Ало, майката на Гошко ли е?

Да си родител е безкрайно щастие. Поне повечето време. През останалата част се лутате между притесненията, амбициите и желанието да възпитате свестен човек. И точно когато си мислите, че сте намерили баланса между гняв и гордост, получавате обаждане. От класната на детето. По обяд. Вместо да се чудите кой от 100-те хилядите ви кошмара се е материализирал, намерете себе си в колекцията ни от (не)гласни опасения.    

1. „Дано да не е взел нечия играчка..."

Пак ще се води разговор на тема: няма мое, няма твое, всичко е „Берое".

2. „Ооо, не, хванал го е онзи стомашен вирус. Всички сме обречени!"

Трябваше да предвидите неприятния развой, след като почти половината клас пази леглата миналата седмица.

3. „Забравих да му сложа кутията с обяда в чантата"

Признайте си, не е за първи път. Старателно правите сандвич, естествено, с много зеленчуци. Добавяте сладка бележка с усмихнато личице и... оставяте кулинарното си творение на кухненската маса.

4. „Дали не е занесъл хамстера в класната стая?"

Въпреки че учителите поощряват любовта към животните, едва ли ще се зарадват на превъзбуден гризач сред пищящи подрастващи. „А сутринта май забелязах Мауси да се подава от джоба на детето..."

5. „Може би е използвал „неподходящ език"... отново"

Да, опитвате се да не употребявате нецензурни думи в присъствието на мъничето, но от време на време класната цитира някой и друг пример за цветист изказ. „Сигурно го е чул от Спондж Боб", ще се опитате да я убедите и този път в книжовния си български език.

6. „Страхотно, ще трябва да карам до училището за нов чифт панталони"

От доста време не се е изпускал, а сега сигурно седи засрамен в някой ъгъл. „Сама съм си виновна, след като не му подготвих резервен чифт", посипвате главата си с пепел, докато се молите инцидентът да е останал незабелязан..., доколкото е възможно.

7. „Да не би днес да имаха часове само до обяд?"

„Защо децата са толкова малко ангажирани? Ами кръжоците, допълнителните занимания, спортните събития? Едва го заведох и трябва да го взимам. Представям си тъжната физиономия „Мамо, забрави ме". Няма как, ще се купуват шоколади за умилостивяване."

8. „Не, не и не! Само да не са въшки!"

Можете да се закълнете, че сте прегледали главата на малчугана щателно. А те, гадините, са намерили начин да се настанят там. Уви, вече си се представяте със специалния лосион и гребена...

9. „Това дете ще спре ли някога да яде пластилин?!"

Сигурно учителката вече си мисли, че у дома не храните сладура. Затова си набавя нужните вещества от цветните топчета. „Да, ще се изнасят лекции за вредата от химията..."

10. „Да не би да става дума за Дядо Коледа/Великденското зайче/Феята на зъбките?"

Откакто голямата му сестра разкри, че триото вълшебници са измислени, мъникът не спира да заплашва, че ще разкаже на приятелите си голямата тайна. Сега не само ще трябва да обяснявате на учителката защо детето разбива сърцата на съучениците си, а и ще трябва да търпите разочарованите погледи на родителите им.

Автор: Ива Лалова