Баби и дядовци на помощ!

Ако попитате едно 4-годишно дете къде правилата са прекрасни, а времето тече най-бавно, отговорът почти сигурно ще бъде: „У баба и дядо“. За родителите на деца в предучилищна възраст участието на по-възрастното поколение в грижите за детето често е спасителен пояс. Но извън безплатната детегледачка и топлите мекици, времето с бабите и дядовците е мощен инструмент в развитието на детето.

Връзката между родител и дете е наситена с очаквания, граници, графици и умора. Родителите трябва да възпитават, да бързат за работа, да готвят и да поставят правила. Бабите и дядовците обаче притежават лукс, който младите родители нямат: време без бързане и безусловно приемане. Когато едно 5-годишно дете се разплаче, защото кулата му от лего се е срутила, майката (която мисли за три задачи едновременно) може да реагира нервно. Дядото обаче има търпението да седне на пода и да започне отначало. Това дава на детето усещане за сигурност – то е ценно просто заради това, че съществува. В предучилищна възраст децата обожават истории. Разказите на баба за това каква е била майката като малка или с какво е играл дядото, изграждат т.нар. „коренова система“ на психиката. Детето разбира, че е част от нещо по-голямо.

Емпатия

Изследванията показват, че децата, които общуват активно с възрастни хора, развиват по-висока емпатия. Те се научават да се съобразяват, че баба не може да тича бързо или че дядо има нужда от почивка, което омекотява естествения за тази възраст детски егоцентризъм.

Опасната зона: Когато обичта прекрачи границите

Конфликтите в триъгълника „Родители – Дете – Баби и дядовци“ обикновено се въртят около едно нещо: правилата. Бабите и дядовците са прочути с това, че „развалят“ децата – дават сладко преди вечеря, позволяват повече време на таблета или купуват играчки при всеки каприз.

От гледна точка на детската психология, дете в предучилищна възраст е напълно способно да разбере, че на различните места важат различни правила („У дома си лягам в 9, но у баба може в 9:30“). Проблемът възниква тогава, когато бабата и дядото саботират базовите ценности на родителите или критикуват авторитета им пред детето. Ако майката каже „Не“, а бабата каже „Да, вземи го, мама нищо не разбира“, детето се обърква, сигурността му се разклаща и то започва да манипулира възрастните.

Историята на 5-годишния Калоян

5-годишният Калоян прекарва всяка събота и неделя при баба си и дядо си, за да могат родителите му да си починат и да свършат домашните задължения. Напоследък обаче, когато се прибере в неделя вечер, Калоян е агресивен, крещи на майка си, отказва да си прибира играчките и заявява: „Вие сте лоши, у баба е по-хубаво, тя ми дава всичко!“. Майката изпитва огромна вина и гняв, което води до чести скандали с нейната собствена майка (бабата).

Бабата на Калоян, водена от огромна обич и желание да компенсира факта, че не вижда внука си през седмицата, премахва абсолютно всички граници у дома си. Тя го храни от лъжичка (въпреки че той може сам), облича го и му купува по три колички на ден. Когато Калоян се върне в реалността у дома, където има правила, той преживява емоционален шок. Поведението му не е инат, а фрустрация от рязката смяна на средата. Той атакува родителите си, защото те изискват от него да бъде самостоятелен, докато бабата го връща в бебешка позиция.

По предложение на детския психолог родителите провеждат разговор с бабата, но не през обвинения, а през нуждите на детето. Майката казва: „Мамо, Калоян те обожава и твоята роля е незаменима. Но когато му позволяваш всичко, за него е много трудно да се адаптира след това у дома и той страда. Имам нужда от твоята помощ, за да го научим на самостоятелност.“ Въвеждат се две прости правила за бабата: Калоян се храни сам и у баба се купува само една играчка в месеца, а не при всяко посещение. Всичко останало (дългите разходки, глезенето с палачинки) остава непроменено.

Как да запазим баланса?

• Избирайте битките си. Ако баба е дала един бонбон повече или е оставила детето да заспи пред телевизора веднъж в месеца – подминете го с усмивка. Връзката им е по-важна от перфекционизма.
• Не спорете пред детето. Ако имате несъгласие с бабата и дядото, обсъдете го насаме. За детето в предучилищна възраст е жизненоважно да вижда, че възрастните в живота му са единен и стабилен фронт.
• Благодарете! По-възрастното поколение често дава всичко от себе си, въпреки умората и здравословните си проблеми. Едно просто „Благодаря ти, че те има“ от ваша страна може да стопи голяма част от напрежението.

Бабите и дядовците ни учат, че светът е по-голям от нашия график и че обичта понякога има вкус на топла супа и мирис на стара семейна история.