Злоядото дете

„Злоядото" дете - според доста специалисти такова чудо не съществува. Няма злояди деца, има неправилен подход към детето. Като всяка теория и тази си има своите поддръжници и противници. В случая, аз съм от противниците и не защото обичам да съм опозиция, а просто защото в живота си се сблъсках с... такова чудо. Моето чудо е почти на пет и половина и от много скоро започна да се храни що-годе нормално.

Хоп, първата уловка - а какво значи да се храни нормално, ще попитате вие? Това „нормално" аз ли го определям, или детето? И тук ще се случи първият сблъсък. Това „нормално" го определям аз, но съобразявайки се с конкретностите на моето дете, вие на вашите и това, според мен, е един доста обективен критерий.

Втората уловка идва от самото понятие „злоядо дете" - какво е това дете? Такова, което не яде сутрин, обед и вечер с две междинни леки хранения или хлапе, което системно НЕ ОБИЧА да яде, яде 2-3 лъжички, след което губи интерес към храната и нещо повече, чувства се сито. Злоядо ли е детето, което обича 5 вида храна, но пък, от тези пет вида си похапва достатъчно?

Ето какво разбирам аз под злоядо дете и тук ще изложа своя опит и ще споделя личните си мисли.

С проблема „Злоядо дете" се сблъсках към 8-9 - месечна възраст на дъщеря си. Преди това нямаше как, тъй като тя страдаше от тежък рефлукс и алергия към белтъка на кравето мляко. След като преодоляхме рефлукса и започна захранването, се появиха първите проблеми. Дъщеря ми започна да се храни и в един момент драстично намали количеството, което изяждаше. Аз си казах, че е временно и че трябва да изчакам - може да е от никненето на зъбките или друго неразположение. Върхът обаче настъпи, когато тя тръгна на детска ясла. Там не зная какво е яла, но вкъщи отказваше изобщо да се храни. Това продължи месец, след което се наложи за месец два пъти да лежим в болница по различни поводи. Оттогава започна истинската мъка - сутрин - не съм гладна, на обяд - пак същия отговор, вечерта - отново същото. И понеже съм чела и съм се наслушала на максимата „Остави го, то като огладнее, ще си поиска", използвам случая да отговоря, че когато детето наистина е злоядо по една или друга причина, тази максима е просто... невалидна.

Тук се сещам да добавя и един обективен критерий - теглото на детето. Моето дете на 5 години и половина тежи 17 килограма. Никога не е наддавала повече от 300-400 грама до годинка. Така че, приказките да оставите детото гладно при истински злоядите деца, още веднъж повтарям... не важат.

 Хитрините

* Първата и основна - гответе вие, каквото и да ви струва това или поне предлагайте домашно приготвена храна - от баба, от леля.

* Подбирайте пресни и качествени продукти, колкото това е по силите ви.

* Гответе в малки количества, ако го правите само за злоядото дете.

* В чинията винаги сипвайте по-малко, отколкото ви се иска. В случай, че детето си изяде порцията, винаги може да досипете, ако то ви поиска.

* Никога не прилагайте номера - още една лъжичка за „мама" и още една за „тате" и така за цялото семейство. Резултатът ще бъде, че ще предизвикате отвращение у детето и съответно при следващото хранене, то няма да има желание да започне, защото вече знае докъде ще стигнат нещата. Инстинктът и интелигентността и на едногодишните деца не е за пренебрегване.

* Когато искате да нахраните злоядо дете, не му давайте преди храна вода. Тя пълни коремчето и детето изпитва чувството за ситост от погълната течност, а за храната... просто няма място.

* За даването на сладки работи преди ядене е ясно колко са неподходящи за всяко дете, камо ли за злоядото ви съкровище.

* Добре е половин час преди ядене да дадете любим плод на детето - ябълката е много сполучлив избор, защото не засища, а предизвиква чувство на глад. Бананът не е толкова добър избор, защото засища лесно, но е чудесен вариант за междинно хранене - в 10 или след 16 часа.

* Поощрявайте го да се храни сред други деца - това е стар изпитан метод, който работи в детските заведения. Примерът и желанието да си като останалите са заразителни. Затова често пъти злоядите в детската градина не се проявяват като такива.

* Когато сте си вкъщи, направете така, че ако детето откаже да яде категорично да не го увещавате, насилвате или порицавате, продължете да се храните, като обсъждате нещата от деня. В един момент детето ще започне да се храни.

 Продължителността на хранене

Ако сте родител на злоядо дете, вероятно ще ви се наложи да забравите за хранене за не повече от 20 минути. Злоядото дете яде по малко и бавно. Ако вие сте изнервени или припряни, само ще усложните нещата.

Моят изход беше - храня я по малко, но често - на всеки час като по-малка, през 2 часа като по-голяма.

 Опасности

Да, съществува опасност детето бързо да схване, че така придобива власт над вас и може да ви манипулира. Как да избегнете подобна ситуация - бъдете мили, но твърди.

* В момента, в който установите, че детото преминава границата на позволеното, му дайте да се разбере, че ако продължи, ще бъде санкционирано - ще остане без любима играчка за определен период или няма да му позволите да играе на игра, която обича. Не го наказвайте, като му отнемате любима храна. Това само ще засили негативизма му към яденето.

* Поощрявайте го да се храни с други деца, но никога не го сравнявайте с тях.

* Никога не коментирайте с други майки в присъствието на вашето дете, че е злоядо. Така само ще го засрамите.

 Помощни средства

На пазара има достатъчно средства под формата на хранителни добавки, сред чиито действия е и повишаване на апетита. Консултирайте се с педиатъра и изберете най-подходящото за детето.

Мнение на специалистите

Нина Йорданова - логопед, хранителен терапевт

Според изледванията на АОТА (Американската асоциация по ерготерапия) и на Американската педиатрична асоциация, рефлуксът се придружава:

• с нарушена сетивност в устаната кухина;
• отказващо хранително поведение.

Нарушената сетивност на устната кухина може да бъде повишено, понижено или изкривено усещане, че в устата има храна, както и смесено усещане по повърхността на езика или небцето. Това може да заблуди родителите, че децата са злояди, тъй като детето отказва да яде, защото:

• ако е с понижена чувствителност, не усеща, че има храна и колко е едра тя, гълта без да дъвче, тъй като няма усещане да активира механизма на дъвкане и като резултат се опитва да преглътне прекалено голяма глътка, задавя се и се отказва следващия път, защото е формирало отказващо хранитело поведение - „Тази храна ме кара да повръщам";
• ако е с повишена чувствителност, детето отказва да се храни, защото усещането за него, когато приема пюре, е че яде пирони. Това му причинява болка и то спира да се храни - пак стигаме до отказващо хранително поведение.

Няма деца, които са злояди просто от само себе си. Всеки отказ е поведение, което има причина - неофобия, отказ да се дъвче или невъзможност за това, както и храна, предизвикваща негативен спомен, липса на усещане. Тези състояния в България се диагностицират не от психолози и педиатри, а от логопеди - хранителни терапевти. Не се прилага лечение с хапчета, а се провежда хранителна терапия. Паралелно с детето работи психолог не върху механизма на хранене, а върху отказващото хранително поведение. Всеки опит е ценен, но трява да се знае, че да убедим детето да яде пет пъти на ден само любимата си храна, не е решение на проблема с хранителния мехнизъм и хранителното усещане.

д-р Весела Данкова - педиатър, Клиника по детски болести, УБ Лозенец

Майката трябва да се увери, че нейното дете се развива правилно и че за своя растеж получава необходимото количество хранителни вещества. При всяко опасение на майката, е не само оправдано, но и необходимо тя да посети заедно със своето дете педиатъра. Така ще се изключат патологични причини, които биха могли да доведат до хронично безапетитие. След необходимите измервания и подробен разговор, а и вероятно ще е необходимо водене на дневник какво приема детето за няколко седмици, ще се прецени дали то наистина не приема необходимото количество хранителни вещества. Разбира се, при злоядите деца е необходимо да се предлага по-голям избор от подбрани храни, а не любимото лакомство, само и само детето да хапне нещо. Важно е да има режим. И не на последно място, за усилване на апетита не бих препоръчала хранителни добавки, много често с недоказан ефект. Най-сигурният начин, а и най-полезен е екскурзията в планината или просто игра навън.

Автор: Валя Янчева