Превенция на памперс дерматит

Влажната и топла среда в памперс зоната, както и директният контакт с фецеса и урината могат да възпалят кожата. Оклузивният характер на пелените причинява увеличена абсорбция на влагата (хиперхидратация) в горния слой на епидермалните слоеве (стратум корнеум). Така се повишава пропускливостта на кожата за причиняващи възпаления агенти и иританти с произход фецес и урина. Алкалността на урината повишава  pH на кожата, което промотира микробиален растеж и причинява активиране на фекалните липази, ендогенни и екзоегнни протеази, както и  жлъчни соли. Всичко това може да засили кожните раздразнения. Ето защо е от особена важност да се обръща специално внимание на грижата за детската кожа в зоната на пелените, с цел превенция на памперс дерматит.

Препоръки за грижи за кожата в зоната на пелените, основани на практиката

Пелените трябва да бъдат колкото е възможно по-меки и да се сменят толкова често, колкото е необходимо, за да се поддържа кожата чиста и суха. Продължителното хиперовлажняване на кожата има негативен ефект по отношение на нейната цялост и води  до повишени чувствителност към триене и пропускливост и микробиален растеж. Зоната на пелените трябва да се почиства нежно под течаща вода, с мокри кърпи или с кърпа и вода. Водата обаче, често не е достатъчна за отстраняване на липофилните изхождания. Измиване с леки, течни почистващи продукти нежно почиства и също така има позитивен ефект върху кожата на кърмачето. Мокрите кърпички могат да се използват от раждането при всяка смяна на пелените. Те трябва да са с балансирано pH и да не съдържат никакви иританти, като алкохоли или етерични масла. След почистване на зоната на пелените е важно тя да се подсушава внимателно чрез попиване или да се остави да се изсуши на въздух. Като правило, кожата трябва да се оставя без пелени, за да се аерира, колкото е възможно по-често. В проучване на болница Charité са сравнени различни методи за грижа за кожата в зоната на пелените. В контролната група (A) зоната на пелените се почиства с мек плат и вода. В група B почистването е отново с мокро парче мек плат и вода, последвано от прилагане на крем против подсичане. В група С почистването на зоната на пелените се извършва с мокри кърпички, също последвано от нанасяне на крем против подсичане. И трите използвани метода за почистване в зоната на пелените не показват негативен ефект върху бариерните функции на кожата. Честотата на зачервяване в тази зона е съизмерима и подобна при всяка една от тестваните групи.  Прилагането на крем против подсичане (група В и С) все пак води до понижаване съдържанието на влага в зоната на пелените. Хиперхидратацията в зоната на пелените може да повлияе бариерните функции.

Активни средства за превантивно и при наличие на зачервяване третиране на кожата в зоната на пелените 

След почистване на кожата целенасочената употреба на крем против/при подсичане може да има важна роля както за превенцията на памперс дерматит, така и при вече възникнали сериозни зачерявания в тази област. Зачервените участъци на кожата могат да бъдат третирани с цинк - важен, изпитан в практиката и  тестван активен компонент на кремовете против подсичане, който се използва за третиране на  кожни проблеми от векове. Цинкът предпазва кожата от раздразнения и ускорява оздравителните процеси. Приложен върху възпалената зоната на кожата, той има противовъзпалително и антисептично действие. Поради това кремове с високо съдържание на цинков оксид  имат идеaлно дейтвие. Оздравителният процес по-нататък се ускорява от пантенол, който подпомага регенерирането на кожните клетки.  При разработването на нашите HiPP кремове за зоната на пелените, тези свойства са взети под внимание. HiPP Крем за зоната на пелените против подисичане съдържа умерено количество цинк (7%) и е с високо съдържание на пантенол, което го прави идеален за превенция на памперс дерматит. 

В случай че кожата вече е зачервена и иритирана, HiPP SOS Nappy Rash Cream - крем при налично подсичане със своето високо съдържание на цинк (15%) и с пантенол, помага за успокояване на зачервената и раздразнена вече кожа. Неговата емулсия вода в масло и високото съдържание на растителни липиди формират водоотблъскващ филм върху кожата и я защитават по този начин от урината. 

Практически препоръки за превенция и лечение

Air: Аериране: Оставете бебето без памперс поне за кратко през деня, за да прекъснете оклузивните условия, причинени от пелените.

Barrier: Бариера: Бариерен крем с цинк може да подпомогне да защитите кожата от агресивната среда на урината и фецеса.  

Cleansing: Почистване: Сменятейте пелените редовно; нежно почиствайте зоната на пелените под течаща вода, с мокри кърпи или с меко парче плат, напоено с вода.  След това нежно, но напълно подсушете кожата чрез попиване. Нанесете крем против подсичане.

Disposable nappies: Изключително меки и добре попиващи еднократни пелени са за предпочитане.  Използването на нежни към кожата и добре попиващи пелени намалява нейното  излагане на агресивното дейстие на урината, а също и появата на хиперхидратация.

Education: : Обучение и информираност: Винаги когато са информирани какво причинява зачервяване и иритиране на кожата в областта на пелените и как да се справят с проблема, родителите имат готовност да се придържат към тези препоръки за превенция и третитиране на проблемните участъци.

При спазване на тези препоръки, обикновено зачервяването на кожата в проблемните участъци на зоната на пелените преминава до няколко дни. Ако обаче симптомите продължат, трябва да посетите педиатър или общопрактикуващия лекар.

Sources:

1  Blume-Peytavi U et al. Recommendations from 

a European Roundtable Meeting on Best Practice 

Healthy Infant Skin Care. Pediatr Dermatol 2016;33(3):311-21.

2  Blume-Peytavi U et al. Skin Care Practices for Newborns and Infants: Review of the Clinical Evidence for Best Practices. Pediatr Dermatol 2012;29(1):1-14.

3  Garcia-Bartels N et al. Effect of diaper care on skin barrier properties in infants: a prospective randomized controlled trial. Pediatr Dermatol 2014;31(6):683-691.

4  Boiko S. Treatment of diaper dermatitis. Dermatol Clin 1999;17:235-240.