10 стъпки за изграждане на самочувствие
Самочувствието е усещане и вяра за добро душевно и физическо състояние, подплатено с увереност в собствените сили и способности.
Това състояние на духа се определя от качествата, които притежаваме, но може и силно да се влияе от мнението на околните. По време на растежа и развитието мнението на родителите е от най-голямо значение за самочувствието на детето, докато в тийнейджърска възраст ролята на връстниците става водеща.
Как се отразява съвременният живот на нашите дечица? Глобална пандемия, онлайн обучение, тестове и страх да не „излезеш позитивен“, твърде много време пред екраните, негативни новини и за съжаление напрегнати възрастни. Всичко това влияе на самооценката и възприятието им както за света, така и за самите тях. В нашите ръце е възможността да подкрепим вярата им в себе си с помощта на 10 стъпки.
1. Детето трябва да знае, че е обичано безусловно
Безусловната любов е най-ценният дар, който родителите могат да дарят на децата си. Да си обичан, защото си „ти“, просто защото съществуваш. За тази обич не е необходимо да покриваш определени условия, да се оказва натиск, да се правят сравнения с други деца. Когато детето е обичано и прието такова, каквото е, то има „крилата“ да стане най-добрата възможна версия на себе си.
2. Хвалете го, но искрено
Децата до голяма степен виждат себе си през очите на родителите си. Дали ще се възприемат като умни, красиви, добри, можещи или непохватни, срамежливи, лоши, е в пряка зависимост от думите, които чуват за себе си. Много възрастни са „отрекли“ подсъзнателно свои силни качества, само защото като деца, някой им е казал, че не се справят добре в дадена област.
3. Не избягвайте предизвикателствата
Често родителите са склонни да предпазят детето си от дадена трудна ситуация, без да осъзнават, че така му вършат лоша услуга. Ако тя не е животозастрашаваща, разбира се, за малкия човек ще е полезно да преодолее нещо извън зоната си на комфорт. След всяко ново предизвикателство детето ще порасне, ще научи нещо ново, ще подхрани смелостта си.
4. Интересувайте се от неговия свят
Демонстрирайте искрен интерес при общуване с детето. Когато иска да поговори с вас или разпалено бърза да сподели какво се е случило днес – бъдете негов активен събеседник. Не гледайте в телефона или телевизора, вложете емоция и задавайте въпроси. Така ще подкрепите усещането му, че неговите мисли, чувства и преживявания са значими, както и че неговият свят е интересен и вълнуващ.
5. Говорете много повече за силните му страни и оставете слабите без внимание
В старанието си да дадем най-доброто възпитание на детето си, често сме склонни да се фиксираме повече в нещата, които ни притесняват или не харесваме у него, за да го „поправим“. По този начин не печелим нито ние, нито то. Подхранвайте добрите му страни, помогнете му да осъзнае какво всъщност може. Отдавайте много внимание на добрите постъпки, а нежеланото поведение оставете без силна реакция, без напрежение и разпалване.
6. Уважавайте изборите му
Децата са самостоятелни личности и имат право на избор за дадени неща от техния живот. Може да не сме съгласни с тях, може да не е най-добрият избор. Но как и кога малчуганите ще започнат да носят отговорност за решенията си, ако винаги ние диктуваме кога и какво да се случва? Можем да им предоставяме елементарни въпроси, с които да изберат нещо, но усещането, че те са направили този избор, ще остане тяхно. Например: „С коя рокля искаш да отидеш на рожден ден?“, „С колело или тротинетка да се разходим?“, „По какво ще учиш най-напред?“.
7. Бъдете внимателни какво говорите в присъствието му
Децата чуват какво говорим за тях, дори когато най-малко предполагаме. Всъщност е доказано, че едно дете попива много по-внимателно, когато например играе, отколкото, ако го заставим да ни гледа в очите и да слуша. Затова, когато в присъствието на мъника провеждате разговор за него – нека той чуе това, от което има нужда. Похвалете го, кажете колко го обичате, дори и да е сбъркал. И винаги давайте добра перспектива за развитието му.
8. Подкрепете детето да следва своите, а не вашите мечти
Мечтите на родителите не са мечтите на децата. Може би много бихте искали детето ви да стане добър тенисист, защото вие винаги сте мечтали за това, но то може да копнее да танцува или да се изяви с нещо съвсем различно. Подкрепете го и се радвайте за него. Вашето одобрение е безценно за неговото израстване – не го лишавайте от него.
9. Възложете му отговорности
Малчуганите се чувстват горди и доволни, когато могат да помогнат с нещо, неприсъщо за възрастта им. Отговорностите повишават самооценката им. Включвайте ги в съвместни дейности, възлагайте им задачи, като наблегнете на това, че разчитате на тях. След изпълнението на задачите ги похвалете и изразете радост, че са се справили.
10. Намалете времето пред екрани
Защо това е важно и как влияе на самооценката на децата? Установено е, че неограниченото време пред екрани създава условия за застоял живот, затлъстяване, увеличаване на изолацията и самотата. Освен това, е за сметка на времето, прекарано навън, и за изграждането на социални умения. Намаляват се емпатията, вниманието, паметта, академичните изяви. Малките бързо стават склонни към пристрастяване и светът навън им се струва бавен и безинтересен.
Децата порастват бързо и неусетно, и ако само имате съмнение в това, попитайте родителите на по-големи хлапета. Сякаш всичко е минало като един миг и като че ли вчера са били бебета... Времето, прекарано с децата ни днес, представлява техните спомени за детството им утре. Няма как те да живеят позитивен и пълноценен живот, ако родителите несъзнателно пишат негативни сценарии за бъдещето им. Ето защо – откривайте заедно с тях хубавата страна на живота! Научете ги как да търсят позитивното както в хората и ситуациите, така и най-вече в себе си.
Автор: Боряна Конова, психолог