6 стъпки към отговорността - Кенгуру

Можете да посеете семената още в ранна възраст. Именно вие можете да насърчите развитието на определени положителни качества у малчугана.

1. Започнете от себе си

Наблюдавайте реакциите си по-често, ако не сте го правили до момента. Често ли обвинявате събитията или другиго за вашето състояние? Или се стремите да анализирате постъпките си и целенасочено да избягвате грешките от миналото? Въпросите, които можете да си зададете, са много. Но ако искате детето ви да поема отговорност за действията си, то вие също трябва да го правите ежедневно.

2. Дайте възможност за избор

Възможността за избор носи със себе си както свобода, така и отговорност. Още от съвсем ранна възраст позволявайте на хлапето да избира между няколко алтернативи. Оставете го да разбере, че след като избере нещо за себе си, е редно да понесе и последствията – и положителните, и отрицателните.

3. Включете домашните задължения в списъка

Още след навършване на 2-3-годишна възраст детето може да започне да се справя самичко с някои домашни задължения. Определете едно или две такива, които да бъдат лично негова отговорност. Разбира се, не можете да разчитате, че ще се сеща да го прави, или ще се справя без външна помощ, но с времето ще се научи. Подобно задължение може да бъде разтребване на стаята например, но е възможно да е и нещо, от което има реален резултат във времето – посаждането на растение и грижата за него, помощ в градината, ако имате такава, и т.н. Така то ще може да види на практика, че неговите ежедневни усилия водят до положителен резултат. Това ще го направи по-отговорно, но и ще спомогне за изграждането на чувството за увереност. Детето ще има личен ангажимент, с който ще се справя чудесно. Една от основните предпоставки за изграждане на увереност е успешното справяне с предизвикателствата.

4. Насърчавайте го да действа

Изградете рутина в ежедневието и изисквайте тя да бъде спазвана. Това ще направи детето по-дисциплинирано. Насърчавайте го да следва установените правила с въпроси: „Какво трябва да направиш, след като си измиеш зъбите?“, „Какво е следващото нещо, което ще направим заедно?“. Създаването на рутинни навици изисква много време, но резултатът е удовлетворяващ.

5. Оставете го да се справи само́ в трудните ситуации

Не бързайте да го спасявате при първата трудност. Оставете го да опита да се справи само́. Покажете му, че сте до него, нека усети подкрепата ви. Но го „пуснете“ да премине през ситуацията без ваша помощ.

6. Насърчавайте го да спортува

Спортът спомага за изграждането на характера на детето. Учи го на всеотдайност,  борбеност и дисциплина.

Поемането на отговорност в немалка степен е обвързано с усещането за увереност в собствените способности. Ако оставите детето да бъде самостоятелно и го насърчавате да преминава през предизвикателствата, това ще го научи да е по-внимателно относно всяко свое действие.

Автор: Нели Средкова

Консултант:

Цветелина Зидарова е детски психолог.

Тел.: 0898/456-842, имейл: tcvetelina.atanasova@gmail.com.