Дете, което не спира да говори

Проблем, описан от родител:

Здравейте, моето дете е на 4 години. Обикновено родителите се обръщат с въпрос към логопедите, когато детето им не говори. При нас обаче е обратното - моето дете не спира да говори. Говори, докато се храни, докато играе, докато ние с баща му говорим, докато гледа телевизия. Понякога говори дори насън. Има ли някакъв начин да се ограничи това поведение?

Отговор:

Изключително е важно да се разбере причината за постоянното говорене на детето. Родителите трябва да знаят, че има няколко възможни отговора:

• Детето не спира да говори, защото се опитва да привлече вниманието на родителите към себе си

Борбата за родителското внимание е характерна за всяко дете, особено ако в семейството то има брат или сестра. От гледна точка на развитието на комуникацията има хора, които много обичат да говорят, при това непрекъснато - започват една тема, влизат в друга, връщат се на първоначалната... Тези хора имат нужда само от слушатели и много трудно водят диалог, защото не могат да изслушват търпеливо казаното от другите. Когато в разширеното семейство има такъв персонаж и той е в честа връзка с детето, е възможното то да имитира неговото поведение и да го пренася при контакт с майката и бащата. Затруднение за детето биха могли да бъдат както обемът от информация, с който разполага, така и невъзможността за проследяване на логиката и хронологията на събитията. Трудности могат да се появят и при водене на диалог с детето, но в училищна възраст. Противно на очакванията е възможно разказът и преразказът на детето да се развиват в двете крайности - творбите на детето да бъдат огромни като обем, изпълнени с детайлни подробности или с липсваща хронология.

Добре би било в този случай родителите да се опитат да формират умения за активно слушане и редуване при изказване на съобщения. Играта на театър може много да помогне, тъй като детската сцена предполага използване на кукли или „влизане в роля" и налага употребата на диалог , хронологично развитие на действието и финал.

В многодетни семейства проявата на непрестанно говорене от страна на едно от децата може да бъде сигнал за детронация (изместване на мястото на едното дете с появата на следващото) - това е характерно явление, което с помощта на напътствия от логопед и психолог се преодолява лесно. Важно е в този случай да бъде съхранено споделянето на емоции и доверие между децата, както и да е налице разпределяне на родителското внимание поравно между всички деца.

• Детето не спира да говори, защото разполага с изключително голям обем информация, която не може да обработи

Съвременните деца имат достъп до много по-голям обем информация в сравнение с нас, когато сме били на тяхната възраст. Понякога възрастните забравят този факт и допълнително предлагат на детето източници - книги, енциклопедии, занимания. Те развиват интелекта, но при много малко деца могат да доведат и до леки затруднения. Някой деца се развиват бурно, имат бързи реакции, разпределят вниманието си едновременно между няколко източника. Други са по-бавни, имат нужда от малко повече време за обработка на постъпилата информация, по-бавно сменят дейността си или пък са изключително прецизни към изпълнението й. Родителите трябва да знаят, че на определена възраст всяко дете може да осмисли и да разбере само определено количество информация и това е свързано с развитието на психичните процеси и качествата на детската личност. Необходимо е да се оставя на детето достатъчно време за реакция и преработка на постъпилата информация. Добре би било родителите да играя с децата си на игри, изискващи стратегия, логическо мислене, пренос на натрупаната информация. Такива игри са „игрите за маса", в които се налага използване на натрупани най-различни умения за постигане на крайната цел, както и спортните занимания, свързани с ориентиране и преодоляване на последователни препятствия.

• Детето повтаря целодневно това, което е чуло през деня от различни източници, без да разбира съдържанието му

Този вид непрестанно говорене се нарича ехолалия и не позволява на детето да подава към родителите адекватна обратна връзка, за да изрази желанията си или да води диалог. В някои случаи този вид деца използват чутата реч, като я пренасят едно към едно в ситуацията, в която е чута, и по този начин могат да заблудят родителя. Това, което се наблюдава, е при прекъсване на речта на детето и задаване на въпрос от страна на родителя - няма отговор, нито невербална комуникативна реакция. Тези ситуации изискват внимателно изследване на детето от няколко специалиста, един от които задължително логопед: за установяване степента на разбиране на звукови стимули и команди, ниво на невербална комуникация, ниво на планиране на действията. При по-тежки случаи се налага консултация с психолог, невролог или психиатър за уточняване на диагностичното състояние на детето. Родителят трябва да получи инструкции за поведението спрямо детето си от всеки специалист, тъй като комуникативната стратегия зависи от състоянието на детето.

Най-чести грешки, които родителите допускат:

Родителите имат възможност да се консултират с различни специалисти за своите притеснения. По-добре би било да разберат, че притесненията са неоснователни и да получат подкрепящи предложения за игра и общуване с детето, отколкото да чакат проблема да отмине от с времето или то да порасне. Ежедневието е достатъчно трудно и напрегнато както за родителите, така и за децата. Всеки пропуск в общуването е загуба на време, което трудно може да бъде наваксано. Играта и общуването с детето са безценни и не могат да бъдат заменени от други дейности.

Нина Йорданова - логопед, Терапевтичен и обучителен център "Пумпелина"