У дома часовник трака

Режим - нещо, което спазваш с неохота от раждането си и след около 15 години преобръщаш с удоволствие наопаки.

Някои бебета спят, хранят се, играят под час, без да създават проблеми на родителите си. Други се съпротивляват с плач, крясъци и ритници, но влизат в режим (по волята на Господ, педиатъра и грижовната мама). Трети правят каквото си искат (с живота си и майките си). Интересният извод е, че всички групи бебета стават възрастни (някои с родители, които са побелели преждевременно).

Чудя се режимът за кого е - за бебето, за майката или за... форума?

ЗА БЕБЕТО

Видните световни психолози твърдят, че бебето трябва да има режим. По този начин то се чувства сигурно и защитено. Режимът се явява ориентир за света, в който навлиза малкият човек. Отново според учените дневният и нощният ритъм са причина детето да знае какво ще му се случи в следващия момент и да има усещане за контрол и самостоятелност.

Нормално е режимът да се сменя на около 2 месеца през първата година, тъй като бебето расте много бързо, а с него и потребностите му.

От раждането до навършване на 3 месеца и детето, и майката преминават през период на адаптация с новия начин на живот. Това е рамката за установяване на режим и времето, през което родителите се научават да различават плача за храна от този за пълни пелени например.

Някои деца са спокойни, когато ги „водят". Затова лесно се вписват в заниманията по часове, организирани от мама и тати. В повечето случаи обаче бебетата са много по-близо до природата от възрастните и се чувстват добре, когато режимът е съобразен с техния биоритъм. Неслучайно педиатрите в последно време препоръчват кърменето на поискване - за да могат децата да се адаптират по-лесно към живота, да се хранят според личните си нужди и да установят собствен режим. И тук идва горещият сблъсък между поколенията - детето иска едно, а майка му - съвсем друго. Но за майка му след малко.

Въпрос към психолога

Вредно ли е развалянето на режима и как най-плавно може да се продолее промяната?

Режимът е гъвкав - промяната до половин час няма да се отрази негативно на децата, но зависи и в коя възрастова група са те. По същество - не е фатално за кратък период от време да се променя бавно, от минути до споменатия половин час. Плавният преход зависи от готовността на родителите да планират пътуванията си или други необичайни за семейството събития, за да може тази минутна гъвкавост да започне няколко дни преди събитието. След това по същия начин плавно се връщат към установения ритъм.

ЗА МАЙКАТА

Разни майки - разни идеали. Да видим какво мислят те:

Христина Владаева, 33 г.

„Режимът е задължителен. Така разпознавам видовете плач. Освен това аз невинаги съм със сина си. Ако няма режим, баща му или баба му ще луднат, докато се грижат за него."

Светла Христова, 26 г.

„Привърженичка съм на режима, но не на всяка цена. Оставих се изцяло в ръцете на бебето си и то самò установи часовете на хранене и спане. Аз нагодих ангажиментите си по него."

Блага Йорданова, 22 г.

„До 3-годишна възраст децата не трябва да се насилват да правят нищо под час. Ако не иска да се храни или да спи, когато на мен ми се налага да свърша домакинска работа, просто го включвам в „играта"."

Ралица Ковачева, 39 г.

„Ако се научим да познаваме детето си, няма да обсъждаме тази тема изобщо. Всеки плач на бебето изразява негов дискомфорт. Режимът може да бъде установен така, че то да не изпада в ситуации, които го карат да прави истерии."

Виктория Иванова, 28 г.

„Казват ми да се ръководя изцяло от желанията на бебето си. А какво става в 22 часа вечерта, когато хлапето не спира да иска да го забавлявам и да му угаждам, докато аз вече съм гроги? Според мен режимът е компромис, на който детето трябва да бъде научено от самото раждане. Все пак в тази връзка участваме двама!"

Въпрос към психолога

Получава ли се психологически натиск върху детето, ако майка му се опита да нагоди режима му според своите ангажименти?

Режимът на децата не се нагажда. Той се изгражда в зависимост от спецификата на бебето, семейството, предписанието на личния лекар, братчета и сестричета, външни гледачи на детето и повечето от факторите, които влияят върху семейната среда. Майката и бащата се вглеждат в своя наследник, установяват определени часове, свързани с физиологичните му потребности, съобразяват се с превенцията на детската нервност и преумора. Така семейната система функционира хармонично за всичките й членове. Никой никому не робува - това не е същността на режимите.

ЗА ФОРУМА

Напишете „режим" в Google. Резултатът е един и същ в няколко страници - форум след форум, в които вещи майки се хвалят една на друга коя е измислила най-благоприятния режим. За да се чувствате добре и вие, и вашето бебе, излезте от състезанието с „перфектните майки" и бъдете себе си. Така може да не блестите на първо място във форума, но пък вие и вашето бебе ще бъдете спокойни и щастливи.

Автор: Десислава Христозова
Консултант: Хенриета Илиева, клиничен и консултативен психолог, Терапевтичен център „Пумпелина"