V.I.M. (Very Important Moment) или момент с особена важност

Алергиите са един от бичовете на нашето време. Този факт не подлежи на съмнение. Едва ли може да се намери родител, който да не е чувал за алергия, в това число и хранителна. И няма как да е иначе, защото за съжаление, тя се среща все по-често. Понякога това се случва още в първите месеци от живота на бебчето. Но момент с особена важност е моментът, когато детето започва да пробва храни, различни от кърмата или за по-кратко - захранването.

Преди да обърнем внимание върху въпроса за алергиите и захранването, и по-точно върху мерките, които родителите могат да предприемат, за да сведат риска от поява на хранителна алергия до възможния минимум, логично е първоначално да дадем малко обща информация какво представлява хранителната алергия, кога и как може да се прояви и какви профилактични действия могат да се предприемат.

Що за напаст е това?

Хранителната алергия е състояние на повишена чувствителност към хранителните продукти. Веществата, отключващи алергичните реакции, се наричат алергени. В отговор на попадането на алергена в организма, започва синтезирането на имуноглобулин Е, който активира каскада от реакции, водещи до развитието на алергични симптоми. Като правило алергичните реакции се проявяват скоро след приема на храната, към която има повишена чувствителност, но се случват и изключения от това правило.

Хранителната алергия може да се прояви във вид на проблеми с кожата - различни обриви, зачервявания (особено често се наблюдават по бузките и гънките на ръчичките и крачетата), сърбеж и изсушаване и белене на кожата. Другите симптоми могат да бъдат свързани с работата на стомашно-чревния тракт - повръщане, стомашни разстройства или пък запек, повишено газообразуване. По-рядко хранителната алергия се проявява във вид на респираторни проблеми, а именно във вид на алергична хрема.

Захранването - момент с особена важност

Ситуацията в днешни дни е такава, че нашият подход към захранването трябва да бъде много по-внимателен от този на нашите баби. Специалното внимание към въвеждането на нови храни може да сведе до минимум риска от поява на хранителни алергии при децата ни. За целта е необходимо само да се спазват някои прости правила:

1. Не повече от един нов продукт

Запознаването само с един продукт позволява да се проследи реакцията на организма на детето. Освен това, "натоварването" на организма е по-малко, отколкото ако се въвеждат едновременно няколко нови неща. За тази цел са подходящи еднокомпонентните пюрета и каши. За да може най-добре да се прецени реакцията на детето, всеки нов продукт трябва да се дава в продължение на 5-7 поредни дни. Така, ако се появят алергични симптоми, вие точно ще знаете кой продукт ги е предизвикал. В такъв случай спрете да давате този продукт, оставете детския организъм да си почине няколко дни и след това започнете с нещо друго. След 2-3 месеца може отново да пробвате със същия продукт, но трябва да сте още по-внимателни.

2. Новото накрая

Давайте новите продукти в края на храненето, като по възможност ги смесвате със "старата" (познатата за детето) храна. По аналогия с физическите тренировки, когато мускулите първо се разгряват, а след това се натоварват и храносмилателната система трябва да "загрее" с преработката на позната храна. Като предлагате новия продукт в края на храненето, няма да "стреснете" детския организъм и няма да му навредите. Още един положителен ефект от този подход - детето по-лесно ще свикне с новите вкусови усещания, а значи по-рядко ще се мръщи на новата храна.

3. Капка по капка

Колкото по-малка е първоначалната доза на новия продукт и колкото по-бавно се увеличава тя, толкова по-малка е вероятността от поява на алергична реакция. Това правило също може да бъде илюстрирано със физкултурен пример: за да не бъдат травмирани мускулите, а да бъдат ефективно "напомпани", натоварването трябва да се увеличава постепенно. Същото се отнася и за храносмилателната система на детето. Започнете въвеждането на нова храна с 1/8 - 1/4 чаена лъжичка и постепенно увеличавайте обема.

И още няколко съвета:

- Давайте нови храни само когато детето се чувства добре.

- Не захранвайте в следобедните и вечерни часове, а сутрин или по обяд. Така ще имате възможност да проследите реакцията на детето през деня.

- Подхождайте индивидуално, в зависимост от особеностите на вашето дете. Например, ако има склонност към стомашни разстройства или качва малко, то захранването може да започне с еднокомпонентна каша. А пък на децата със запек или излишно тегло дайте първо зеленчуково пюре.

- Отнасяйте се с разбиране към вкуса на детето. Старайте се да не оценявате вкуса на детските храни - това, което на вас може да не допадне, за бебето ви може да се окаже невъобразимо вкусно. Просто вкусовете на кърмачетата са много различни от тези на възрастните. Когато порасне, детето ще започне да яде всичко или почти всичко.

- Водете си дневник на захранването, в който отбелязвайте какво количество от какъв продукт давате и каква е реакцията на детския организъм.

- Четете етикетите. Ако на етикета отпред е нарисуван, да кажем, морков и пише "Пюре от моркови", това съвсем не означава, че в състава на пюрето не влизат например сол, захар, нишесте, хранителни добавки и оцветители и т. н. Информацията за тяхното съдържание се дава на гърба на бурканчетата.

Кога може да се появи и как да се предпазим?

За съжаление, алергията може да се предава по наследство: ако такава има само единият родител, то рискът от проявата й при детето е около 20-40%, а ако и двамата родители са алергични, то тогава вероятността за развитие се повишава до 60-80%.

Ако се знае храната, причиняваща алергии при родителите, то „вкарването" на този продукт трябва да се отложи за по-късен етап от захранването на бебето.

Друга причина за възможни реакции към хранителни продукти са недостатъчно съзрялата ферментна и/или имунна система при бебетата.

По силите на родителите е донякъде да предпазят децата от появата на алергии. Ето и шест основни етапа на защита:

1. Предпазните мерки започват още през бременността. Преди всичко - долу цигарите! След раждането също трябва да се изключи влиянието на цигарения дим върху детето - не пушете в негово присъствие, не ходете в задимени помещения.

2. Най-добрата профилактика на хранителната алергия е продължителното кърмене. Коластрата, а след нея и кърмата са богати на защитни имуноглобулини, които пазят лигавицата на храносмилателния тракт и дихателните пътища на детето от хранителните дразнители.

3. Постарайте се в дома, където ще пристигне мъникът, да няма възбудители на алергии: домашни животни и птици, слоеве прах. В особено голяма степен това касае семействата, където вече има случаи на алергия.

4. Не прекалявайте с хигиенните процедури. Прекалено старателното почистване на ушите и нослето на бебчето не влияят добре на способността на организма да се бори с външни възбудители и води до нарушение работата на имунната система.

5. Захранването трябва да започне около шестия месец. Но дори и да захраните детето с каши и пюрета, старайте се кърменето да продължи възможно по-дълго време. Най-добрият подход е индивидуалният, съобразен с особеностите и темповете на развитие на всяко дете.

6. Внимателно наблюдавайте работата на стомашно-чревния тракт на детето. Правилно работещата храносмилателна система играе ролята на сито и пропуска в кръвта само необходимите вещества, при това във вид на дребни молекули. Видът и честотата на изпражненията могат да подскажат, че има нарушения в работата на стомашно-чревния тракт и трябва да бъдат предприети мерки за регулирането й.

Продукти с ниска степен на алергизиране: тиквички, карфиол, ряпа, краставица, тиква, банан, слива, круша, зелена ябълка, картоф.

Продукти със средна степен на алергизиране: агнешко месо, свинско месо, пиле, заек, пуйка, картофи, броколи, грах, ориз, зеле, зелени чушки, моркови, касис, боровинка, праскова, царевица, елда.

Продукти с висока степен на алергизиране: яйца, краве мляко, риба, морски дарове, мед, шоколад, цитрусови плодове, домати, ягоди, малини, кайсия, ядки, пшеница, соя.