Призвание: Мама на четири юнски деца

Визитка

Лиляна Воденичарова е на 36 години. Представя се така: „Първата ми професия е технолог на облеклото, втората – козметик. По призвание съм майка на три момичета и едно момче“. 

Лили, канадската писателка Луси Мод Монтгомъри казва, че юни е еликсирът на живота. Как би описала ти месеца, в който са родени и четирите ти деца?

През юни сме като във филма „Деца на килограм“ – организация кипи от всички страни. В нашето семейство юни е най-чаканият месец в годината. За разлика от голяма част от другите фамилии, при които е декември, заради коледните празници. През юни броят на децата вкъщи достига 20, получава се много приятна лудница, с много адреналин. Ако трябва да определя юни с една дума – магия!

Представи ни твоето каре радост. 

Започвам с най-голямата ни дъщеря – Александра. Тя е на 15 години, ученичка със специалност „Геодезия“. Малката ни кака е Йоана, на 7 години, предстои да е 1-ви клас. И последната порция юнско щастие са близнаците Тео и Леа. Те са на 4 години и посещават активно (доколкото е възможно) детска градина.

Организиран хаос или безкраен празник? Какъв е вкусът на родителството? 

Докато близнаците бяха бебета, властваше неорганизираният хаос. Но като се замисля, като че ли ковид пандемията доста допринесе за това. С времето се научихме хаосът да е организиран, а към днешна дата преобладава безкраен празник. Когато всички сме здрави, всички сме щастливи.

Как участва таткото в, предполагам, шеметното ви ежедневие? 

В стандартното ежедневие (когато всички са здрави и са на градина и училище) той се включва в транспорта на децата от вкъщи към града или обратно. А когато има някой болен, основно той ходи по лекари и болници (в случай че се наложи прием на дете). Вечер се включва в подготовката за вечеря, ако е необходимо. Предимно той се грижи за поддръжката на двора. Когато отсъства (понякога се случва да са 4-5 дни седмично), аз поемам и ангажимента по двора, като гледам да включвам и децата (подреждане на играчките, почистване, отсервиране на чинията след хранене). Главната ми цел е с възпитателен характер. Ние сме на принципа, че родителството и домакинството са отборна игра.

Споделяш много рецепти на фейсбук страницата си. Откъде черпиш идеи и как успяваш да балансираш между вкусовете на шестчленното си семейство?

Много обичам да готвя и да експериментирам. Но невинаги експериментите са сполучливи. Понякога не са чак толкова, а друг път… пълен провал. Веднага се сещам за една торта Плодова пита, която никога не ми се получи. Иначе рецепти си открадвам основно от 2-3 кулинарни странички във фейсбук, като рядко ги изпълнявам едно към едно.

Трудно ми е да балансирам между вкусовете на всички от семейството. Винаги гледам да има опция салата, сирене и хляб. Леа е най-сложна, тъй като не яде доста неща, но същевременно може да вечеря само хляб и краставица със сол.

Най-трудно ми беше в периода, когато с баща им бяхме на различни хранителни режими. Тогава готвех за него – нещо кето, за мен – определена храна от меню с точни грамажи, и за децата – нещо балансирано.

Остава ли ти време, в което да се отдаваш на любими занимания?

Старая се всеки ден да отделям време за себе си. Много обичам да чета книги, правя го всеки ден (с изключение на уикенда понякога). Обичам да се срещам с приятели, но се случва по-рядко, тъй като всеки е във вихъра на забързаното ежедневие.

Какво би казала на хората, които се страхуват да имат повече от едно дете?

С едно дете ми беше най-трудно. Държах всичко да е по график, храненето – по грамаж, обеден сън вкъщи, всичко да е по конец. Бях се превърнала в Монк. С второто дете не се надпреварвах за приз „Майка на годината“. Основно дневният сън на бебето беше някъде навън или по пътища в автомобила, храненето беше тогава, когато и колкото поиска. А с появата на близнаците вече се научихме да сме съвсем адаптивни с кърмене, пътуване, разходки, пазаруване и т.н.

Голямо семейство

„Накратко казано – началото е трудно, но определено си заслужава човек да има голямо семейство.“

Интервю на: Ива Лалова