Бръм, бръм, приказка!

Живели някога, много отдавна в една далечна земя две малки момиченца - Ретеза и Тезерия.

Те много обичали приказки, но за съжаление нямало кой да им ги разказва. Всички били много заети и се занимавали с обичайните възрастно важни неща. Затова един ден Ретеза и Тезерия излезли на поляната и започнали да мислят. Искали сами да си измислят и разкажат приказка, но не знаели как. Отишли при феята на приказките и тя им казала:

 „Децата много обичат приказки за всевъзможни неща, дори такива, за които ние възрастните никога няма да се досетим. Ние големите, обикновено разказваме едни и същи приказки, а децата искат и нови.

Затова, за да измислим приказка, не е необходимо да бъдем писатели. Необходимо е да знаем какво искаме да кажем на слушателя и каква поука да му представим.

Ретеза и Тезерия, вие сигурно не знаете какво е слушател - това е всеки, който иска да му разказваме приказка, а той да ни слуша. И да ви кажа честно колкото по-малко е детето, толкова по-добър слушател е. Всичко зависи от нас, как разказваме, колко сме искрени и колко сме интересни.

Трябват ни герои - добри и лоши, не непременно хора. Един стол също може да бъде герой. Трябват ни случка и развръзка. Трябва ни послание - най-важната част от приказката.

Добрите герои винаги носят послание, свързано с добродетелите, според културните и социални разбирания на семейството. Това могат да са хора, животни, феи, вълшебници, принцове и принцеси. Възможно е дори членовете на семейството да се превъплътят в приказни герои с небивали сили и способности.

Лошите герои често биват или пропускани, или прекалено увеличени в приказките, ако възрастният желае да даде негативен пример на детето и да изведе неприемлив модел на поведение. Те винаги имат своя добър антипод, който се бори с лошотията и обикновено в детските приказки побеждава.

Задължителен елемент, при създаване на детските приказки, е появата на препятствие, което главният герой е необходимо да преодолее. Често се използва някакъв страх или неумение на детето, за да се покаже, че повечето от трудностите са преодолими. Героят непременно се сблъсква с вълшебства и е принуден да прави избори. Детето се приучва да търси и създава алтернативи, да използва правото си да прави избори и да носи отговорността за тях.

Каква е развръзката - в зависимост от ситуацията, която пресъздаваме, победител може да бъде добрият или лошият герой. Често пъти се въвеждат и допълнителни характери, дразнители или подкрепящи герои, които пречат или помагат на основното действие. Когато разказваме на децата си, препоръчително е да ги включваме като ги насърчаваме да въвеждат второстепенните герои и случките около тях. Освен за развитие на въображението им, така можем да се досетим и как мисли детето ни, какви опасения или радости преживява в ежедневието си.

Ние родителите, които не сме писатели, можем да разкажем приказка, като се придържаме към няколко основни правила:

• Да разказваме от сърце;
• Да разказваме с емоция, дори най-страшната приказка;
• Да знаем защо разказваме определена приказка и какво целим с нея;
• Да помним как сме започнали приказката, за да знаем как да я завършим.

Ретеза и Тезерия решили да не послушат феята. Върнали се на поляната, намерили един бръмбар и му казали:

- Ти ще бъдеш нашият слушател, стой на пъна, а ние ще ти разкажем приказка - и започнали една през друга.

- През девет реки в десета, в най-дълбокото езеро живеел бял делфин. Той всеки ден излизал на разходка, сядал на сянка под дебелата палма и внимавал да не го изяде някоя бяла мечка. Един ден, както си седял под пейката, дошло едно мишле и го попитало „Ти утре кога трябва да ходиш в офиса?". А майката казала: „Трябва да ставаш рано, за да не закъснеем за училище!"

Бръмбарчето слушало. Слушало, нищо не разбрало и си тръгнало.

А вие, мили родители, за да разберете как да накарате бръмбарчето да слуша, очаквайте нашето продължение.

Автори: Хенриета Илиева-Стоянова, психолог
Нина Йорданова, логопед