Полезните компоненти

Храненето на детето в кърмаческия период (0 - 1г.) и в периода на ранната детска възраст (1 - 3 г.) е от изключително значение за правилното му физическо, интелектуално, нервно - психическо и моторно развитие.

През първата година от живота си детето утроява теглото от раждането си и удвоява ръста си. След това темповете на растеж намаляват, като остават все още доста интензивни. Телесната маса след първата година нараства средно с около 2 кг. годишно. На 4 - годишна възраст детето удвоява ръста от раждането си и достига 100 - 105 см. Успоредно с количествените промени настъпват и качествени, т. е. детето се и развива. За да протичат правилно и с достатъчна скорост тези два процеса, е нужно детето да се храни с пълноценна и разнообразна храна, съобразена с възрастта му и физиологичните особености на храносмилателната му система. Храната трябва да задоволява енергийните и пластични нужди на интензивно растящия организъм, като получава достатъчно макронутриенти, а именно БЕЛТЪЦИ, ВЪГЛЕХИДРАТИ и МАЗНИНИ. Освен това е от изключително значение и достатъчният прием на микронутриенти - витамини и минерали. Не бива да се подценява и нуждата от достатъчен прием на течности - вода, сокове, чай, супи с цел избягване риска от обезводняване и нормално протичане на метаболитните процеси в детския организъм.

Ролята на белтъците, въглехидратите и мазнините

Децата трябва да се хранят с храна с висока биологична стойност - богата на есенциални нутриенти (хранителни вещества). Това са пълноценен белтък, въглехидрати, полиненаситени мастни киселини (ПНМК), витамини, микро- и макроелементи. Храната трябва да е екологично чиста, без консерванти, добавки и химични и биологични замърсители.

За да се осигури бързия растеж на децата до 3-годишна възраст, е нужно те да получават достатъчно количество пълноценен белтък, който да осигури материал за изграждане на нови клетки и интензивно нарастване на тъканите и органите. Децата се характеризират с положителен азотен баланс, т. е. процесите на синтез надвишават тези на разграждане.

Белтъците биват с растителен и животински произход. Растителните белтъци, съдържащи се в хляба, зърнените, бобовите храни, ядките са непълноценни, тъй като не съдържат пълния набор незаменими аминокиселини в състава си, докато животинските белтъци от месото, млякото, яйцата, млечните продукти съдържат пълния набор незаменими аминокиселини и затова се наричат пълноценни белтъци. Аминокиселините (АК) са заменими и незаменими (НАК), в зависимост от това дали се синтезират или не в организма от други АК. НАК не се синтезират в детския организъм и децата са изцяло зависими от вноса им с храната. Броят на НАК в детска възраст е 10, докато при възрастните са само 8.

Основна функция на въглехидратите е да осигуряват достатъчно енергия за протичането на всички функции в детския организъм. Мозъкът, например използва основно глюкоза, която е монозахарид, за да осигурява енергийните си нужди. Въглехидратите са монозахариди (глюкоза, фруктоза, галактоза), дизахариди (захароза, лактоза), олигозахариди, полизахариди (нишесте, скорбяла, пектини, целулоза). Моно- и дизахаридите бързо се усвояват от организма, бързо покачват кръвната захар и когато са в излишък, се трансформират в мазнини и се натрупват като резерва в мастните депа. Следователно прекомерната консумация на захар и захарни изделия, включително и в ранна детска възраст, крие риск от поява на наднормено тегло. Полизахаридите се съдържат основно в хляба, тестени храни и закуски, зърнени храни - ориз, царевица, картофи, бобови храни. Тези въглехидрати се усвояват по-бавно от организма, постепенно се разграждат до глюкоза, не повишават рязко кръвната захар, създават чувство на ситост. Въглехидрати се съдържат и в плодовете и зеленчуците в различни количества моно-, ди- и полизахариди.

Мазнините са източник на енергия, на мастноразтворими витамини, участват в изграждането на клетъчните мембрани, натрупват се като резерви в мастните депа. За разлика от белтъците и въглехидратите, от които 1 грам се равнява на  4 kcal, 1 грам мазнини доставя 9 kcal и следователно са богати на енергия, но те много по-бавно се трансформират в енергия, в сравнение с въглехидратите. Мазнините са източник и на мастни киселини. За храненето е от значение вида на мастните киселини. Te са две групи: наситени и ненаситени. Човешкият организъм може сам да синтезира наситените мастни киселини. Ненаситените мастни киселини, наречени още есенциални, са жизненоважни, защото непременно трябва да дойдат с храната отвън. Докато наситените мастни киселини се намират в твърдите животински мазнини - краве масло, свинска мас, говеждата лой, овчата лой, т. е. в животинските мазнини, ненаситените мастни киселини се намират предимно в растителните мазнини - в слънчогледовото олио, в маслиновия зехтин, в царевичното олио, в соевото масло, рапичното масло. Ненаситените мастни киселини са моно- и полиненаситени. ПНМК са от изключително значение за храненето в ранна детска възраст, тъй като имат отношение към развитието на централната нервна система и ретината на окото. Някои от ПНМК като Омега - 3 МК, не могат да се синтезират в детския организъм и се приемат единствено чрез храната. Затова се наричат и есенциални мастни киселини. Омега - 3 МК се съдържат в морските риби. Ето защо е важно рибата да присъства минимум един път седмично в детското меню.

Специалните нужди на бебето от тези компоненти

Млякото е основната храна през първата година от живота на детето. Най-добре е то да получава единствено майчино мляко (кърма) поне до 4-месечна възраст, още по-добре и до края на 6-я месец. Това се препоръките на СЗО по отношение ексклузивното кърмене на децата. Алтернативи на естественото хранене са смесеното (кърма + адаптирано мляко) и изкуственото хранене (само с адаптирано мляко).

При определяне нуждите на бебето от полезните компоненти трябва да се има предвид, че храносмилателният апарат, бъбреците и черният дроб на кърмачето са несъвършени. Храносмилателният апарат няма достатъчни ензимни системи и постепенно се развива, а способностите на бъбреците да отделят излишните хранителни вещества са ограничени.

Предимствата на кърмата пред кравето мляко са неоспорими. В кърмата се съдържат редица антиинфекциозни фактори, като лизозим, храномилателни ензими, като липаза, таурин (есенциална аминокиселина), полиненаситени мастни киселини, пробиотици и пребиотици. Кърмата е албуминово, докато кравето мляко е казеиново мляко (съдържа трудносмилаемия протеин казеин). Освен това, в кърмата се съдържа 3 пъти по-малко белтък  и то суроватъчен, в сравнение с кравето мляко и 3,5 пъти по-малко соли, което пък има значение за ненатоварване на все още несъвършено функциониращите бъбреци на кърмачето. Кърмата е много по-богата на лактоза от кравето мляко. Лактозата е дизахарид, разграждащ се до глюкоза и галактоза. Последната има отношение към доизграждане на бялото мозъчно вещество на мозъка. Желязото и калцият се усвояват много по-добре от кърмата, отколкото от кравето мляко.

За съжаление, понякога майката не може да кърми. И тогава е много важен правилният подбор на заместител на кърмата. В днешни дни процесите на адаптация на кравето мляко позволяват съставът му да бъде сравнително приближен към този на майчиното мляко. Водещите производители на продукти за бебешко хранене разработват и обогатяват адаптираните млека със съставки, осигуряващи оптимално развитие на децата, а именно:

- пробиотици, които подпомагат храносмилането и усилват имунната защита на бебето;

- мастни киселини, които подобряват защитните сили на организма и стимулират развитието му.

Приемът на краве мляко преди 1 - годишна възраст крие рискове от развитие на алергии, диарии, храносмилателна дисфункция, проблеми с храносмилането. До подобни проблеми може да доведе и ранно включване на глутена в диетата на кърмачето (преди 7-8 месец). Най-общо казано ранното захранване, преди 13-та седмица е нежелателно и може да доведе до гореспоменатите състояния. Ето защо захранването на кърмачето трябва да става след 6 - месечната му възраст, когато храносмилателната му система е достатъчно зряла за ефективно храносмилане и усвояване на белтъци, въглехидрати и мазнини от немлечна храна. Захранващите храни трябва да са с висока енергийна и хранителна плътност, да са екологично и химически чисти, да са без консерванти и адитиви. За предпочитане е използването на готови храни - пюрета, каши, които са с контролирано качество и състав, с голяма трайност, биологична стойност и усвояемост. Да се предлагат на малки порции и в чести хранения, като се спазва препоръчаната от специалист схема на захранване. Към 10 - 11 месец постепенно се преминава към преходна храна, а след 18 -  месечна възраст и към обща храна, като се спазват следните принципи:

- Бавно и постепенно захранване, с изчакване, с цел създаване на ензимни системи, разграждащи и усвояващи новия продукт.

- Използване само на качествена и биологично пълноценна храна.

- Използване само на подходящи, щадящи кулинарни технологии - печене, задушаване, варене, варене на пара, без пържене и печене на скара.

- Когато е необходимо - настъргване, нарязване на дребни парчета и кубчета на продуктите, смилане на месото.

- Обилно измиване с течаща вода на суровите плодове и зеленчуци, давани за директна консумация.

- Правилно съхранение на готовата храна.

- Да не преяжда детето и да не приема повече количество храна, отколкото е физиологичният обем на стомаха му, а именно до 1 г. - 200-250 мл.; 1 г. и 6м. - 300 - 350 мл.; 1 г. и 6 м. - 3 г. - 350 - 400 мл.

- Да не се злоупотребява със сладкиши, тъй като всичко това са предпоставки за поява на наднормено тегло и затлъстяване още в детска възраст.

- Спазване на хранителен режим със съответното за възрастта 6,5 или 4-кратно хранене.

Автор: д-р Мария Николова, диетолог