Съвети ...се сипят на парцали

Обажда се свекърва ви и казва "Малката нали вече седи самичка?". Детето ви няма още 7 месеца и отговаряте колебливо: "...Още не може да седи сама, не е стабилна." Тя: "Ау, а на Ванчето е на 6 месеца и вече седи!". Идва баба ви: "Ама защо не даваш киселчета, толкова са полезни!". Включва се втори глас - дядо ви: "Детето започна ли да лази, вече е голямо". Съседката: "Ама много е слабичко, милото, сега с тия модерни храни не ги дохранвате. Защо се инатиш и не даваш кисело млекце?". Позната на ваша приятелка изстрелва, докато си обръща чашата, за да „си гледа" на кафе: „Моят е на 6 месеца - 74 см, 9500 кг. Като го държа за ръце и ходи. То сигурно твоето се развива по-бавно...".

ПОЗНАХТЕ ЛИ ГИ? Това са някои от главните участници в сериала, наречен „Листопад - от съвети". И вие участвате в него - но по неволя.

Според вас и педиатъра, детето ви се развива напълно нормално и в нормите. Но наоколо, загрижени и винаги компетентни, „семейните консултанти" бодро сипят съвети. Да надавате ухо или да ги игнорирате? Как най-подходящо да отговорите, когато съветът ви се струва по-абсурден и от най-новата история на България? На финала - вижте нашето предложение за лично творчество!

Още по времето на Нероден Петко майки, баби, приятелки, съкварталки се включват в хоровото пеене-опяване за това какво е най-добро за детето. Това е ясно, очаквали сте го, подготвени сте за него. Но какво правите, когато в редките мигове на семейно усамотение женският хор е смълчан... за да се включи Бодра смяна - таткото!

"Ти се заслушвай, те хората деца са гледали преди нас."

Е това вече е твърде много, ТОВА просто не може да се понесе. Не стига, че през целия ден сте в състояние на кръгова отбрана, а сега „врагът" атакува отвътре!

Ето и най-дразнещите съвети, които по-добрата ви половинка на свой ред ви съветва да слушате:

„Гледа прекалено много телевизия, ще ослепее!"

Естествено! А ако не гледа, съветът звучи така: „Лепнало се е за тебе, не те пуска, остави го това дете да се позанимава само! И защо не му даваш да гледа телевизия?". Внимавайте само толкова много мъдрост да не ви заслепи, че двама с лошо зрение в семейството не е на добре...

„Ще му мине, юнак без рана не може! Ама остави го де, така го разстройваш/ разглезваш още повече!"

С първата част от съвета сме съгласни. Но до всеки юнак с рана стои една майка. И тя не може да стои и да гледа безучастно. Това е ясно, нали?

 "Спрете да използвате тази техника, вреди на бебето!" 

Дошъл сякаш из самите недра на чернозема, този съвет на баба Цеца е може би просто архаичен вариант на модерния повик към естествен и природен живот. Какво толкова, дарете техниката на новодомци, дръжте се естествено!

Дума и баща ви:

"Ти недей да ги четеш тия книги, навремето баба ти все по книги ни е гледала... Не чети книгите, ами питай някоя стара жена как се гледат бебета." 

И най-старата навярно ще помни най-много... (как са се гледали бебета - през Балканската война)!

ДА СИ ГОВОРИМ... ПО ЖЕНСКИ

Разговаряте с позната, която също е родила наскоро, как сте преустроили домовете си. Вие казвате, че мъжът ви спи в детската стая, при каката. Така и двамата се наспиват, ако бебето плаче, а и голямата дъщеря се справя по-леко с появата на второто дете и с ревността си. На това благовидната на пръв поглед родилка ви поглежда свирепо и отсича: "Как мъжът ти ще спи в друга стая? Ще сложиш бебето при сестра му в детската!". Вие отговаряте любезно, че когато бебето започне да спи спокойно, ще го преместите, но дотогава разпределението е такова. Следва нов съвет-заповед: "Ми няма да го храниш вечер! В болницата не го ли отучиха от нощното хранене? Отучи го ти и ще спи при сестра си!". Когато бебето ви наближи шестия месец, същата жена може да се включи в женския хор:

„Дай му... то трябва да опитва всичко!"

...И ще поднесе решително към устата му парче съмнителна торта - въпреки вашето „Не давай!".

Детето ви е вече на годинка и всички питат защо не ходи. И започват едни интерпретации... Запазете самообладание, фрази като

„А иначе е здравичко, нали?"

са чести в жестокия репертоар. Същото е и с говоренето:

„Ама съвсем нищо ли не казва? Поне „мама" и „тати" не казва ли? А нашият по това време рецитираше, пееше..."

ВАРИАНТИ НА (НЕОДОБРИТЕЛНИ)

КОМЕНТАРИ КЪМ КЪРМАЧКАТА

...В кърмаческия период възрастните около вас започват сами да се държат като кърмачета с колики: постоянно проплакват, простенват и правят вкиснати гримаси:

Ако сте с по-малко кърма:

"Направи..., че най-после да имаш кърма!", "Не прави..., че да не ти спре кърмата!"

Откърмват ви с питателни съвети за как да изхраните отрочето си. И накрая, да не се учудите, ако, изпълнила всички препоръки, от гърдите ви потече мед и мляко!

Ако кърмите упорито и дълго:

„Ох, само да ти поникнат зъбчетата, баба ще те нахрани хубаво!"

С кюфтета и боб, познахме ли? Хайде няма нужда! Всъщност, кърменето е една от петте любими теми на „семейните консултанти".

Първото зъбче избива и е време да чуете и това:

"То вече ще поиска да яде, а ти само кърма му даваш.

И „Не си прави експеримент с детето!"

Съветите за кърменето, сокчетата и водата се леят, текат и преливат, като непресъхващ извор на премъдростта. А вие се противите и противите... Детето е ГЛАДНО и ЖАДНО, а вие го измъчвате!

...Ето как неусетно стигаме до фразата, с която Фамилният съд ви разстрелва, след като е установил и изчел Протокола за нарушения:

„ВИЕ МЪЧИТЕ ДЕТЕТО!"

Но, разбира се, то каква друга работа има жената в майчинство, освен да измъчва детето си (де факто, ако погледнем житие-битието на усърдната майка, тя никога не се уморява да го тормози - по цял ден, също и през нощта).

ПОВЕРИЯ, СУЕВЕРИЯ И ПР. НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ

Съветите към младата майка обикновено са придружени или поднесени под формата на народни поверия - за по-голяма „достоверност" и тежест. И за всяване на лек смут и объркване у самонадеяните първескини.

Може би вече сте били по някакъв повод на село и сте се запознали с носещата се на два крака народна мъдрост! А подозирали ли сте някога, че не бива да го слагате да седи

"...защото ще му порасне голямо дупето!''.

Ха така! Запасете се с много възглавнички и вградете между тях детето: именно, като вградена мебел! Така няма да шава и ще се налага да го изваждате само в моментите на срещи от Третия вид: кокалесто извънземно, изричащо иноземни думи, загърнато в пеньоар на рози (дупнишка/ разложка/ банска баба). Скоро детето, заклеймено с медицинския термин Голямо дупе, ще бъде подхвърляно от ръце на ръце, докато всеки коренен жител на селото не се увери, че не е бил изолиран от сбирката. „Няма да стъпя повече тук, няма да стъпя", заричате се вие, но животът на възрастните често поднася изненади. Едно е сигурно: ако се случи да навестите роднини на село след години, всички ще си спомнят за вас - като неразумната майка, която слагаше „манėнкото" да стои седнало...

СРАВНЕНИЯ

СВЕКЪРВИ И ЕТЪРВИ

Когато чуете абсурден, но въпреки това добронамерен съвет, вие го преглъщате. Не така стоят нещата обаче със сравненията. Паралелите са между вашето и нечие друго дете, това на „по-заслужила" майка-ударник на труда. Противно на всяка здрава логика, тези сравнения, гарнирани със съвети, не намаляват при раждането на второ или дори трето ваше дете.

Първият тревожен сигнал обикновено започва от редовните новинарски емисии на Агенция Свеки. Тя съвестно и почасово ви информира за развитието на децата на колежки: колко килограма, сантиметра, милиметра и с какво ги хранят, за да станат такива. И да се опитвате да обясните, че амбициите ви не са да отгледате коледно прасе, файда няма. Тя ще е притеснена:

„Притеснено ми е, че има деца, с 2 кг по-дебелички от нашето...".

Ами да поговори с майките-ударнички, щом така се притеснява, да отглеждат и вашето дете!

Свекърът също жали детето, кръв му е, все пак:

"Тя само каши ли яде? Ама не може ли малко фанта да й дадем, месце нещо- пържолка?".

И моята фраза-фаворит:

„А защо не яде Зрънчо?".

 С етърва ви имате връстници? О, радост, о, чудо!

Нейното започва да се обръща, вашето - не. Тя: „Ау, защо така? Научи го." Нейното яде кисел и зеленчуково пюре, вашето - не. Тя: „О, злоядо е. Виж моят как набива." Другият бебок започва да пълзи, а вашето го мързи. Етървата пак прави дълбокосъдържателни коментари.

И още: защо не му обличате плетени дрешки; защо не ползвате износените от племенника дрешки, така етърва ви ще се обиди; защо не го учите на гърне - мъжът ви и девер ви са на гърне още от 40-ия ден!

И понеже и ние сме имали и етърви, и свекърви, знаете ли какъв е поучителният край? Вашето изведнъж прохожда преди другото, наддава повече, проговаря, отказва памперса... Казали са хората: този, който се смее последен, най-добре се смее.

СЪВЕТИ ПО ТЕЛЕФОНА

(ИЛИ КАК БЕЗПЛАТНИТЕ МОБИЛНИ РАЗГОВОРИ СЪС СЕМЕЙСТВОТО И ПРИЯТЕЛИТЕ ВРЕДЯТ НА ВАС И ДРУГИТЕ ОКОЛО ВАС)

"Днес слуша ли детето?" (което е на четири месеца), или „Защо реве?" (ако плаче). "Водичка дали ще пие?" „Горкото детенце...".

А какво да кажем за това:

„Дърпаш ли му патката?/ Оправяш ли му чурката?".

За любимото гледане на внуците по телефона следвайте принципа "Думам ти дъще, сещай се снахо." По този повод си спомням за една приятелка: на майка си обясни, че не вдига на свекървата, защото й е писнало от показни акции пред колежки за инструктаж на снахата. На свекървата пък каза, че не вдига на майка си, защото

„Най-много обичам да ми гледат детето по телефона!".

Е, усетиха се, спряха. Общо взето, с тази тактика бихте могли „да ги вкарате в ред" за около 2-3 месеца - и да си живеете без таз' телефонна любов.

...Като става дума за съвети - да вземем и ние, от Кенгуру" (на нас поне това ни е работата), да ви дадем някой хабер за това как да се справяте с непоисканите съвети.

СЪВЕТИТЕ НА КЕНГУРУ

ЗА НЕПОИСКАНИТЕ СЪВЕТИ

Свекърва ви изпраща през ден по две торби ябълки за сокчета? Направете си ябълкова диета! Питат ви "Докога ще кърмиш?"? Правилният отговор е: "Още 10-15 минути!". Бабите от блока и семейните съветници ви оставят без дъх? Казвайте им: "Наистина ли? Не знаех, благодаря ви!". Разговорът веднага минава в друга посока и всички са доволни. И не забравяйте - вие живеете в България. А една от най-характерните национални черти е, че тук  всеки дава съвети. Но българите си имаме и една хубава поговорка: „Много баби, хилаво бебе."

Най-вече помнете: не можете да угодите на всички. Ако околните прекалят, дайте им да разберат, че съветите им са нежелани и ги уверете, че когато ви потрябват, ще ги потърсите сами. Избягвайте язвителните фрази от рода "Нещо друго имаш ли да ме питаш?" - те само влошават още повече ситуацията. Опитайте да „влезете в кожата" на съветващия. Той вероятно също е обиден - че не следвате и дори не търсите съветите му. Значи го намирате за недостоен, некомпетентен и пр. Пенсионерите например, логично са особено раними на тема „Ненужни". Замислете се, какви ли ще станете вие самите след 20-30 години? Дайте на по-възрастните малко илюзия, че още могат да са полезни, без да допускате да се месят прекалено. Детето си е ваше и само вие и вашият педиатър можете да решите кое е най-добро за него. От друга страна, като не давате ухо на съветите на близките си, дали не пропускате и някой, казан на място?

И понеже ние от "Кенгуру" се вслушваме не само в съветите на специалистите, но и в тези на нашите читателки, ето някои от тях, които подбрахме специално за темата:

Калина М., 27 г., Пловдив

"Обръща ли се сама?" Отговор "Не." Реакция: "Това е, защото не я държиш достатъчно на леглото и не й показваш как!". Чудесно - време е да контраатакуваш в научен стил. Успееш ли да звучиш компетентно, като статия в научен журнал, противникът се обърква и победата е твоя. Дори ще спечелиш уважение!

Миряна Б., 32 г., Сливен

„За кърменето обясних, че съвети приемам само от жени, кърмили поне една година. Те понеже не са, да не ми дават съвети, ако обичат."

Павлина Х, 21 г., София

„С други майки не се събирам по градинките, защото не ми се слушат комикси от типа "Нашето е на 6 месеца: вече седи, ходи на гърне, прави задно салто, свири на пиано и си отваря само бирата." 

 Лиана Р., 25 г., София

„Братовчед ми така се справи с майка си: „Ти си забравила как се гледат деца". И на съседката съвсем спокойно й обясни същото „Едно време е било така, сега не е."

Росица В., 20 г., Асеновград

„Всеки ден ми казваше "Времето е хубаво, може да излезете" или "Духа, не излизайте, не си прави експеримент с детето!"...Сега просто вдигам телефона един път на ден, оставям я да говори на воля и през това време си върша работата... Другото не съм го чула!"

"Спокойствие и само спокойствие!" - казва Карлсон, който живее на покрива. А вие, която живеете под един покрив с всичките си съветници? Не е лесно да се справите, но защо не погледнете творчески на задачата? Бихте могли да замислите книга: БАБИНИ ДИВЕТИНИ, в два тома.

Приемайте с усмивка бабините диветини, дори когато идват от дядовци, татковци и дори връстнички, защото, като изключим досадата,

...ЖИВОТЪТ Е ЧУДЕСЕН!

Автор: Надя Христова