Силата и опасността на онлайн групите за родители

Групи като „Бременност и майчинство“, „Позитивните майки“, „Родени бебета 2020-2025“, с  хиляди членове, са жив пример за това. Там ежедневно се публикуват теми за раждане, кърмене, захранване, първи признаци на бременност или тревоги около здравето и развитието на детето.

Силата на общността

За много майки тези групи са първият източник на подкрепа – особено в период, когато чувството за несигурност е най-силно. Под постовете често се появяват десетки коментари, изпълнени с разбиране и емпатия:

„И аз минах през същото, не се притеснявай, ще отмине!“. „На мен ми помогнаха тези компреси…“

Подобни споделяния дават усещане за принадлежност и намаляват изолацията, която често съпътства майчинството. Онлайн групите са отлично пространство на реален опит – достъпен по всяко време на денонощието.

Източник на грижа и солидарност

Освен за съвети, онлайн групите се превръщат в общности на добротата. Майки подават ръка, дори без да се познават – събират средства за семейства в нужда, организират кампании за деца или за значими каузи. Често възникват и спонтанни инициативи за дрешки, играчки или бебешки принадлежности за други майки. Всяка такава постъпка носи голям смисъл – напомня, че зад екрана стои човек с голямо сърце и че грижата и солидарността могат да променят животи.

Когато добрите намерения носят риск

Но всяка сила има и тъмна страна. Сред десетките полезни съвети често се прокрадват опасни препоръки – самолечение, отказ от медицинска помощ или недоказани „бабини рецепти“.

В групите нерядко се срещат въпроси като: „Малкият е с обрив вече трети ден – от какво може да е?“. „Бебето ми е на 10 дни и е със запушен слъзен канал. Как да го отпуша?“

Подобни публикации бързо събират стотици коментари – често противоречиви. Докато някои се позовават на личен опит, други дават категорични медицински съвети без квалификация. Така добрата воля може да се превърне в риск както за майката, така и за детето.

Медицината не е във Facebook

В медицината съществува понятието диференциална диагноза – т.е. заболявания, които се проявяват със сходни симптоми. За да се постави точна диагноза, специалистът трябва да събере анамнеза (разпит за състоянието на болния), да извърши преглед и да назначи изследвания.

Например острата кашлица (до 3 седмици) може да се дължи на заболявания на дихателните пътища, алергичен ринит, синуит, бронхиална астма, аспирация,  постинфекциозна кашлица, инхалационна интоксикация. (Източник: Переновска. П, „Диференциална диагноза на кашлицата в детската възраст”, Medinfo, 2, 2007).

Ето защо поставянето на диагноза във Facebook не само е безсмислено, но може да е и опасно.

Психологическата страна

Постоянното сравняване – „Моето дете проходи на 10 месеца, твоето още ли не?“ – често засилва тревожността у родителите.

Социалните мрежи показват „идеалното“ майчинство – усмихнати бебета, подредени домове, спокойни майки.Реалността обаче рядко е такава. Важно е родителите да помнят, че онлайн групите не са мярка за успех, а просто място за обмяна на опит – когато се ползва с критично мислене и здрав разум.

Как да се възползвате безопасно

• Проверявайте източника – доверявайте се на медицински лица, не на случайни потребители.
• Използвайте групите за подкрепа, не за диагноза.
• Ако съветите ви тревожат – консултирайте се със специалист.
• Пазете личните си данни – снимки, медицински документи, адрес.

Онлайн групите за родители са феномен на нашето време – живи, емоционални, понякога хаотични, но винаги човешки. Те могат да бъдат място за споделяне и утеха, ако ги ползваме разумно. Защото нито една публикация не може да замени гласа на опитен специалист – а най-сигурната подкрепа за всяка майка остава личният контакт с лекар и доверието в собствените й инстинкти.

Визитка

Д-р Гергана Профирова е медицински пиар и експерт клиентски проекти в най-голямата здравна платформа у нас CredoWeb. Тя е сред малцината специалисти в България, завършили медицина, а след това и журналистика. Има много богат опит в медийната сфера, нейни статии и интервюта с медицински специалисти са сред най-четените в мрежата. Участвала е в изготвянето и реализирането на рекламни стратегии и пиар кампании за фармацевтични компании и медицински центрове, и успешно си сътрудничи с организации като „Повече българи за България“, „Направи го сега“, „Асоциация на студентите-медици в България“ и др. Наградена е с „Почетен знак“ от Българската асоциация на помощник-фармацевтите за създадената от нея „Дигитална академия за помощник-фармацевти“.

Автор: д-р Гергана Профирова