21.12.2016 г. Родителска практика
следваща

Естествено, колкото и да ми се иска, няма как сградите на градините да проговорят. Освен ако някой съзнателен родител не хвърли поредната "лийк" бомба и след Уотъргейт, и далеч по-тривиалният български вариант - Бръмбаргейт не се появи и Градинагейт. След първия гейт падна главата на президента Никсън, след втория - разходките по съдилищата продължават вече десетилетие, а поради липсата на третия повече от 5 години приемът на деца в детските заведения е забулен в мистерия.

Рекапитулация след поредната кампания за прием на деца в детски градини и ясли 

Големите градове отново оставиха много от своите най-малки жители без място в детските заведения. Тенденцията е обяснима и задушаваща, но това по никакъв начин не облекчава живота на семействата с деца между две и пет години. Докато не се промени стандартът на живот в малките градове, докато работните места в провинцията намаляват, изселването ще продължава и естествено ще води до вълна от закономерни следствия.

В момента 6 от най-големите общини в България са въвели електронна система за прием на малчуганите в яслите и градините. Като изключим Варна, където системата работи изключително на лотариен принцип (след предварително подаване на задължителните документи в детските заведения), в останалите градове приемът е на точков принцип, определен от група критерии. Изключването на прякото общуване между родителите на кандидатстващите и ръководството на детските заведения може би облекчава, но в никакъв случай не решава проблема. Факт е, че около 14 000 деца в София не са приети. В останалите 3 най-големи града броят е под хиляда.

Имаше едно стихотворение, останало ми е в главата още от началните класове (което разбираемо е било доста отдавна): 

„Колко дена го били - ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила - сама промълвила - Антон*"...

Гореспоменатият Антон* и плеядата култови партизани изглеждат като мекушави, невинни чавдарчета, сравнени с местните структури на детските заведения. Йерархията - директор, персонал плюс неизбежните ятаци и свръзочници е сплав от компоненти, която всяко уважаващо се или отчаяно семейство се опитва да пребори, за да избута отрочето си до заветното място в общинска ясла или детска градина.

Живея в София и, естествено, шумът от собствената ми камбанария е най-силен. Две години слушам как се строят градини, мостове, магистрали, спортни зали, как цъфтим и връзваме; как София вече е една страхотна столица - с прекрасно метро, главен мегдан и прочие. Това е похвално.

Стига да е истина, а истината за детските градини е доста изкривена.

Проблемът е неестествено голям и недоумявам как някак си минава само като новина без никакви последствия. Този казус виси, най-вероятно с очакването раждаемостта да спадне и нещата да си дойдат на мястото без излишни трусове и излишни разходи за детски градини. В същия момент над 40 детски градини в София са отдадени под наем на фирми и институции.

След бейби бума през 2008, 2009 и 2010 г. проблемът с недостига на места в забавачките  закономерно ще се прехвърли и в училищата. Единствено бившият общински съветник и настоящ депутат Георги Кадиев с още двама съпартийци хвърли спасителен пояс към родителите на неприетите деца -  внасяйки предложение за изменение на Закона за народната просвета - а именно изплащане на неусвоената държавна субсидия от малчуганите поради липсата на свободни места в детските градини. Предложението още не е гласувано в парламента и най-оптимистичните прогнози за евентуална ефективност са за след януари 2014 г.

Докато общинарите се чудят как да разрешат казуса, в системата цари такава анархия, че може да ти се завие свят в буквалния смисъл. Както гласи народната мъдрост - докато умните се наумуват, лудите се налудуваха. „Лудите", извинявам се на психично болните - директорите на СДЯ*, ОДЗ* и ЦДГ*, получиха немалко пари, използвайки знайни и незнайни вратички и пътечки, естествено, щедро заплатени от отчаяни родители, които биха направили всичко, за да попадне детенцето им в заветния списък с класираните.

Няма нито една проверка до сега, която да е доказала явно нарушение или престъпление от страна на директорите. Дори и след куп сигнали, дори и когато има фрапиращо несъответствие между официално и реално посещаващи забавачките. Явно „мъртвите души" не са само предизборен похват.

Един студен душ и за хората, подали протоколи за хронично заболяване.

Приемането на такива деца става тайно, конспиративно и единствено чрез благословията на директорите и комисиите в градините. Няма значение кога си подал протокола, няма значение и какво е заболяването. Те колят, те бесят и не дължат обяснение.

Все още се работи по списък за хроничните заболявания от 2004 г., към Наредба МЗ №39 - Приложение № 4 към чл. 12, ал. 1, където никъде не се споменава, че една диагноза е с предимство пред друга, и какъв точно е критерият за подбор. Как тогава комисиите в детските градини решават кое дете да бъде прието?Ако диагнозата е сериозна - директно се отказва прием поради невъзможност и липса на условия за грижа за такова дете. Ако диагнозата е поносимо сериозна, понякога и фалшива, сами си отговорете как и защо детето X е прието, а детето Y - не.

Остават много въпросителни, а отговори няма. Единственият шанс е да проговорят сградите на детските градини. Засега обаче мълчат.


Автор: Дани Динева