Детето ми не чете!

Често можем да чуем родители, които се оплакват, че децата им не четат. Често можем да чуем деца, които казват, че мразят четенето.

Защо се случва това? Кое помага на детето да заобича книгата и кое пречи?

Къде бъркаме при представянето на света на книгите на децата?

Обличането на четенето в прекалена сериозност

Когато стане въпрос за четене, родителите си представят, че детето ще подходи „сериозно" към книгите.

А това, което детето си представя, е забавление. Детето иска да изпитва удоволствие от всеки процес, в който е участник.

Задължително придобиване на знания

Родителите смятат, че книгата трябва да набави на детето определено количество информация.

Детето иска да открие себе си в приказката, в героите, да участва в създаването и.

Остарял език

Родителите си казват: „И аз като бях малък/а съм чел/а класически приказки, значи и детето ми трябва да ги прочете."

Децата си казват: „Това е толкова сложно за четене, значи четенето е гадно."

Как да помогнем на детето да заобича книгите? Кога да започнем?

Няма прекалено рано представяне на детето в света на книгите. Това се случва още първите месеци след раждането. Детето трябва да бъде заобиколено от книги, да може да ги разглежда, да „чете", да се докосва до книгата и да свикне, че тя е част от ежедневния му живот. За целта мама и татко също трябва да дават пример.

Какви книги може човек да чете на едно бебе?

- книги с много картинки и малко текст. Защото децата разчитат на картинките, за да разберат смисъла и да изградат визуалния образ на думите.

- книги с прозорчета за отваряне и различни текстури за пипане. Защото тези неща привличат детето и задържат вниманието му за по-дълго време. Помагат му да развива фината си моторика и да приема различна сетивна информация.

- книги, които подтикват към действия децата. Да пляскат, да подскачат, да участват активно.

Четенето е забавление.

Четенето е удоволствие.

Четенето е докосване до изкуството.

Четенето е наслада за сетивата.

Четенето е акт на сътворение.

За да може четенето да е всичко това е важно книгата да бъде интерактивна и занимателна. Чудесен пример е книгата със странното име „Натисни точката". Нарисувана е от френския художник Ерве Тюле през 2010 година и печели награда за книжка на годината. Преведена, търсена и обожавана от децата в 36 страни, тя завладява с изчистените и семпли изображения. Всичко е сведено до една точка, която прави вълшебства. Тя има способността да се размножава, да се движи в пространството, да се подрежда по различен начин, да се уголемява или смалява. Реално точката може всичко, стига детето да участва в процеса и да й съдейства.

Как реагират децата?

Това е най-голямото вълшебство. Всички - и големи и малки замлъкват и гледат с интерес какво се случва. Децата се вдъхновяват от точката, с радост и въодушевление натискат, потупват, разтърсват, духат, пляскат заедно с книгата и искат да я четат отново и отново.

Ето така децата започват да обичат книгите - когато ги запознаем с книги, които говорят на техния език. Книги, които провокират към действие и провокират въображението. Книги, които са интересни и вдъхновяващи.

Четенето е забавно!

Забавлявайте се и оставете децата да направят същото.

Автор: Надежда Ножарова,

логопед, център „Съвременни родители"