Прохождане на детето

Преди да достигнем до същината му обаче, е добре да споменем, че прохождането е последната фаза на един по-дълъг процес, който го предшества, а именно – подготовката за него.

Естествено прохождане или не?

Обикновено този процес стартира с лазене и след това пълзене – активности, които помагат на детето да достигне до желаните от него предмети. Впоследствие започва да се изправя и да се придвижва с помощта на опорна точка (мебели например). Едва след като започне да се движи уверено, хващайки се за тях, то е готово да се пусне и да направи няколко крачки. Съвсем скоро след това настъпва моментът и на самостоятелното прохождане.

Погрешни способи

Това са естествените фази. Много често родителите прибягват до различни адаптери, чиято цел е да ускорят процеса. Такива са проходилките и коланите например. Други родители помагат в придвижването, като водят малчугана за ръце. Всички тези способи обаче биха могли да доведат до погрешно усещане за стабилност у детето, до ходене на пръсти (резултат от което могат да са различни по степен наранявания). Освен това прекарването на часове наред в изправена позиция, когато тялото на мъничето все още не е готово за това, води до голямо натоварване на гръбнака и таза. Много често мъничето, проходило с адаптери или държано постоянно за ръце, не успява да изгради реална преценка за възможностите си, нарушава усещането за баланс, очаква подкрепа от външни стимули, а това забавя процеса на прохождане, вместо да го подпомогне.

Естественото прохождане, от друга страна, се регулира изцяло от малчугана, затова и не води до прекомерно натоварване на опорно-двигателния апарат. Възрастта, в която би следвало детето да проходи самостоятелно, варира между 9 месеца и 1,3 години. Ако детето ви е надвишило тази възраст и все още не ходи самостоятелно, е желателно да потърсите специалист.

Босо или с обувки

Изборът на обувки не е без значение, щом говорим за прохождане. Ортопедите са на мнение, че босото прохождане е за предпочитане, но на естествена повърхност (дърво, пясък, трева). Тук обаче трябва да направим уточнението – стига сезонът да го позволява. Ако у дома е достатъчно топло през зимата, избягвайте обувките. Босото ходене стимулира нервните окончания на крачетата. Обувките пък възпрепятстват правилното развитие на свода и стъпалото.

Затова и когато избирате обувки, е добре да се спирате на онези, които наподобяват босото ходене. Те са широки в горната си част и не притискат пръстите. Гъвкави са. Подметката им е мека и равна. Такива обувки подпомагат крачетата да се оформят свободно, а не спрямо обувката.

Средата

Не на последно място по важност е средата – колкото по-свободна е тя, толкова по-добре. По-широко пространство, по-малко предмети – това е необходимо на детето. И много търпение от ваша страна. Ако хлапето е проходило у дома, не губете време да го пускате и навън да изучава нови хоризонти, дори и това да води след себе си повече спъване, падане. Това са умения, които също имат нужда от усъвършенстване.

Мнение на специалиста

Ива Петкова – ерготерапевт

Няма достатъчно проучвания, които да подкрепят т.нар. босо ходене. Цялостно е чудесно подметката да е тънка и да извайва крака. Изключително важно е да няма цип на подметката, но при някои деца глезенът не е достатъчно стабилен и в такива случаи се избират обувки, спрямо нуждите на самите тях. В началото малчуганите прохождат, като стъпват на цяло стъпало. След като това умение се усъвършенства, започват да стъпват на пета и на пръсти.

Автор: Нели Средкова

Консултант: Ива Петкова е ерготерапевт, консултант по ранно детско развитие, бебеносене и сън.

0889/560-912, info@ivapetkova.com, www.ivapetkova.com