В днешно време повече се говори за вредата от прекомерната употреба на сол и това има своето обяснение с неправилните хранителни навици на съвременния човек. Сега обаче разглеждаме въпроса за нуждата на човешкия организъм от сол, особено в детска възраст. Не е случайно, че в древни времена подправката е служела за универсална разменна мярка. За нея са се водели войни, понякога е струвала колкото златото. В древен Рим един роб се продавал за толкова килограма сол, колкото е неговото тегло.

БЕЗ СОЛ НЕ МОЖЕМ

Така наречената готварска (или трапезна) сол - натриев хлорид, е основният доставчик на натрий в клетките. Значението му за поддържане на нормалното осмотично налягане в организма е огромно. От количеството на солта в храната зависи поемането на водата, понеже натриевите соли се намират във водната среда на тялото в определена концентрация. От тях зависи предаването на нервните импулси и съкращението на мускулите.

Свръхконсумацията на натриев хлорид води до увеличена жажда и задържане на вода в клетките, а това от своя страна - до отоци и повишено кръвно налягане. Злоупотребата със сол предизвиква прекомерно натоварване на бъбреците, може да наруши обмяната на веществата и да се отрази неблагоприятно върху работата на сърдечно-съдовата система.

СОЛ - ДА, СОЛЕНО - НЕ

И детето има нужда от сол. То обаче, е много по-уязвимо от възрастния и прекомерната употреба на подправката може сериозно да му навреди. Колкото по-малко е детето, толкова по-трудно е за незрялата му отделителна система да поддържа баланса на минералите и да се пребори с техния излишък. Повишената интензивност на обменните процеси увеличава натоварването върху бъбреците. По тази причина специалистите са категорични, че на деца на възраст до една година не трябва да се дават солени храни.

В дневното детско меню солта, добавена към всички храни, не трябва да надвишава 2 г за възраст до 4 години. На пеленачетата до 10-месечна възраст са нужни не повече от 0,2 г сол дневно. От 10-ия до 12-ия месец препоръчителното дневно количество е 0,35 г. След навършването на една година потребността се увеличава до 0,5 г сол дневно (или около 0,5 г на 10 кг тегло).

Други източници на натрий са: млякото, изварата, телешкото месо, рибите треска и калкан, яйцата, картофите, тиквичките, зеленият грах, спанакът, ябълките, бананите. Не трябва да забравяме, че в хляба, сиренето, кашкавала, маслините и всички консервирани храни също има сол.

ВИДОВЕ ГОТВАРСКА СОЛ

На пазара има различни видове готварска сол: с понижено съдържание на натрий (хипонатриева), калиева, йодирана, морска, каменна и др. Солта с понижено съдържанието на натрий се препоръчва при деца, които имат заболявания на сърдечно-съдовата система, бъбреците, с наднорменото тегло. Тази сол обаче не бива да се консумира своеволно и не се препоръчва при здрави деца. Калиевата сол се влага в комбинирана диетична сол заедно с натриевата.

Недостигът на йод води до сериозна патология в организма на бременната жена и на детето, затова ефективен метод за профилактика на йодната недостатъчност е признатото по цял свят потребление на йодирана готварска сол.

Внимателната употреба на сол е въпрос на култура и се възпитава от ранна детска възраст. За да възпитаме добрия вкус към солта, трябва да спазваме три прости правила:

1. Намаляваме добавената сол при ястия и салати

2. Държим солницата далече от масата по време на хранене

3. Никакви храни от типа „фаст фууд" - чипсове, царевични пръчици, пуканки, солени бисквити и други не се предлагат на децата

ЛЮБОПИТНО

И ТАТКОТО ВИНОВЕН ЗА ДЕБЕЛОТО ДЕТЕ

Шведски учени, наблюдавали деца между 6 м. и 4 г., установили, че склоността към затлъстяване се предава по бащина линия. Естествено основната причина била нерационалното хранене на хлапетата и огромното количество захар и захарни изделия, които поемат в ежедневието си. Все пак ДНК-то си казва своето и трябва да алармира пълните татковци да внимават с какво се хранят наследниците им и дали спортуват достатъчно.

 

Автор: Тони Тодорова
Консултант: Д-р Йовка Смирнова, Център „Здраве-2000", Пловдив, тел. 032/60 98 60