Развиващи игри с пясък

Защо децата обожават да копаят в пясъка? Интуитивното влечение на мъниците към този материал психолозите отдавна са забелязали и са решили да го използват за тяхното развитие и да им помагат чрез него в сложни житейски ситуации.

За първи път пясъчната терапия е била заложена в изследванията на Карл Густав Юнг. Той е предположил, че пясъкът символизира живота, а отделните песъчинки - хората и другите живи същества. Идеята се харесала на психолози и педагози и е разработена по-нататък. През 30-те години на 20 век игрите с пясък са използвани за терапия при малки пациенти в Лондонския институт по детска психология. Днес се използват от много детски психолози и като вариант на психотерапия, и като метод за диагностициране на някои състояния. При това добре организираната игра с пясък може да се случва и в домашни условия, даже ако сте далеч от психологията.

Умни игри

Пясъчните игри на нас, възрастните, ни се струват елементарни и безсмислени. Само че в тази простота има много скрит смисъл. Игрите с пясък помагат на детето да:

• Снеме състоянието на тревожност

Детето може да построи нещо от пясък, неочаквано да го разруши, а после да построи отново. Такива действия му позволяват да осъзнае, че всичко е поправимо. На мястото на старото идва новото. Многократното повторение на подобни игри му помага без страх и тревога да гледа към утрешния ден.

• „Отиграва" проблемни ситуации

Не всички деца владеят достатъчно добре речта, за да разказват на родителите си какво ги безпокои. И даже ако родителите знаят за проблемите на детето, те невинаги намират думи за преодоляване на ситуацията. Това може да направи пясъкът! Включвайте в играта разиграването на различни сюжети, детето пренася върху пясъчния лист своя вътрешен свят. Така ще разберете проблема, който в ранна възраст е възможно да се дължи на: връщането на мама на работа, смяната на детегледачката, конфликт на детската площадка. Предложете на наследника си да проиграе ситуацията на пясъчното поле, но с измислени персонажи - малка мишка, коте.

• Да се промени

Вътрешните преживявания при игрите с пясък позволяват на мъника да достигне до промяна в себе си. Често децата, изпитващи трудности в общуването с другите деца, изграждат високи стени около пясъчния дом и поставят около него оръжия. Ако вашето отроче има подобен проблем, предложете му да махне оръжията и да направи вход в стената, за да може да му дойдат гости. Повторете тази игра няколко пъти. Ще забележите, че детето ви става по-открито.

За всяка възраст

Традиционната лопатка и кофичка са покупката за първата среща на детето с пясъка - към 1, 5-2 години. Обаче приучването му към манипулации с пясък може да стане още по-рано.

• От 8 месеца до 1, 5 годинки

Пясъкът, както и боите за рисуване с ръце, може да се използват до едногодишна възраст. Важното е детето да седи вече устойчиво, да пази равновесие и да умее да манипулира предмети, а възрастният просто трябва да контролира процеса.

Какво може мъникът в тази възраст?

Оставете следи върху пясъка от ръце, крака или играчка и го подтикнете да порисува отгоре с пръсти.

Позволете му просто да прокара ръка по пясъка, да го пресипва. Тези игри добре развиват фината моторика.

На детето над година навярно ще му се понрави да играе на „иманяр". Заровете в пясъка неголяма фигура, шишарка или орех, и после то трябва да я открие. Това развива неговата любознателност. Преди да го помолите да изпълни нещо, задължително го направете първо вие. Много хубаво е, ако проговаряте своите усещания и впечатления от играта: „Пясъкът е толкова приятен на пипане, той е топъл и влажен. Опитай и ти, прокарай ръка по него и ти да почувстваш песъчинките" и т.н.

• От 1, 5 до 2, 5 години

Детето се учи на активни манипулации с пясък, а следователно, по-добре се ориентира в живота. Мъникът трябва да се научи да пълни кофичката с пясък, да го изсипва, пресява, да прави кулички. За да го привлечете към това занимание, следва да си подготвите ярки формички и лопатки. Вие трябва активно да се включвате в игрите и да показвате действия. Това е особено важно, ако детето се бои да играе с пясък /тоест да усвоява света/.

• От 2, 5 до 3, 5 години

Наблюдавайте мъничето как се държи в пясъка - как се бори за своето късче пясък, играчки, учи да общува с връстниците си. В този период е много важно да играе с други деца. На 3 години в играта трябва да се появи сюжет. В нея трябва да се включат различни играчки: кубчета, колички, пръчици и др. Предложете му някакъв сюжет, например „Да построим къща", „Да посадим дърво" и т.н.

СЪВЕТ!

Ако видите, че детето трудно се включва в играта, го попитайте: „Твоето кученце само ли живее? Къде е неговият дом? Какво яде? Я, какво красиво дърво расте тук, кой се грижи за него?" С подобни въпроси ще му помогнете не само да се заиграе, но и да обогати своя собствен свят.

• От 3, 5 до 4 години

Това е първата кризисна възраст, когато мъникът постепенно привиква към правилата, установени от възрастните. Затова е важно да играе не само със своите връстници, но и с родителите. Например да строите заедно своя замък или кралство. Ако забележите нежелателно от вас поведение в детето, чрез персонажа проиграйте правилния модел. Акцентирайте на този момент като кажете например „На мен ми се струва, че така ще бъде по-добре". Такава информация то ще възприеме без излишна агресия или обида, защото тя касае не лично него, а друг персонаж. Впоследствие може да го връщате към този момент.

• От 4 до 5 години

Съвременните деца в тази възраст са доста ориентирани и живеят в режим на организирани занятия. Много важно е да съхраните време за спонтанни игри, за да може мъничето да се разтоварва. По-добре е да играе с други деца, за да може по-добре да привикне към колективни занятия.

Обърнете внимание!

За проблеми в поведението при тригодишното дете и нагоре може да потвърди само психолог, но всяка майка може да забележи някои тревожни признаци. Към тях се отнасят: трудности при контакт с пясъка /страхува се от него; ако го докосне все пак, не извършва никакви действия/; извършването на еднотипни действия с пясък /например винаги сипва пясък в кофичката, после го изсипва, прави фигурки само с една формичка/; прави винаги една и съща картинка, която никога не се променя; често променящ се свят /не може да определи какво иска да построи, постоянно променя местата на играчките/.

Автор: Силвия Чалъкова