Що за човек ще стане детето ни - жизнерадостен, инициативен, решителен, отговорен, мрачен, необщителен, нерешителен, безотговорен, зависи както от гените му, така и от средата, в която расте, от начина, по който го възпитаме, от отношението ни към него и личния ни пример. Влиянието върху децата ни е не само в думите и делата ни, но и в онова, което премълчаваме или пропускаме. Народната мъдрост е достигнала до едно изконно правило -  каквото посеем, това ще пожънем.

Клетка с характер 

Формирането на детския характер започва много преди раждането, още в майчината утроба. Според пренаталната психология позитивната семейна атмосфера, в която живее бременната, оказва благотворно въздействие върху развитието на бебето.

Теория на кризите 

Всички хора минават през 8 психологически кризи, 5 от които са в детството, твърди известният психоаналитик Ерик Ериксон. В период на кризи детето трудно се поддава на възпитание, става раздразнително, капризно, често променя настроението си, интересът му към любимите занимания намалява или изобщо изчезва, непрекъснато влиза в конфликт с околните, отказва да се съобразява с правилата, затваря се в себе си. Тези негативни проявления създават впечатление, че детето не само не се развива, но и като че ли се връща назад. Истината е, че преломните моменти в развитието му не могат да минат незабелязано, да не се проявят в поведението му и отношенията му с другите. Изключително важна е нашата роля през този период. От нашата реакция и отношение зависи до голяма степен кои черти на характера ще се развият.

Криза на първата година 

Дъщеря ми е на 1 г. и вече ходи, което е чудесно, но направо е неудържима, рови се навсякъде, пипа всичко... по сто пъти й казвам да не отваря шкафа и да не къса листата на книжката, но тя сякаш не ме чува, понякога имам чувството, че го прави, за да ме дразни. Не издържам, все по-често й крещя и дори шляпвам. Какво да правя? Силвия, 25 г.

Най-доброто в случая е забраненото да се замени с позволено. Ако детето обича да къса хартия, дайте му стари и ненужни списания, листове. Безсмислено е да му крещите и да го шляпате, то няма да ви разбере, но със сигурност ще има негативни последици за него. На едно бебе не може да му се обясни понятието „не бива". А строгият глас, виковете и физическите наказания ще предизвикат у него недоумение и обида - светът е враждебно и опасно място, в което дори добрата, нежна и грижовна мама може да удари и да бъде лоша, тя е непредсказуема и не може да й се вярва. При такива методи на възпитание детето може да израсне затворено, недоверчиво, да държи на дистанция дори най-близките си.

В тази възраст малкият човек си изгражда представа за света, формира отношението си към него. На една година детето общува предимно с най-близкото си обкръжение и само там се чувства спокойно и защитено. Ето защо много драматично преживява всяка раздяла с мама, независимо колко е кратка. Работата е в това, че детето няма представа за време, не му е ясно какво значи сега или след два часа. На него му се струва, че раздялата с мама е завинаги - тя никога повече няма да се върне, да го гушне, да го нахрани с вкусно пюре. Ако трябва да се разделите с малкото съкровище, а то изпада в истерия при всеки опит да го оставите, проявете търпение и почакайте да се успокои, като се заиграе и „сприятели" с чуждия човек. Така ще можете да се разделите без драми.

В тази възраст се изостря и противоречие между засилващата се потребност у детето да общува с възрастните и невъзможността да изрази с думи мислите, чувствата и желанията си. Детето и възрастният говорят на различни езици и не винаги успяват да се разберат, което създава напрежение и конфликти. Но именно това противоречие стимулира развитието на речта. И затова е много важно възрастните да не говорят по бебешки с детето, а да изговарят думите граматически правилно и ясно, то това и иска.

Черти на характера, формиращи се в тази възраст:

  • доверие или недоверие
  • откритост
  • умение да създава близки отношения

от 1 до 3 години

Синът ми е на 2 г. и половина и непрекъснато подражава на по-големите, иска всичко да прави сам, но не го прави както трябва, а и му отнеме доста време.

Елена, 30 г.

През този период детето се старае да бъде самостоятелно: учи се без чужда помощ да се облича и храни, да ходи само до тоалетна, да помага на мама в домакинската работа. Не всеки от нас обаче може спокойно и търпеливо да гледа как хлапето размазва пюрето по масата, опитвайки да сложи лъжичката в чинията, или да го чака половин час безрезултатно да се опитва да си облече блузата. Според психолозите трябва да проявяваме по-голямо търпение. Защото как малкото съкровище ще се научи, ако не го оставяме само да се опитва. Изцапаната покривка е нищо в сравнение с триумфа на независимостта! Ако детето  не се поощрява в желанието му да бъде самостоятелно, а вместо това му се присмиваме или караме, то ще стане нерешително, неуверено и срамежливо. И след години да не се чудим защо е ленив и пасивен, защо не може да си претопли храната в микровълновата печка, защо в училище не проявява никаква инициативност.

За детето е от изключителна важност одобрението на мама и татко. Отношението на възрастния към детето не винаги е в съответствие с възникналата потребност от самостоятелност. Детето иска да е голямо, а за мама и тати то все още си е бебе, което нищо не може. Това поражда вътрешен конфликт. За да не се задълбочи, родителите трябва да променят отношението си към детето, така че то да се почувства по-самостоятелно. Давайте му задачи, които то само може да извършва, но не прекалено леки. Например на 3-годишното момиченце, може да се предложи да занесе хляба на масата за вечеря или да избърше прах от ниските и безопасни мебели. Ако не успее в извършването на някакво занимание, трябва да го успокоим и окуражим да опитва. Реплика от типа: „Още си малко и затова не можеш", „От теб нищо не става", ще влошат нещата и детето ще стане неуверено.

Детето винаги ви се противопоставя, когато му казвате какво да прави. Не се конфронтирайте, а му дайте право на глас. Нека само избере коя блуза иска да облече - синята или зелената блуза, с колелото ли да излезе в парка или с топката. Така ще си спестите нерви и разправии, а малкият човек ще е доволен, че и неговото мнение се зачита и ще му даде увереност.

В края на втората и през третата година взаимоотношенията се разширяват. Детето започва да търси контакти с връстници. Затова разширете социалните му контакти. Ако общува само със семейството, то ще има трудности в изграждането на отношения с околните.

Черти на характера, формиращи се в тази възраст:

  • самостоятелност / зависимост
  • активност / пасивност
  • увереност в себе си
  •  креативност

 от 4 до 6 години

Към 4-годишна възраст започва изграждането на представата за добро и лошо. За детето добро е това, което одобряват родителите му. Тук моделът на поведение на възрастните е изключително важен. Детето повече наблюдава и подражава на мама и татко, отколкото слуша какво му се говори. Така че внимавайте как се държите в негово присъствие.

Децата търсят границите на възможностите си. С провокиращото си поведение и противопоставяне те се стремят да разберат докъде могат да стигнат, има ли някакви ограничения за поведението им. Прилагането от родителите на единен и последователен подход към пакостите им помага да се ориентират кое е позволено и кое - не.

4-5-годишният малчуган е любопитен към обкръжаващия го свят, иска да знае как е устроен, как функционира и може ли да му повлияе. Това е възрастта на безкрайните защо-та. Старайте се да отговаряте на всички детски въпроси и никога не го лъжете, така то ще ви има доверие и ще знае, че винаги може да се обърне към вас за помощ. Само не прекалявайте с обясненията. Оставете детето да експериментира и само да открие какъв вкус има снегът. Ако родителите подкрепят откривателските му стремежи и създадат условия за тях, то ще запази за цял живот своята любознателност.

Черти на характера, формиращи се в тази възраст:

  • умение да установява и поддържа социални контакти
  • способност да прави компромиси
  • може да почувстват настроението на другия 

 от 6 до 11 години

Родителското одобрение и високата оценка за постиженията са много важни за детето през този период. Представата, която то ще изгради за себе си, и доверието в собствените възможности до голяма степен зависят от сериозното ни отношение към него. Приемаме ли правото му на мнение и правото му да греши? Държим ли се уважително към него? Може ли да има самочувствие и вяра в собствените сили, след като непрекъснато го критикуваме? („Виж Жорко, какво добро дете, а ти се държиш като бебе.", „Това ли наричаш рисунка?", „Пееш ужасно, млъкни!", „Само глупости вършиш.") Дори когато се е постарало, не оценяваме постиженията му. Разглеждате набързо красивата му рисунка, но надълго и нашироко обсъждате защо е счупило червената си количка. Детето болезнено преживява упреците. Тъй като не може да разграничава нещата, то започва да мисли, че е много лошо, неспособно и недостойно да бъде обичано. Изграденият от нас негов образ, който му препращаме, ще му създаде представа за себе си и то ще я запази за цял живот.

За съжаление, за много родители и педагози, доброто у детето е в пряка зависимост от степента на неговото послушание. Те са доволни, когато то безропотно изпълнява всичките им изисквания, дисциплинирано е и не проявява никакви своеволия и капризи. Доброто дете е послушно, а лошото - непослушно. Непослушанието винаги се санкционира, макар че така детето проявява своята индивидуалност и желание да бъде самостоятелно. И ако то е инициативно, решително и креативно, то това е въпреки възрастните, в условията на постоянен конфликт.

Черти на характера, формиращи се в тази възраст:

  • трудолюбие
  • умение за постигане на резултата
  • адекватна /завишена /занижена самооценка

Пубертет

Безспорно най-труден и критичен период в развитието е пубертетът. Кризата е по-продължителна и се проявява в разнообразни форми. Подрастващите търсят отговор на въпросите: Кой съм аз? В какво вярвам? Какво е моето място в този свят? Те формират своята жизнена позиция, като непрекъснато провокират родителските мнения, традиционните ценности и постановки. Това е период на смяна на авторитети. Семейството отива на заден план. Важни са приятелите, компанията, търсенето на своето място в групата.

Проблемът за самостоятелността и равноправието в отношенията с възрастните е изключително труден за решаване в този период. Родителите хем трябва да дадат свобода на своето пораснало дете и да го оставят да бъде самостоятелно, хем да продължат да го контролират, насочват и влияят върху формирането му. В този труден период детето се нуждае от подкрепата и разбирането на близките.

 

Автор: Татяна Вълчанова