Виждаме те!

Всичко е различно

При новородените очите са с 3 мм по-къси (от основата на носа до слепоочието), отколкото при възрастните. Освен това бебетата имат относително по-големи очни ябълки, по-дебела роговица и по-тънка бяла част на окото от родителите си и почти кръгла леща. Поради това детето се ражда далекогледо – зрителната острота през първата година от живота е плюс 3-4 диоптъра.

При бебетата роговицата и конюнктивата (съединителната тъкан, която покрива външната страна на окото и задната част на клепачите) не са толкова чувствителни, колкото при възрастните, така че те не усещат, когато нещо попадне в окото им. Палпебралната цепка е тясна и съответства на размера на зеницата. Слъзните жлези все още не работят с пълен капацитет, така че в първите дни от живота децата плачат без сълзи.

Нека да разгледаме как се развива зрението при новородените месец по месец.

0-1 месец

Веднага след раждането детето различава само светлината и тъмнината, след няколко дни вече вижда света, макар и съвсем смътно, като в мъгла. Това се дължи на факта, че централната зона на ретината (макулата) все още не е развита. През първите 6 месеца от живота, под въздействието на светлината, то постепенно ще се подобри. Едноседмично бебе започва да реагира на ярка светлина, като присвива очи. На 2-3 седмици бебето вече може да фокусира погледа си за кратко върху всеки източник на светлина.

По това време детето може да развие така наречения физиологичен страбизъм. Това е нормално, просто бебето още не знае как да използва двете си очи едновременно, за да вижда. По правило физиологичният страбизъм изчезва до 4 месеца. При истинския страбизъм едното око обикновено се отклонява, и то в строго определена посока. Това кривогледство не изчезва и само се влошава с времето. Такива симптоми трябва да предупредят родителите и да ги насърчат да се консултират с офталмолог.

В идеалния случай прозорците на детската стая трябва да гледат на изток или югоизток, защото нуждата на детето от дневна светлина е по-голяма от тази на възрастен. В допълнение, това ще помогне да се сведе до минимум изкуственото осветление, което бързо уморява очите.

1 месец

Детето започва за кратко, за около 3-4 секунди, да фиксира погледа си върху играчка, разположена на 30-40 cм от него.

2-3 месеца

Детето може да фокусира погледа си върху предмет за по-дълго време и да следи с очи движеща се играчка. Вижда това, което се намира на разстояние 1 м от него и малко по-нататък, и започва да разпознава близките си.

6 месеца

Зрение на бебето продължава да се развива. То може да вижда предмети, които са на няколко метра от него, да премества погледа си от една движеща се играчка на друга и да гледа дълго време нещата, които го интересуват. Това става възможно, тъй като централната зона на ретината (макулата) вече е достатъчно развита.

8-12 месеца

Започва да се развива бинокулярно, тоест обемно, пространствено зрение, което помага да се ориентираме в пространството, да определим кой обект е по-далеч и кой е по-близо. Това е много важно, тъй като именно на тази възраст бебето започва активно да пълзи и да прави първите си стъпки. Детето може да различава цветовете, защото централната зона на ретината (конусите, отговорни за цветовото възприятие) вече е добре развита. То прекарва дълго време в разглеждане на предметите около себе си, разпознава любимите си хора отдалече и реагира на животни.

Посещение при лекар

В родилния дом специалистите трябва да установят дали детето има забележими отклонения в развитието на очите или инфекции. Очният лекар трябва да прегледа детето втори път на 1 месец. Лекарят ще обърне внимание на размера на очите, роговицата, ще провери фиксацията на погледа, ще прецени дали зрителният орган е оформен правилно и ще изключи груби нарушения (катаракта, глаукома), които, ако не бъдат диагностицирани навреме, могат да доведат до слепота.

Ако няма нарушения, е достатъчно да посетите специалист втори път, когато детето навърши една година.

Автор: Нели Христова

Консултант: д-р Мариела Облашка, МЦ „Д-р Хайвазов“