В царството на книжките

Дали четенето е работа за пеленачета? На първо четене отговорът е - „не". Всички знаем, че бебетата не могат да четат. Те дори още не умеят да разглеждат книжките. Но могат да ги държат и да си играят тях. Това се оказва е факт, напълно достатъчен, за да може детето да привикне с книгата като вещ, след време да се привърже към нея и така постепенно и неусетно да заобича четенето.

Когато говорим за бебета и книги, трябва да помним, че става дума за книжката като обект, който те изучават. Всъщност точно както е с всички техни играчки. Благодарение на първите си книжки малкото човече открива цветове, форми и аромати. Бебешкото четене преминава през различни периоди - от дъвкане и мачкане, до късане на страници и накрая четене. Затова бебешката книга задължително трябва да е безопасна.

Производителите предлагат меки книжки от плат или безопасна пластмаса. Те са под формата на играчки, които изобразяват различни обекти с ярки цветове и ясни, опростени форми. Специално са пригодени за бързо и лесно почистване или изпиране в автоматичната пералня. По-късно идва ред на картонените книжки. Наред с останалите бебешки играчки всички те са началната версия на най-широко отворените прозорци - книгите.

Книжарниците днес са препълнени с много шарени, пухкави, панорамни, малки и големи, традиционни и съвременни, твърди и меки и какви ли още не книги за деца. Затова да изберем подходяща книжка не е толкова лесно. Освен че трябва да я съобразим с възрастта му, не бива да пренебрегваме индивидуалните му предпочитания.

Бебето читател

Първите книжки на вашето бебе приличат на тази за възрастни единствено по това, че имат страници. Най-често те са от плат или пластмаса, леки и удобни за хващане. Без текст, със смепли илюстрации. Те стават интересни на малкия „читател" в момента, в който той успее да ги задържи в ръчички. Между 1-вия и 4-тия месец е подходящият момент да му подадете първата книжка. Бебето ще може да я хване, но ще му липсва сила да я задържи. Това ще се преодолее до 8-ия мсец. В този първи период в избора на книжка е важно всичко - материята, формата, илюстрациите, миризмата и звуците, които издава. Тя трябва да е компактна, да не тежи, да няма остри ръбове. За бебета са подходящи пеещи и говорещи книжки с произведения с ритъм, звук, рима и движениe. Късите форми са задължителни, като при тях са важни звученето и повтаряемостта.

Важни са картинките

На 8-10 месеца бебето вече има визуален контакт с книгата, затова са много важни картинките. Те трябва да са максимално близки до действителността. За някои от децата това е единственият начин да научат как изглеждат котето, петлето, агънцето и други домашни животни. Героите от картинките трябва да гледат към децата. Родителят познава добре историята и я разказва или чете на глас, а детето следи илюстрациите, които не трябва да са с прекалено много цветове. То вече разпознава миризмата на хартия и мастило. Наблюдава и привиква с формите и цветовете. Учи се да използва книгата, да гледа първо лявата страница, после дясната. В тази възраст са им интересни книжките от плат с пришито към тях огледало. Така самите те стават герои в книжките и с интерес оглеждат собствения си образ.

Първите кратки истории

Между 1 и 2 години детето обича някой да му чете. Разглежда с удоволствие картинките от книгата и помага да се разлистват страниците. В този период са подходящи книжките с вратички и прозорчета, зад които са скрити други картинки. Интересни са също и книги за посочване - в тях са изобразени ситуации, действия или вещи от ежедневието на детето. Когато вие задавате въпроси, то се учи да отговаря. В тази възраст се наслаждава на песни и римушки. Може да започнете да му четете истински истории, но съвсем кратички - с една или две фрази на страница. Когато четете на детето, позволете му да държи книгата и да ви прекъсва, като сочи с пръст и бърбори.

Мамо, прочети ми приказка!

От 2 до 3 години детето започва да се вглежда в картинките. Важни са хубавите илюстрации, живите цветове и големия формат. В този период ще забележите, че то се преструва, че взема нещо от страницата на книжката и го опитва или помирисва. Това е така, защото се учи да разпознава. Вече е готово и за по-дълги истории с начало и край, които не е задължително да отразяват неговата действителност. Измислените истории в приказките стимулират въображението му. Не пренебрегвайте дори онези, които са малко тъжни, които предизвикват чувство на загуба или изоставеност. Когато детето чуе, че историята завършва добре, то ще се успокои и ще приеме по-естествено и безпристрастно вашето отсъствие след време. Вече често ще ви моли: „Мамо, прочети ми приказка!".

Автор: Цветелина Терзиева