Дилеми с дрехите или Как да облека детето?

Дъщеря ми никога не иска да облече дрехите, които съм й избрала.

Детето има нужда да осъществява някакъв контрол над живота си. И докато това дали да яде и в колко часа да легне да спи не подлежи на преговори, какво да яде, коя играчка да вземе на разходка или какви дрехи да облече може да бъде оставено да реши самостоятелно. Освен това то трябва да участва в решенията, които го засягат.

Дайте му избор... пригответе два или три ката дрехи, подходящи за обличане този ден и оставете на детето да избере само с кой да бъде днес. Разбира се, разумно е изборът да бъде ограничен от вас преди това, защото ако просто отворите гардероба и кажете на малкия човек да избере какво да носи, почти със сигурност детето ще е готово да излезе навън, облечено с любимия бански костюм, зимна шапка на главата и домашни чехли. Ако детето настоява да облече неподходяща дреха, бъдете готови на компромис, когато е възможно (може да носи зимната шапка, но само докато стигнете до мястото, за където сте тръгнали, после ще я свали, а вие ще я приберете).

...но не твърде голям. Ако оставите детето да избира между твърде много възможности, много е вероятно то да се раздразни, поради неспособността си да реши с какво точно иска да бъде облечено и да се тръшне. Познато ли ви е фрустриращото чувство, когато сте в магазин, с твърде много хубави дрехи, от които да избирате, но знаете, че можете да си тръгнете само с една? Така се чувства и детето ви в този случай.

Похвалете избора му. Направете комплимент на детето, ако е избрало подходящи дрехи, но не го критикувайте, ако не си подхождат. Можете да направите предложения как да съчетае дрехите, но не настоявайте, ако то не иска - има достатъчно време да развие добър вкус за цветове и съчетаване.

Избирайте дрехите заедно. Когато купувате попълнение за гардероба на детето, дайте му да избира между няколко предварително одобрени от вас варианта. Това не гарантира, че после ще иска да облече дрехата, но все пак повишава вероятността.

Потърсете помощта на малкия човек за вашето облекло. Нека детето ви се чувства значимо и от полза така, както сте вие за него. Пригответе си две блузи (желателно е все пак да се съчетават с тоалета ви и наистина да можете да сложите и двете с него) и помолете детето да ви помогне да решите коя да сложите днес. То ще е радостно, че може да помогне на мама да реши какво да носи и ще чувства, че върши за вас същото, което преди това вие сте направили за него. Дори да не сте съвсем доволни от избора му, не го показвайте и наистина сложете избраната от него дреха.

Някой път позволете да се облече както иска. Ако детето настоява да ходи по гащи и нищо не може да го застави да сложи нещо отгоре - веднъж или два пъти му разрешете. Предупредете го, че хората не ходят по бельо навън и може да му се смеят. Ако още не се отказва - изведете го в този вид, без да му се присмивате. По всяка вероятност детето ще се стесни и ще предпочете да се облече още преди да сте слезли докрай по стълбите на блока. Не правете коментари от типа на „казах ти аз", а просто му предложете дреха за обличане. Ако вашият малчуган се окаже лишен от стеснителност, какво пък? Уверявам ви, че няма да е първият, който се разхожда наоколо по гащи.

Когато е разумно, отстъпвайте. Не приемайте всичко в отношенията си с детето като въпрос на чест и власт. Детето има нужда да знае, че също има избор и контрол. Направете сделка - за следобедната разходка под яркото слънце не може да сложи ръкавици, но като отидете на гости на баба, може да не ги сваля, ако иска.

Детето ми се бори с мен всяка сутрин, когато дойде време за обличане. Толкова е уморително и досадно, че с удоволствие бих го пуснала навън голо, ако не ме притесняваше какво ще кажат  хората.

Да облечеш пищящо и ритащо дете може да е истинско изпитание и за най-здравите нерви, но е наложителен процес, ако не живеете в климатичен пояс, където ходенето гол не е проблем.

Гушкайте го. Преди да започне битката с обличането, погушкайте детето, за да сте и двамата в по-добро настроение. Ако по време на слагането на дрехите то се разстрои прекалено или процесът заплашва да се превърне в поредното тръшкане, поспрете и пак отделете време за гушкане.

Изпреварете го. Опитайте да облечете детето веднага след ставане от сън. Докато е още сънено, по всяка вероятност ще се поддаде по-лесно на убеждаване, особено ако е придружено с малко гушкане. Тактиката може да е съпроводена с малко петна по дрехите от сутрешната закуска, но една блуза се сменя по-лесно, отколкото да облечете малкото човече от глава до пети.

Сменете темата. Докато го обличате, говорете за други неща - с кои приятелчета ще си играе днес, какво ще закуси, какво ще прави в градината, какво е времето навън.

Помогнете му да се облече успешно. За възрастните не представлява голяма дилема да уцелят кой крак в кой крачол влиза, но това не важи при децата. Те могат лесно да се объркат и да се раздразнят, ако не успеят бързо да сложат желаната дреха правилно. Окажете му малко дискретна помощ - няма нужда да го обличате изцяло вие, но можете да обърнете дрехата правилно така, че то лесно да може да я сложи - примерно да вкарате стъпалата му в правилните крачоли и да го оставите да обуе панталоните само, като не пропуснете да го похвалите след успешния край на „операцията". Избирайте дрехи, които детето лесно може да сложи само - свободни панталони, тениски, чието бие не е твърде стегнато или ризи, които после да закопчаете.

Дайте му и то да облича някого. Ако детето може да облече някой друг, няма да се чувства толкова притиснато от собственото си обличане. Дайте му кукла или мече, което да може да облече само. Подберете кукленски дрехи, които детето да може да сложи лесно, а ако се налага, помогнете му дискретно, като не оставяте у него съмнение, че е свършило само по-голямата част от работата.

Игри и закачки. За да сведете упорството до минимум, превърнете обличането в игра. „Къде ти е главата? Изчезна... Ехо, глава, къде си?" може често да превърне недоволното и разстроено дете в охотно обличащо се, нетърпеливо да се скрие в дрехите човече. По същия начин продължете с „Какво се случи с ръката ти? Никъде не я виждам, знаеш ли къде е?". Това вероятно ще накара детето да сътрудничи в обличането и да се забавлява заедно с вас. Отчетете, че този метод на обличане отнема повече време от обичайното и предвидете повече време преди излизане, защото детето може да се увлече по играта и да настоява да „криете" лицето, ръцете и краката многократно.

Внимавайте с чувствителното дете. Понякога за малките е трудно да определят какво точно ги дразни, фрустрират се и простото обличане на дрехи се превръща в голяма драма. Ако подозирате, че детето ви се дразни от твърдия плат на дънките или стегнатото бие на блузата, махнете ги от гардероба му. Един боцкащ пуловер може да влуди всеки възрастен, какво остава за малчугана. Подбирайте свободни дрехи от естествени материи, при които рискът да дразнят кожата му или да го карат да се чувства ограничено в движенията си, е сведен до минимум. Избягвайте копчета, ципове и шевове, които могат да се търкат в кожата на детето и да го притесняват. Можете да пробвате да изперете няколко пъти новите дрехи, за да омекне материята им, преди да ги предложите на малкото.

Аз сама! Сама! Много деца настояват да се обличат съвсем сами без никаква помощ от големите, но сравнително малко от тях успяват да се справят сами и обикновено процесът завършва с ядосано и раздразнено дете, което вече трудно се поддава на уговорки.

Желанието за самостоятелно обличане, за съжаление, се появява преди способността на малките да се справят сами (обикновено успяват да се справят след третата година). Раздразнението от невъзможността да го свърши само обичайно кара детето да се тръшне. Въпреки че не можете да го предпазите от това да се дразни (а и не е разумно да опитвате. Това е нормална човешка емоция, която малките трябва да изпитват понякога, за да се развиват добре), можете да намалите степента на емоцията с няколко стъпки:

Направете го лесно. Когато избирате дрехи за гардероба на детето, подбирайте такива, които то по-лесно да може да сложи. Лесни за обуване панталони, шорти и поли с ластик, които малкото човече лесно да вдигне; дрехи без ципове и копчета, пуловери с широко бие, свободни рокли, които няма да заседнат на половината път надолу.

Винете дрехите, не детето. Когато детето се затрудни да сложи някоя дреха, критикувайте облеклото, не усилията на малчугана. „Този панталон се държи толкова глупаво днес! Виж как не иска да се обуе, направо не знам какво му става. Хайде да видим дали не можем да го накараме да се обуе както трябва". За детето е важно да разбере, че не носи вина за това, че не успява да свърши всичко перфектно, защото не зависи от него и от способностите му - уменията му да прави нещо не трябва да се поставят под въпрос, ако не искате да възпитате неуверено в себе си дете, което постоянно се съмнява дали изобщо може да се справи.

Нека детето довърши започнатото от вас. Ако изобщо отказва да приема съдействие от големите, а среща трудности с правилното обличане, можете да му помогнете, като премахнете възможните препятствия - да обърнете дрехата правилно, без да я обличате (и същевременно го уверете, че нямате намерение да го обличате, защото то, разбира се, може да се справи съвсем само - вие само обръщате дрехата както трябва) или да помогнете да сложи крачетата в различните крачоли. За да помогнете на детето да се почувства значимо и с контрол над ситуацията, може да се престорите, че се нуждаете от неговата помощ: „Не мога да вдигна този панталон! Можеш ли да ми помогнеш?".

Детето ми изобщо не проявява интерес да се облича само. Докога ще го обличам като бебе?

Не всяко дете има желание да върши само различни неща. Някои предпочитат просто да стоят, а някой друг да го свърши вместо тях. Рядко става дума за мързел, а по-скоро опира до вътрешна готовност и увереност, че може да се справи само, особено ако често изпада в различни ситуации, в които чува от възрастните „Не можеш да го направиш сам, нека аз да го свърша както трябва".

Освен с честа критика, родителите понякога неволно сами засилват това нежелание у детето да се справя само, като или продължително време го третират като по-малко от възрастта си, вместо да го окуражат поне да опита само, или обратното - прекалено рано го подбутват към независимост и имат прекалено големи очаквания.

Повечето деца на две години не успяват да се справят със самостоятелно обличане (макар че доста от тях яростно се опитват!), но около третата годинка би трябвало да могат да се справят с лесни за слагане дрехи сами. Ако малчуганът ви не проявява интерес да се облича сам, не очаквайте всичко да се промени от раз, но можете деликатно да го подтиквате към самостоятелност.

Покажете му. Как се облича риза или чифт панталони за възрастния може да изглежда очевадно, но детето често не знае откъде да започне и има нужда от малко помощ от вас. Това важи още повече при събличането, когато дрехите по неведоми пътища често така се заплитат, че за малкия човек преживяването да е здраво омотано в полусъблечена блуза и панталони, които отказват да слязат от краката му, може да е истински дразнещо. Покажете му откъде да подхване дрехата, за да бъде събличането по-успешно и бъдете наблизо, ако се наложи деликатно да я подръпнете и да освободите отрочето си от нея, като не му отнемате илюзията, че се справя само.

Дайте му преднина. Преди да помогнете на детето да облече или да свали дрехите си, дайте му възможност да опита само. Обявете: „Ще излезем след малко, веднага щом си сложиш блузата". Пригответе му дрехите и изчакайте няколко минути, за да опита да се справи, преди да предложите помощ. Опитайте подобен подход и за събличането - „Ще се изкъпеш (или друго очаквано от детето приятно вечерно занимание) веднага, щом свалиш дрехите си".

Малко закачливо предизвикателство може да накара детето да прояви повече желание за обличане. Обуйте пола с ластична талия до коленете на детето, огледайте го и кажете „Леле, тази пола стои много странно. Не разбирам какво не й е наред! Как мислиш, какво й има?". Развеселеното от глупостта на полата дете вероятно ще я вдигне на кръста си, за да ви покаже как трябва да се слагат полите. Или му облечете блузата през главата, но не обличайте ръкавите. Зачудете се - нещо не е както трябва с тази блуза, има ръкави, а в тях няма ръце! Нека детето само ви демонстрира как се правят тези работи. Всеки път му оставяйте малко повече за вършене, но когато откаже да се облича, свършете го без коментар или упреци.

Хвалете често, критикувайте рядко. Дори малките неща, които детето прави само, заслужават похвала - да обуе чорапите си, да си вдигне ципа (подготвен от вас преди това). Същото важи за не толкова успешните опити - какво, ако чорапите са наопаки или блузата е с етикета отпред? Малкият е успял да го направи сам. Освен ако самото дете не иска да коригира грешката, стига да не пречи да се носи така, оставете го.

Не заплашвайте. „Ще те изведа навън по пижама" или „Само бебетата ги обличат така!" надали ще стимулира детето да прояви инициатива за обличане - най-много да го накара да се чувства неловко от упреците ви и да предизвика неприятни чувства към обличането изобщо.

Търпение... Детето ви може да не се интересува от самостоятелно обличане, защото се интересува от много други неща. Може да има друг скок в развитието си в момента, така че проявете повече търпение.

...но не твърде дълго. Окуражавайте детето да се облича поне отчасти само, особено ако е нетърпеливо да отидете някъде. На около тригодишна възраст би трябвало да може да се справи с повечето от лесните за слагане неща. Ако пропусне няколко събития, които е било нетърпеливо да посети, защото не се е облякло, може да започне да се облича с повече ентусиазъм.

Автор: Таня Русева