Надежда за недоносените деца

Доц. Вакрилова, вече няколко месеца работи новият сектор за кенгуру-грижа в Клиниката по неонатология на „Майчин дом“. Какво се промени за Вас и за родителите след създаването му?

Преди създаването на сектора след изписването на майката родителите имаха възможност да посещават детето 2 до 3 пъти седмично. В периода преди изписване бяха с него и се обучаваха в часовете за хранене. След откриването на сектора те имат възможност да бъдат с бебето в една стая през цялото денонощие. Обикновено това става в дните и седмиците преди изписване.

Как реагират майките, когато за първи път ги насърчите да прегърнат своето недоносено бебе? Има ли притеснение, несигурност? И как им помагате да ги преодолеят?

Ние стимулираме родителите да правят това още с първите посещения при бебето. Естествено – само в часа за свиждане. Те гушкат бебето под контрол на акушерка и в много случаи в очите им има сълзи на радост и любов. Най-малките и незрели деца, които са на апаратно дишане, не могат да бъдат извадени от кувьоза. Тогава насърчаваме майките и татковците да докосват и галят детето си и да му говорят. Някои дори му пеят тихичко или му разказват приказки.

Какви ползи наблюдавате при недоносените бебета, които получават кенгуру-грижа? Вижда ли се разлика в развитието, стабилността, връзката с майката?

Mайката постъпва с бебето в сектора в дните преди изписване. Вече имаме и няколко семейства, в които и двамата родители пожелаха да останат в кенгуру стая. В началото обикновено родителите са доста притеснени, взират се непрекъснато в монитора, не смеят да се отделят от бебето нито за миг. Постепенно придобиват увереност, започват да поемат все по-голяма част от грижите сами и все по-рядко търсят помощ от персонала. Майките поставят детето в позиция кенгуру толкова дълго, колкото е приятно на двойката. Резултатът е, че родителите се изписват с бебето доста по-спокойни и уверени, че могат да се справят.

Кое е най-голямото предизвикателство за родителите, които минават през този процес? И кое, според Вас, най-много ги укрепва?

Най-голямото предизвикателство и едновременно притеснение е, че са родили твърде рано. Много от тях търсят вина у себе си, че не са се справили като майки. Други винят лекарите. Родителите на най-малките, особено когато живеят далеч,  посещават детето рядко, виждат го как израства, но това не става с тяхно участие. Когато наближи моментът за изписване, много от тях изпадат в стрес и се страхуват, че няма да се справят. Ние стимулираме в този период родителите да са при детето ежедневно по няколко пъти на ден в периодите за хранене, като при това могат да задават въпроси и да се подготвят за наближаващия момент на изписване. Но често това не е достатъчно. Обикновено тази несигурност и страх се преодоляват, когато майката/родителите постъпят с детето в кенгуру отделението. Там под контрол на медицинския екип те започват да се опознават и свикват да са заедно. Тогава връзката родители-дете укрепва най-силно и изписването става с увереността, че ще се справят, дори това да не е лесно.

През годините сте видели стотици малки бойци, родени преждевременно. Има ли история, която никога няма да забравите – бебе или семейство, оставили особена следа Във вас и екипа Ви?

Няма да забравя една бременна, симпатична млада жена, която беше приета в Александровска болница с кисти на белия и черния дроб. Бременността беше едва в 27 г.с. Наложи се да бъдат оперирани белодробните кисти, като първоначално акушер-гинеколозите и гръдните хирурзи смятаха да запазят бременността, за да съзрее плодът. Но поради влошено състояние на жената се наложи бебето да бъде извадено с цезарово сечение същата нощ. Тогава аз бях на разположение и бях част от екипа за операцията. Акушер-гинеколозите си свършиха работата – извадиха бебето, гръдните хирурзи се погрижиха за жената. Аз, заедно с неонатологичната акушерка, поехме грижата за момиченцето – 1200 г, което беше в много тежко състояние. Трябваше да проведем пълния обем реанимация, включително незабавна интубация, апаратна вентилация, сърдечен масаж и медикаменти за стимулиране на сърдечната дейност. Вече почти не вярвахме, че ще успеем, но сърчицето на мъничето постепенно започна да тупка равномерно, кожата порозовя, появиха се и активни движения. Бързо го транспортирахме в Интензивно отделение на „Майчин дом“, където последва продължителна борба за възстановяване. Междувременно майката също се възстанови и започна да посещава дъщеричката си. Дойде време, когато двете се гушкаха и се виждаше, че изпитват взаимно щастие. За съжаление тогава все още секторът за кенгуру-грижа не беше разкрит. Изписахме момиченцето здраво.

Кампанията „Без компромиси“ с подкрепата на „Филип Морис България“ цели да предотврати употребата на тютюн и никотин по време на бременност. Какво показва Вашият опит – осъзнават ли жените колко сериозен е рискът, или все още има подценяване?

Въпреки че кампания за вредата от тютюнопушенето върви от десетилетия, въпреки че върху всяка кутия цигари стои надпис, че са опасни за здравето, все още в България тютюнопушенето е широко разпространено. Все още, и то не рядко, се срещат бъдещи майки с цигара в ръка или такива, които при постъпване за раждане съобщават, че са пушили през бременността. Една част от жените осъзнават рисковете и спират рязко пушенето с настъпване на бременността. За други това се оказва трудно, опитват се да намалят цигарите, изпитват угризения, че, вредейки на себе си, вредят и на нероденото си дете, но въпреки това не могат да спрат изцяло.

До каква степен тютюнопушенето и употребата на никотинови продукти може да бъде причина за усложнение по време на бременност и да доведе до преждевременно раждане?

Тютюнът в цигарите съдържа редица вредни вещества: никотин (който е основната причина за пристрастяване), но също редица канцерогени, смоли, тежки метали (над 3000), при пушене с дима се отделя СО. Попадайки в кръвта на бременната, те преминават през плацентата в плода. Водят до нарушаване на плацентарния кръвоток, нарушават доставката на хранителни вещества и газообмена. Последицата е забавяне в растежа и нарушено развитие на плода. В ранните срокове на бременността е увеличен рискът от вродени аномалии, спонтанен аборт, а в по-късните месеци – от предтерминно раждане, отлепяне на плацентата.

Електронните цигари и устройствата за нагряване на тютюн също не са безопасни: всички съдържат никотин, глицерол-подобни ароматни съединение и редица други химикали, които водят до увреждане на белия дроб на плода и имат подобни на тютюнопушенето кратко- и дългосрочни ефекти.

Какви са конкретните последствия от тютюнопушенето по време на бременност – и защо дори пасивното излагане на дим може да бъде опасно за новороденото?

Вредните вещества при пушене преминават в кръвта на майката, оттам през плацентата към плода и оказват съответните вредни влияния: забавено вътреутробно развитие, изоставане в растежа (интраутеринна ретардация), преждевременно раждане, ниско тегло при раждане. По-чести са някои малфармации (например цепнато небце). Повишен е рискът от мъртво раждане.

Никотинът по време на бременност, било то под формата на тютюнопушене, електронни цигари или устройства за нагряване на тютюн, оставя някои дългосрочни последици за здравето в по-късна възраст: повишен риск от Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD); поведенчески и обучителни затруднения; по-нисък коефициент на интелигентност; по-чести респираторни проблеми: бронхит, астма, алергии. Децата на родители пушачи е по-вероятно също да станат пушачи, дори на по-ранна възраст, отколкото са стартирали техните родители. Повишен е рискът от някои социално значими заболявания – по-чести нарушения в обмяната на глюкозата като инсулинова резистентност и диабет тип 2.

Какво бихте казали на бъдещите майки, които вярват, че „една цигара няма да навреди“?

Една цигара няма да навреди толкова, колкото две цигари или колкото една кутия цигари, но все пак има своето вредно въздействие.

Вие работите ежедневно с най-уязвимите деца. Какво Ви дава сили и Ви вдъхновява да продължавате, дори в най-тежките моменти?

Децата са изключително жизнени и способни да се възстановяват дори след най-тежките заболявания. Това важи с пълна сила и за най-малките – тези, родени месеци, преди да е трябвало това да се случи. Та нали целият живот е пред тях? Това навремето ме накара да се насоча към педиатрията, а впоследствие и към неонатологията.

Ако можехте да отправите едно послание към родителите на недоносени бебета – какво би било то?

Дори при най-малките бебета винаги има надежда. Вярвайте в децата си и се доверете на екипа, който се грижи за тях!

Интервю на: Ива Лалова