С пръст в уста - Кенгуру

Древен рефлекс

Когато мъникът е уморен и иска да спи, когато му е скучно или тъжно, той често слага ръчичките си в устата... Рефлексът за сучене е един от най-древните (първични) рефлекси у бозайниците, който се отнася и за човека. От момента на раждане новороденото получава най-голямо удоволствие от храната, която попада в неговия организъм през устата. Първото близко запознанство с околния свят също се случва с помощта на устата - щом бебето разбере, че ръката може да вземе предмет, то го поставя в устата си. До навършването на годинка и половина жестове като смукането на пръст, биберон, края на одеялцето или всеки друг предмет, без да броим шишето с храна и гърдите (като източник на храна), са нормални. Затова смукането на пръста е напълно естествено за ранния период от живота на детето.

Сбогом, гръд!

В началото мъникът възприема майка си като част от себе си и, естествено, се успокоява и утешава с помощта на майчината гръд. Към годинка започва да разбира, че мама е отделна личност. Първоначално, осъзнавайки тази „отделеност", детето започва да се тревожи. В този период децата понякога отново молят „за ръцете на мама", не искат при никой друг, страхуват се от непознати и плачат при среща с тях или когато мама излезе. Докато бебето свиква с този факт, започва да изисква други методи за успокоение (когато не се чувства добре или преди сън, например). В началото на живота си детето възприема майчината гръд като универсално средство за успокоение, но с времето разбира, че тя не му принадлежи, а пръстът си е негов. Има деца, които веднага започват да смучат играчки или нещо друго. Смята се, че умението да се успокояват (използвайки за целта пръстчето, играчка, одеяло, връвчица) може да се приема като знак за самостоятелност.

Биберон или пръстче?

Според психологията това не е важно. Детето възприема бибата като част от себе си, затова се привързва към нея и често тя се превръща във вреден навик. По-лесно е да се смуче биберон „пред хора". Да си сложиш палеца в устата някак си не става, не е удобно, пък и е доста интимно занимание. Не е ясно защо, но обикновено децата не смучат пръстче на „обществени места". Ако след навършването на 3-3,5 годинки детето активно продължава да си смуче пръста, родителите трябва да се замислят защо то не може да си намери друг метод за успокоение. Привикването към биберона възниква още с раждането (паралелно с този към гръдта и шишето) и е желателно да се отървете от него към двегодишна възраст. Много родители се притесняват, че забраната за биберон може да предизвика смучене на палеца. Това не е задължително, въпреки че се случва често. Ако бибата бъде забранена рязко, детето ще поиска адекватен заместител. Палчето в този случай се оказва много подходящо. До 6-месечна възраст биберонът обикновено няма успокоителна функция - по-скоро удовлетворява рефлекса за сучене, който с времето намалява. Едва после той започва да успокоява и предизвиква спомени.

Защо направи крачка назад?

Регресивното поведение е характерно най-вече за ранните етапи от психичното развитие на човека (детето) и се обяснява с това, че поведението не съответства на хронологичната възраст (например, петгодишно дете се държи като двегодишно). Това поведение се появява в ситуация на стрес или трудности (дори и възрастни могат да започнат да плачат като деца, да нервничат и да търсят утеха). Няма нищо страшно, стига всичко да е с мярка. Връщането към инфантилното поведение за дълъг период от време може да се разбира като патология.

Децата могат да регресират след развод на родителите си (в повечето случаи това е защитна реакция за определен период от време); ако над тях се упражнява физическа сила от възрастни; ако искат да получат нещо (плачат като бебе); ако в семейството се роди още едно дете (по-големите деца започват да се държат като малки и понякога търсят гърда или си смучат пръста).

 Помогнете на мъника

Активното и постоянно смучене на пръста след 4-5 годишна възраст (ако в живота на детето не са се случвали някакви сериозни проблеми) може да се разглежда като несъответстващо на възрастта поведение. Това е повод за безпокойство и да се потърси помощ от специалист.

За да не възниква „късно смучене" на пръста, възрастните могат да помогнат на детето като го научат да се успокоява самостоятелно и те самите го успокояват, когато това е необходимо. Често родителите казват на падналото дете: „Защо плачеш?! Нали не те боли?". Реагирайки по този начин, възрастните отричат неговите чувства: детето го боли, а мама казва, че не е така. Разминаването в мненията го обърква и разстройва още повече. Ако възрастните не предлагат нищо, за да намалят неговата физическа или душевна болка, детето се успокоява както може (смуче си пръста). В този случай има опасност мъникът да не се избави от лошия навик или да започне да прави и други, неприлягащи на възрастта му действия. Смученето на пръста е успокояващо, например при заспиване - навик, който не е полезен, но с времето ще премине (детето само ще намери заместител или родителите могат да помогнат: с любима играчка, приказка за лека нощ, тиха и приятна музика).

Как да го отучите?

В коя възраст трябва да отучите детето си да си смуче пръста е относително, но най-важният въпрос на майките остава без отговор - как? И най-важното е как да направите това психологически безопасно? Какво да му предложите в замяна?

Хайде да поиграем! Всяко отучване от каквото и да било е най-добре да се проведе под игрова форма. Важно е това да става постепенно и с положителна нагласа. Например, пробвайте да одушевите пръстчето, да го съжалите: „Виж колко тънък е станал, той също иска да порасне като теб!". Важно е да предложите на детето нещо в замяна, да му покажете друг начин да се успокоява - плюшена играчка, меко одеяло, приятна музика и пр. Тогава мъникът сам ще избере кое му харесва.

Горчицата и пиперът не помагат! Всички сме слушали за майките, които за да отучат детето си от вредните навици, му мажели пръстчето с горчица, черен пипер, горчиво лекарство (при това не дни, а месеци наред!). Но щом прекратявали борбата, палецът моментално се връщал в устата, а детето ставало още по-упорито. Затова не трябва да мажете детските ръце с каквато и да било гадост. Първо, детето изпитва болка и силни неприятни усещания (в някаква степен тези действия от страна на родителите са форма на насилие над личността). Второ, да постъпвате по този начин е безсмислено. Не само ще си смуче пръста, а и ще прави още нещо, за да се успокоява. Възможно е също методът на родителите да е добър сам по себе си, но да не помага. Желателно е постепенно палецът да бъде заменен от играчка или нещо, което не е част от него. Въпреки това, при по-специфични ситуации и стрес децата могат да смучат пръста си и до 7-8 годишна възраст. И това също е нормално. Затова не бързайте да вадите горчицата от хладилника!

УНИВЕРСИТЕТ ЗА РОДИТЕЛИ

Не трябва да биете и наказвате детето, ако то обича да смуче пръста си - все пак това действие го успокоява. До тригодишна възраст дори не трябва да се притеснявате.

- Ако този навик е останал и след петгодишна възраст, ако детето продължава постоянно да смуче пръст, разбира се, трябва да започнете да го отучвате. Правете го постепенно, без да внасяте отрицателни емоции. Поогледайте се и се опитайте да разберете какво още го успокоява.

- Поговорете с детето, подкрепяйте го и ако само реши да се откаже от този навик, разкажете му приказка или измислете игра на тази тема.

- Не издърпвайте пръста от устата му! По-добре отвличайте вниманието му с играчки.

- Игрите с пръсти също могат да помогнат на вашето дете да се избави от привичката. Все пак да играеш с мама е по-интересно, отколкото да си седиш сам и да си смучеш пръстчето.

- Отучването от смученето на пръста и биберона трябва да става постепенно. Ако мъникът използва редовно биберон и внезапно той изчезне, това по-скоро ще го подтикне към смучене на пръста.

- В никакъв случай не се карайте! Отрицателното отношение може само да влоши положението.

- При никакви обстоятелства не използвайте физическа сила, например да го пляскате през ръцете - това не е метод на възпитание в цивилизованите страни.

ЗА ВАШЕ СВЕДЕНИЕ

Няколко думи в защита на биберона: Когато започват да растат детските зъбки, навикът да смучеш палчето си може да попречи на правилното развитие на устната кухина и да доведе до деформация на челюстите. Смученето на биберон деформира растящите зъби по-малко.

При децата, смучещи пръста си, често предните горни зъби са издадени напред, а предните долни - назад. Колкото по-дълго смучат палеца си, толкова повече се променят зъбите. Повреждането им в голяма степен зависи от положението на пръстчето в устата. Тези изменения засягат само млечните зъби. Стоматолозите потвърждават, че смученето на пръста по никакъв начин не оказва влияние на постоянните, които започват да растат към 6-годишна възраст.                

 

Автор: Биляна Цветкова