Профилактични изследвания на кръв и урина

След напрегнатите първи месеци от раждането на бебето нещата лека полека си идват на място - всички в семейството свикват с новия член. Тогава идва първото малко изпитание - профилактичното изследване на кръв и урина. То е задължително според „Здравния календар на България". Прави се, когато детето навърши 6 месеца. Притеснени отивате в лаборатория и се чудите как ще издържите при вида на иглата, която убожда пръстчето на вашето нищо неподозиращо слънчице. Денят Х настъпва, „инквизицията" минава и успокоени вие почти забравяте за въпросното изследване. Защо, обаче е важно изследването на кръв и урина на 6-месечна, 1-годишна  и 3-годишна възраст и какво включва то?

Пълната кръвна картина е първият индикатор, който показва дали в организма на детето всичко е наред. Това е изследване на кръвта, което включва изброяване на кръвните клетки (еритроцити, левкоцити и тромбоцити), определяне концентрацията на хемоглобин, хематокрит, стойности на еритроцити и тромбоцити. Показателите се променят при наличие на някакво болестно състояние - например анемия, при възпаления или инфекции.

МНОГО Е ВАЖНО ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ ВСЯКА ЛАБОРАТОРИЯ РАБОТИ С РАЗЛИЧНИ МЕДИЦИНСКИ ПОКАЗАТЕЛИ И СЪОТВЕТНО РЕФЕРЕНТНИТЕ СТОЙНОСТИ НА РАЗЛИЧНИТЕ ЛИСТИ С ИЗСЛЕДВАНИЯ СЕ РАЗМИНАВАТ

КАК ДА РАЗЧЕТЕМ РЕЗУЛТАТИТЕ?

Следващите редове дават поне частично отговор на този въпрос. Съветът ми, като майка, към всички родители е не да се стремите да запомните написаното тук, а да запазите броя на списанието и ако имате нужда, просто да ги прочетете. Тогава сухата материя ще придобие смисъл. И още едно уточнение, тези редове са ви нужни като първоначална информация. Не се опитвайте да определяте поведението си спрямо тях, а когато стане възможно, се свържете с педиатъра и нека той разчете резултатите на вашето дете. Но дотогава... от личен опит ще споделя, че винаги, когато съм правила КРЪВНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ на дъщеря си, първото, което, като майка, гледам е нивото на хемоглобина. Той показва дали има, или няма анемия.

WBC - Левкоцитите са всички бели кръвни клетки, които не съдържат хемоглобин. Физиологично броят на левкоцитите при новородени е повишен, но започва да спада към втория ден след раждането.

RBC - Еритроцити са червените кръвни клетки. Съдържат хемоглобин, който пренася кислород от белия дроб до тъканите. Броят на еритроцитите е намален при анемия. Увеличен брой еритроцити се среща при вродени сърдечни пороци, хронична обструктивна белодробна болест, синдром на Cushing.

HGB - Хемоглобинът е основната съставка на еритроцитите. Главната му функция е да пренася кислород от белите дробове до тъканите. Намалената концентрация на хемоглобина е белег за анемия. Хемоглобинът при новородените е около 160г/л. На 6 месеца трябва да е 96г/л, а на 1 година трябва да е над 110г/л. След 4 години е както при възрастните.

HCT - Дава информация за обемното участие на кръвните клетки в общия обем кръв. Намалява при анемии, повишава се при състояния, протичащи с увеличение на еритроцитите.

MCH - Средно съдържание на хемоглобин в еритроцита. Дава информация за хемоглобиновото съдържание в еритроцита. Има значение за оценяване на анемичните състояния.

PLT - Тромбоцитите играят съществена роля в съсирването на кръвта.

MPV - Среден обем на тромбоцитите /аналогично на MCV при еритроцитите/.

MCV - Среден обем на еритроцитите. Намален е при някои видове анемии, например желязодефицитната, а увеличен при други, например пернициозна.

MCHC - Средна концентрация на хемоглобин в еритроцита. От значение е при анемични състояния.

RDW - Девиация, разсейване на еритроцитите в зависимост от обема им. Увеличава се при анемии, при които е налице анизоцитоза /наличие на еритроцити с различна големина извън физиологично допустимите граници/.

СУЕ/ESR- това е скоростта на утаяване на еритроцитите. Ускорена СУЕ се установява при: инфекциозни и неинфекциозни възпалителни заболявания, тумори, автоимунни заболявания, бъбречни и чернодробни заболявания.

CRP - C-реактивен протеин. Добре е да знаете, че е най-бързият показател за наличието на инфекция. Представлява вид глобулин. Синтезира се в черния дроб. Повишава се няколко часа след началото на възпалителен процес. Служи за разграничаване на бактериални и вирусни инфекции.

Какво включва ИЗСЛЕДВАНЕТО НА УРИНА?

рН в урината представлява показател за киселинността или алкалността на изследваната среда. При обикновен режим на хранене отделената урина има неутрална реакция - киселинността й е между 5 и 7. При употреба на растителна храна, алкализиращи средства, при възпаление на пикочните пътища, при повръщания, отделената урина има алкална (основна) реакция.

БЕЛТЪК УРИНА показва наличието на инфекция в бъбреците.

БИЛИРУБИН е главен пигмент в жлъчния сок. Повишението на стойностите на общия билирубин води до отлагане на билирубин в тъканите и жълто оцветяване на кожата. Това представлява жълтеницата - жълто оцветяване в резултат отлагането на билирубин в тъканите.

ГЛЮКОЗА - Нормално в урината се отделя под 150 мг/24ч. глюкоза. Когато това количество е по-голямо, състоянието се означава като глюкозурия. Най-често глюкозурия се установява при заболяването захарен диабет.

КЕТОНИ - Излъчването на кетонни тела в урината се нарича кетонурия и е диагностичен и прогностичен белег при редица заболявания - захарен диабет, ацетонемично повръщане при деца, гладуване, хронични диарии.

При наличие на КРЪВ в урината (хематурия) се изисква консултация с лекар без отлагане, тъй като това е сериозен симптом. Кръв в урината може да има при песъчинки или камъче, които са наранили лигавицата на пикочните пътища.

ЛЕВКОЦИТИ - Наличието на левкоцити в урината е признак за възпалителен процес на бъбреците, пикочните пътища или половите органи. За да се открие причината, е необходимо да се предприемат и други изследвания.

НИТРИТИ - Показател за наличието на бактерии в урината.

УРОБИЛИНОГЕН - Безцветно съединение, образувано от обмяната на билирубина. Увеличеният уробилиноген може да говори за жълтеница или други чернодробни заболявания.

OТН.ТЕГЛО - Специфичното (относително) тегло на урината показва как се съотнася нейното, спрямо теглото на водата. Теглото на водата се приема за 1000. Определянето на това тегло е важен показател за концентрационната и разредителна способност на бъбреците, които могат да бъдат увредени различни заболявания.

Важен показател е СЕДИМЕНТЪТ В УРИНАТА, т.е. утайката на урината след центрофугиране. Седиментът се изследва микроскопски. Като основни съставки на седимента се разглеждат - еритроцити, левкоцити, епителни клетки, бактерии, паразити и утаечни неорганични кристали.

АЛБУМИНЪТ е белтъчно вещество, което нормално не се съдържа в урината. В повечето случаи съдържанието на албумин в урината е признак за бъбречно увреждане. По-рядко това се среща и при здрави бъбреци. Албумин в урината с увреждане на бъбреците се явява при остър или хроничен нефрит, при нефроза, при хронични болести на белите дробове с нагнояване, при някои инфекциозни болести като грип, скарлатина и ангина.

Автор: Валентина Янчева
Консултант: д-р Пламен Масларски, педиатър, б-ца „Вита", тел. 02/9604962