Дете със слухово апаратче

Детето ни е на 4 години - с два слухови апарата, но не чува добре и речта не се подобрява. Получихме предложение за кохлеарна имплантация. Считате ли, че трябва да пристъпим към тази процедура?

Отговор от Пумпелина

Слуховият анализатор е много важен канал за получаване на информация и е един от най-сложно устроените анализатори у човека. Кохлеарната имплантация представлява хирургичен метод за поставяне на имплантна система във вътрешното ухо, която да замести увредените слухови клетки при запазен слухов нерв на детето. Във вашия случай трябва да се предприемат следните действия, преди да вземете окончателно решение за тази операция:

• Настройване на слуховите апарати (обикновено това се прави от инженер на фирмата доставчик). Препоръчва се то да се проведе в присъствието на слухово-речевия рехабилитатор на детето, който може да бъде много полезен със своите наблюдения за това как детето реагира по време на терапевтичните сесии.
• Провеждане на интензивна слухово-речева рехабилитация за поне 3-месечен период след задаване на новите настройки.
• Консултация с аудиолог за установяване степента на увредата на слуха, а именно:

- Тимпанометрия (импедансметрия) - чрез нея се открива наличието или липсата на течност зад тъпанчето и е особено полезна, когато детето е имало инфекция на ухото.

- Предизвикани (евокирани) отоакустични емисии - обективен метод, с който се оценява функцията на вътрешното ухо (чиито функции се заменят от кохлеарния имплант) и евентуална слухова загуба. Необходима  пълна тишина от страна на изследвания, което налага при деца диагностиката да се провежда в спящо състояние.

- Стволови слухови потенциали (BERA) - измерва се отново „отговор" на звуково дразнение, но този път от страна на слуховия нерв и дава информация за запазеността на неговите функции. Отново е необходима пълна тишина, ето защо се налага при децата да се провежда в спящо състояние.

- Различни варианти на аудиометрия, които само да очертаят степента на слухова загуба, защото самата реакция е силно субективна и зависи както от детето, така и от способността на изследващия да я регистрира.

• Консултация с педиатър, психолог, сурдопедагог (слухово-речев рехабилитатор), при необходимост отоневролог, фониатър, рентгенолог, за да се преценят точно състоянието на детето и необходимостта от поставяне на кохлеарен имплант.
• Особено внимание трябва да се обърне на:

- Възрастта на детето - най-подходящи за тази операция са деца до 3-годишна възраст.

- Степента на увреда на слуха - деца с вродена или придобита двустранна тежка до пълна невросензорна предречева глухота (увреда на слуха над 90-100 dB и при средните и високи звукови честоти в диапазона на човешката реч).

- Неувреден слухов нерв.

- Констатирана минимална полза от използването на слухови апарати - след интензивна терапия със слухово-речев рехабилитатор поне 6 месеца след поставянето им.

- Етиологоя на глухотата - вродена (с генетичен характер) или придобита.

- Общо здравословно състояние на детето.

- Общоинтелектуално и психологично развитие.

- Мотивация на родителите за развитие на слухово-речевите умения на детето.

• И не на последно място по важност - реалистични очаквания към чуването с помощта на кохлеарен имплант. Да се има предвид, че при поставянето на импланта СЕ ГУБИ ЗАВИНАГИ остатъчният слух.
• След всички изследвания и консултации родителят трябва да прецени дали този метод е препоръчителен за неговото дете.

Лечение/терапия/обучение

Слухово-речевата рехабилитация се провежда в няколко направления - развиване на слухово внимание, езикова работа и изграждане на умения за четене по устни - като умение, подпомагащо разбирането на речта на събеседника. Препоръчително е децата да имат ежедневна слухово-речева рехабилитация в периода преди взимане на решението за поставяне на кохлеарен имплант - така ще може да се прецени възможността за компенсиране увредата на слуха с помощта на слухови апарати. Минималният брой терапевтични сесии са 3 седмично.

Най-успешна техника

В цитирания случай най-успешна ще е тази техника, която дава възможност да се установи точното състояние на слуха на детето и да се преценят възможностите за компенсиране на увредата. Проблемът трябва да се обсъди от мулдисциплинарен екип, а решението да се вземе в интерес на детето и с оглед на бъдещото му най-благоприятно  развитие.

Най-чести грешки, които родителите допускат

Какво да избягваме:

• Не приемайте настройките на слуховите апарати за вечни - проверявайте ги периодично и направете нови със съдействието на слухово-речевия рехабилитатор на детето ви. Нека той подробно запознае техническото лице от фирмата със своите наблюдения.
• Не сменяйте често слухово-речевия рехабилитатор - изберете си такъв и работете с него между 6 и 9 месеца, преди да вземете решение за поставянето на имплант.
• Моля, имайте предвид, че не е необходимо веднага да пристъпвате към кохлеарна имплантация - тя не е животоспасяваща.

Миглена Богданова - слухово-речев рехабилитатор

www.pumpelina.eu