попива всичко около себе си. Това започва с напълно обикновени, но изключително важни моменти: спокойната интонация, с която му говорим, когато е несигурно; начинът, по който го успокояваме и му даваме чувство за сигурност; ежедневните ритуали, като това да приготвим заедно масата, дори когато то е още много малко. Детето наблюдава как слагаме чаша, вилица, лъжица и салфетка. Как сутрин започваме деня с грижа към себе си – мием се, грижим се за хигиената си, оправяме леглото, подреждаме дрехите си. То вижда, че има ред и грижа както към нашите, така и към неговите вещи.

Същото важи и за социалното поведение – как поздравяваме с усмивка, как се обръщаме към хората, когато влизаме в магазин, аптека или срещаме познати. Детето наблюдава и възприема тези модели ежедневно. Така постепенно разбира, че има различни ситуации и различни поведения. Като избора на облекло например – дрехи за вкъщи, дрехи за навън, дрехи за спорт или за специален повод, че се съобразяваме с повода, че има ред и смисъл в действията ни.

От каква възраст?

Още от бебешка възраст (0-2 години) децата започват да усвояват основите на социалното поведение, но не чрез „правила”, а чрез наблюдение и повторение. Те попиват начина, по който възрастните говорят, реагират, благодарят, посрещат гости и се отнасят към другите.

Истинското целенасочено учене започва много рано:

• Около 2-3 години детето вече може да разбира и използва прости социални навици като „моля”, „благодаря”, „здравей”.

• 3-5 години е ключов период за формиране на базовия етикет – поздравяване, подреждане на прибори за хранене и поведение на маса, уважително говорене с подходяща интонация, прибиране на играчки.

• 5-8 години – тези навици се затвърждават и започват да се превръщат в автоматично поведение, като към тях родителите постепенно включват нови задължения у дома и надграждат досегашните знания.

Как се учат добри обноски?

Разбира се, нужно е много търпение и постоянство от страна на родителите. Най-ефективният метод не е словесно обяснение, а положително моделиране на поведението и последователност:

1. Личен пример

Децата не слушат какво им казваме толкова, колкото наблюдават как живеем. Ако родителят казва „благодаря”, „извинявай” и показва уважение, детето го копира естествено.

2. Кратки и ясни правила

В ранна възраст правилата трябва да са прости: „Говорим спокойно”, „Изчакваме реда си“, „Поздравяваме”, „Ползваме салфетка”.

3. Повторение в реални ситуации

Добрите обноски не са отделен урок, а начин на живот и комуникация.

Децата първо наблюдават поведението ни, и едва след това възприемат думите ни. А когато има съответствие между това, което казваме, и това, което правим, тогава те получават най-силния и най-автентичен урок. На масата, на детската площадка, на гости.

4. Позитивно насърчаване

Вместо критика – поощрения, като поставяме фокуса върху доброто поведение: „Много ми хареса как поздрави сам/а”, „Чудесно се справяш с ножа и вилицата”.

Какъв е етикетът при гостуване, пазаруване, посещение на ресторант? 

Етикет в ресторант

Етикетът в ресторант е една от най-търсените теми в Академия за добри обноски, тъй като именно там се случват голяма част от социалните събития – срещи с приятели, семейни тържества, рождени дни и сватби. Затова детето трябва да бъде подготвено, че ресторантът е обществено пространство, в което се очаква спокойно и уважително поведение. Това не означава строгост, а разбиране, че има правила, които важат за всички. От гледна точка на родителя също е важно да се подхожда осъзнато – изборът на ресторант трябва да бъде съобразен с малчугана. Ако при възрастни без деца престоят може да бъде дълъг, то при дете е напълно нормално той да бъде ограничен, например до около два часа, след което е добре детето да се раздвижи или да се прибере. Умората и скуката често водят до спад в самоконтрола, и това е естествен процес, който трябва да се предвиди.

Етикет на масата

В ресторант детето се учи на основни правила при хранене. Важно е да знае как се използват приборите и чашите, както и базовото подреждане на масата – например правилото за ориентация на приборите (ляво/дясно), което помага за увереност при хранене.

Съществена част от етикета е и поведението по време на хранене:

• Не се говори с пълна уста.

• Не се слагат лакти на масата.

• Не се мляска и се дъвче със затворена уста.

• Избягват се неприятни или неподходящи теми по време на хранене. Разговорите на масата е добре да бъдат приятни и съобразени с всички присъстващи.

Важно правило е и ограничаването на мобилни устройства по време на хранене. След като приключи с храненето, детето може да се занимава спокойно – например да рисува, оцветява или да използва малка тиха играчка, особено ако престоят продължава. Етикетът включва и уважение към обслужващия персонал. Детето се учи да повиква сервитьора учтиво („Извинете, може ли за момент?“), а не с викане или махане с ръка от разстояние. Когато бъде обслужено, е важно да благодари. Ако случайно изпусне прибор, не е необходимо да се навежда само̀ – достатъчно е учтиво да помоли сервитьора да донесе нов. Преди да си тръгне, когато стане от масата, след като е приключило с храненето, детето е редно да прибере стола близо до масата.

Етикет при пазаруване с деца

Етикетът при пазаруване е важна част от ежедневните социални навици, защото магазините и търговските центрове са среди, в които детето се учи на поведение сред много хора и различни ситуации. На първо място е важно детето да бъде винаги близо до родителя или възрастния, с когото е. Особено в големи търговски центрове това е ключово правило за безопасност, тъй като лесно може да се изгуби. В магазините детето се учи да се движи спокойно, без да тича между рафтовете или да вика. Ако поиска нещо, го казва учтиво, без настояване или капризи. Важно е да не пипа продукти без позволение. Когато пробва дрехи, е добре да бъде внимателно – да не ги къса, цапа или поврежда. Това изгражда чувство за отговорност към чужда собственост и грижа към вещите. При пазаруване възпитаното дете може понякога да помага с леки задачи –  например да подаде нещо или да сложи покупки в количката. Една от най-важните части на етикета при пазаруване е търпението. Детето се учи да изчаква реда си спокойно и да не се прережда на опашка. Това е малък, но много важен социален навик, който изгражда уважение към другите хора и разбиране за общите правила.

Етикет при гостуване

При гостуване основният етикет е уважение към дома на приятелчето си или на семейните  приятели. Това включва поздрав при влизане, събуване на обувки (ако е прието в домакинството), внимателно отношение към вещите и спазване на правилата, които домакинът е поставил. Разбира се, добре е да носи малък подарък – кутия с шоколадови бонбони или цвете в саксия. Детето трябва да разбира, че различните домове могат да имат различни правила. При гостуване детето поздравява учтиво при влизане, например със „Здравейте“, и изчаква да бъде поканено да седне или да се разположи. Не отваря хладилника, не разглежда шкафове, стаи или вещи без разрешение и се държи спокойно, дори да му е интересно новото място. Ако му предложат храна или напитка, приема учтиво или отказва с благодарност. При тръгване винаги е важно да се изрази признателност за гостоприемството – малък, но много значим социален жест. Винаги казва „Довиждане“ и „Благодаря за гостоприемството“.

Какви са правилата, които малчуганите да спазват на детските рождени дни – в ролята на домакини и гости? 

Рождените дни и партитата са едни от най-вълнуващите събития в детството, особено за деца между 2 и 8 години. Те съчетават игра, емоции и социално общуване, но също така са и важна среда за учене на базови правила за поведение.

Когато детето е гост на рожден ден

Когато детето отива на рожден ден, основното правило е да разбере, че то е поканено и трябва да уважава домакина и организацията на празника.

Детето е редно да:

  • поздрави при пристигане;
  • участва спокойно в игрите, без да доминира или да пречи на другите;
  • изчаква ред при игри, торта или подаръци;
  • споделя играчки и пространство с останалите деца;
  • не взема вещи, които не са негови, без разрешение, не отваря подаръците на рожденика;
  • изразява емоции по приемлив начин, без агресия.

Когато детето е домакин на рожден ден

Когато празнува рожден ден у дома или на организирано парти, детето също има своя, и то отговорна роля като домакин, макар и съобразена с възрастта.

То се учи да:

• поздравява и посреща гостите;

• благодари за подаръците, независимо дали му харесват или не толкова, или пък вече ги има у дома;

• включва се в игрите и играе с всички деца;

• споделя играчки и ресурси;

• приема, че вниманието е и към гостите му, не само към него.

Ролята на родителя тук е ключова – да насочва, без да контролира прекомерно, и да помага детето да участва в празника като част от екип, а не като единствен център на внимание.

Общи правила за всички деца на парти

Независимо дали детето е гост или домакин, има няколко основни принципа:

• Уважение към другите деца и възрастните.

• Спазване на правилата на играта.

• Изчакване на ред.

• Споделяне.

• Контрол на емоциите (радост, разочарование, нетърпение).

Тези ситуации са особено ценни, защото в тях децата естествено учат социални умения чрез игра и взаимодействие. Рождените дни не са просто празници, а малки „социални тренировки“, в които дребосъците учат как да бъдат част от група. Когато има ясни, но спокойни правила, те се чувстват по-уверени, по-спокойни и по-щастливи, независимо дали са гости или домакини.

Създател сте на Първа детска академия за добри обноски. Колко випуска са преминали тази школа и има ли интерес към овладяването на етикета от децата и техните родители?

Първа детска академия за добри обноски е създадена с идеята да подкрепя както децата, така и родителите в изграждането на социални умения, увереност и уважително поведение в ежедневието. През годините през програмите на академията са преминали множество випуски деца, като интересът към обученията е устойчив и непрекъснато нарастващ. Това показва, че темата за етикета остава не само актуална, но и все по-важна за съвременните семейства. Родителите все по-често осъзнават, че добрите обноски не са формалност, а практическо умение за живот – те помагат на децата да се чувстват уверени в различни социални ситуации: в ресторант, в училище, в контакт с връстници, на гости или на празник. Интересът идва както от нуждата за по-спокойно ежедневие у дома, така и от желанието децата да бъдат по-сигурни и адаптивни в обществото.

Устойчиви социални навици

„Етикетът вече не се възприема като „строго възпитание“, а като начин за изграждане на добри отношения и емоционална интелигентност. В този смисъл академията не просто преподава правила, а подпомага формирането на устойчиви социални навици, които остават за цял живот. Именно това е причината интересът към подобен тип обучение да се разширява и да става все по-търсен от родители, които искат да дадат на децата си уверен старт в общуването със света.“

Възпитанието в етикет не е стремеж към „перфектно поведение“, а процес на постепенно изграждане на социална чувствителност. Когато детето разбира защо има правила, а не просто какви са те, то ги превръща в естествена част от поведението си – навсякъде и във всяка среда.