Интервю с д-р Радка Масларска, началник на Неонатологично отделение в „Токуда Болница София"

През последните години все повече се говори за „превенция". Превенция (предпазване) на задълбочаването на заболявания на физическо, емоционално и психическо ниво. Едно понятие, което все повече придобива материални измерения, макар и бавно. Но истинската превенция започва от самото раждане, още от първите изследвания в родилния дом. Колко родители в България, обаче, могат да кажат със сигурност какви изследвания се провеждат на новородените им деца? Какво се диагностицира чрез тях и дали са достатъчни? Навсякъде в Западна Европа, в Япония, в Щатите се провеждат рутинно ултразвукови изследвания на централна нервна система, на коремни органи, на тазобедрени стави още докато бебето е в родилния дом. „Токуда Болница София" е една от малкото болници в България, която е въвела скрининга като задължителен пакет от изследвания за всички здрави новородени бебета в болницата. 

Какви са задължителните изследвания, които се провеждат при новородените? Новородени деца са всички деца от раждането до двайсет и осем дни. Това е един от най-важните, най-рискови периоди от живота на едно дете, тъй като това е времето, в което то се адаптира към външните условия, учи се да се храни и стресът, както за детето, така и за родителите, е много голям. Когато едно дете се ражда на термин, когато то е износено (40 гестационни седмици), когато е с тегло над 2500 грама и няма проблеми след раждането, които са свързани с инфекции или с адаптацията, то се смята за здраво новородено бебе. При тези деца основните проблеми са свързани с храненето, с техниката на кърмене, с грижите, които родителите трябва да полагат за кожа, за пъпче, за гениталии, така че да няма риск от входна врата за инфекция в този период от живота им, в който нямат добре развит имунитет. За тях най-важното е да се научат да сучат, да бъдат кърмени от майките, тъй като кърмата е най-ценната храна като имуномодулатор, като средство, което ги защитава от вирусните и бактериални инфекции. Но в много от случаите, когато след раждането се направи един скрининг от допълнителни изследвания, се създава спокойствие на родителите, че всичко е наред с тяхното бебе и те не очакват изненади в неговото развитие. А в същото време, пакетът от скринингови изследвания, дава възможност да се постави ранна диагностика на някои вродени състояния и заболявания.  Ранното им диагностициране и уточняване предполага по-ранно лечение и предотвратяване на късни усложнения.

Защо скринингът, от допълнителен пакет от изследвания, трябва да се въведе като задължителен?

„Токуда Болница София" е една от болниците, която със своето стартиране въведе задължителен скрининг на всички здрави новородени бебета. Тези изследвания са задължителни за бебетата, родени в „Токуда", но болницата дава възможност да се направят и на бебета, родени извън болницата с предварително записване и планиране. Пакетът от изследвания включва: ултразвукови изследвания на централна нервна система, на коремни органи, на тазобедрени стави. Много от тях  здравите бебета провеждат след изписване от родилния дом. Но това изисква допълнителното им натоварване - да посещават други болници и да чакат, а тук можем да го направим по време на престоя им след раждането. Благодарение на пакета от допълнителни изследвания, ние установихме, че много от децата, при които е правена фетална морфология с установени проблеми, например с отделителната система, те присъстват и след раждането. Честотата на установените заболявания на отделителната система са от порядъка на 4 до 6%. Много от които изискват спешно лечение от раждането. Като например една вродена малформация на отделителната система, която е свързана с риск от инфекция на бъбреците. Така ние от раждането можем да започнем профилактичното антибиотично лечение, за да се съхрани белият дроб и след третия, четвъртия месец детето да бъде оперирано от тази вродена малформация. Установяваме и усложнения, които могат да дадат проблем в развитието на един по-следващ етап. Като например при едно трудно, травматично раждане при доносени деца, които са с тегло над 3500 грама, е установяван кръвоизлив на надбъбрека. Той е с честота 3/1000. Ранно диагностицирано заболяването дава възможност да направим изследвания, така че да гарантираме и проследим дали няма да се развие недостатъчност на надбъбречната жлеза и да има риск при детето от диабет или от друг проблем, който е свързан с жлезата и с хормоните, които тя продуцира.

А в България все още си мислим, че скринингът на тазобедрени стави се прави около 3-6 месец.

По цял свят той е задължителен и е важно да се направи още в първите дни от живота. В България обаче много плахо „прохождахме", въпреки че детските ортопеди алармират за риска, който крие една нестабилност, която може да бъде придобита на тазобедрените стави. Сега, все повече в родилните домове, съветват родителите скринингът да се направи до първия месец. Но все пак, най-добре е да се направи след раждането, тъй като в момента ние можем да видим какво е изходното ниво. Дали има нестабилност на ставите, дали тази нестабилност изисква носенето на профилактични гащички, така че да се предотвратят усложнения, а също носенето на специалните ортопедични гащички в по-късна възраст. Колкото е по-късно, толкова е по-трудно лечението на тази придобита дисплазия и толкова то създава по-голям дискомфорт на детето.

Превенция на нарушенията в слуха

По отношение на превенцията на нарушенията в слуха, в нашата болница е разработена програма за ранното им откриване, особено при децата, които се раждат с по-ниско тегло, децата, които са подложени на интензивно лечение, при които е приложена антибиотична терапия. На тях ние задължително след  48часова възраст, при по-малките бебета след като ги изведем от инкубатор, правим изследване на слуха с отоакустични емисии. В министерството вече се обсъжда такива изследвания да се правят на всички бебета, защото, макар и рядко срещана вродената глухота (тя се среща едно до три на хиляда новородени бебета), ранното й откриване дава възможност децата да се насочат към детските отоларинголози, по-рано да се направи кохлеарен имплант и заедно със своите връстници, да могат да проговорят, да се научат да говорят правилно и да бъдат социално адаптивни. Ако една глухота се открие след една година, тогава детските лекари зле са си свършили работата, т. е. това е късно. Едно такова дете се научава по-късно да говори, то е различно от другите деца и тогава вече се изисква екип от логопед, от психолог, от детски лекар, които да следят детето, докато проблемите отзвучат и сме сигурни, че няма проблем в говора. Но това е екип от повече хора, което довежда до изкарване на майката от обичайната й среда, от работната атмосфера и прави детето по-различно. А  би могло да не се случи, само с  изследването, което е за една, две минути. То не е скъпо и може да се прави рутинно на всички новородени бебета (но не влиза по здравна каса на здравите деца).

Други изследвания, които са встрани от клиничната пътека, а не би трябвало

Това са: кръвна група, пълна кръвна картина, т. е. показатели, които в много случаи могат да разкрият и усложнения, при които първите дни децата да не реагират, но които могат да създадат проблеми след втората, третата седмица, когато се появява инфекция или друг проблем, който вече изисква болнично лечение.

 

Автор: Силвия Чалъкова