На „ТИ” със Светла Иванова

Известната певица, писателка и не на последно място - всеотдайна съвременна майка, Светла Иванова споделя с вас своя опит, мнение или позиция по актуални въпроси, свързани с майчинството. Светла ще отговаря на вашите въпроси за отглеждането и възпитаването на децата в ранна възраст, отношенията между мъжа и жената, здравословното хранене, диетите, добрата форма, успешната кариера и всякакви други теми, които ви вълнуват. Специално за вас тя ще търси и консултация с нужните специалисти в съответната област, както и гледната точка на друг известен родител, за да се обхванат всички страни и решения на проблема.

 Здравей, Светла. Казвам се Ира и съм горе-долу твой набор. И аз имам като теб две деца с почти същата разлика в годините, но половете са им разменени. Каката е на 4. Въпреки че е момиче и очаквах да е по-любвеобилна и грижовна, както към куклите си, в повечето случаи имам чувството, че ревността й надделява пред другите чувства, дори я избива на агресия. Докато бях бременна, четохме книжки на тази тема и ми се струваше, че няма да имам никакъв проблем, след като родя. Бих искала  да попитам ти подготвяла ли си баткото за появата на бебето и сега проявява ли ревност. Как се справяш, ако има такива моменти? Ще ми е интересно и полезно да знам и мнението на гост-психолога ти. Предполагам, не само на мен. Благодаря предварително!

Здравей, Ира!

Разбира се, че ситуацията ми е позната. Започнах да говоря на сина ми за бебето, когато коремът ми видимо нарасна. И аз прибягнах до книжките тип енциклопедии за човешкото тяло. После, докато Стела беше по-малка, се опивах да го приобщавам към нея, като му поставях „важни" задачи, като например той да й носи чая, да я занимава, докато я преобличам, да я къпем заедно. Сега бебето порасна, започна да влиза в стаята му и да му пипа нещата. Синът ми, слава Богу, не е от по-агресивните деца и не се е стигало до бой (а само до посягане като защитна реакция за нещо, което иска да опази), но имаше различни сигнали, които ми показваха, че ревнува.

Например, засилената му любвеобилност към мен, дори ме обвиняваше, че гушкам повече бебето. Искам да отбележа, че преди раждането на сестра му беше обратното - като типично момченце Виктор не обичаше много майчините ласки. Някъде бях прочела, че в такива моменти е най-добре да споделиш неговите емоции, да повториш думите му, прилагайки т. нар. тактика за отразяване на чувствата. Аз казвах: „Ядосан си на сестра ти, защото мислиш, че мама обича повече нея от теб". Или, когато не си дава играчките, защото малката ще му ги развали, отново се съгласявам с него и отвличам вниманието й от тях. Не му възразявам и когато казва, че бебето прави или говори глупости. Казвам му колко е хубаво, че с него мога да си говоря и че благодарение на него съм се научила как да се грижа за бебето, защото той е бил първи.

Нищо не рискуваш, ако и ти правиш така. Напротив. По-голямото детенце ще разбере, че си на негова страна, а бебето няма от какво да се обиди.

Освен това се сещам, че баткото преди заспиваше сам, а сега държи да му чета приказки или да гледаме филмче заедно, докато се унесе. Понякога дори иска да оставам при него през нощта. Тук на помощ при мен идва Марко - любимата му възглавничка с магаре, която винаги е до него, когато заспива.

Спомням си, че имаше и един много кратък период от няколко дни, в който имитираше бебето - искаше да пие от шише с биберон и пълзеше. Разреших му и не му обърнах внимание, защото знаех, че това връщане назад във времето е  нещо нормално и дори е минало много леко. Някои деца може да започнат дори да се напишкват отново, да говорят неправилно и т. н.

В заключение бих казала, че ревността при нас, предполагам и при вас, е двупосочна. И, Стела, въпреки че е бебе, ме ревнува от батко си и се бори по свой си начин за моето внимание.

В крайна сметка мисля, че няма как подобни прояви да бъдат изцяло предотвратени от родителите. Нашата роля е да смекчим ревността, а това може да се случи, ако и двете деца получават своите порции обич и внимание. Ето това най-вече се опитвам да направя.

 Магдалена Ангелова, психотерапевт, Център за психологично консултиране и обучение „Емапатия":

С появата на бебето конфигурацията на родителското внимание се променя и това се изживява болезнено от всяка кака или батко, независимо на колко години му се случва това. Ето накратко какво можеш да направиш в тази ситуация:

- Подготви детето предварително за промяната, която ще настъпи.

- Нека каката или баткото прекарват повече време с татко, баба, дядо или друг близък.

- В очакване на бебето можеш да въведеш преходен обект - например

любима играчка, към която детето да пренесе любовта и ласките си.

- Колкото и да е естествено фокусирането ти върху бебето, опитай се да възстановиш постепенно баланса и намирай време да си само с по-голямото дете.

- Обясни му предимствата и ползите от това да бъде по-голямото дете.

- Не го наказвай, ако прояви агресивни импулси, не се опитвай да блокираш или дезактивираш ревността му,  а му обясни какво чувства и го успокой.

- И не на последно място - не се страхувай от ревността.

Мнение на гост-звездата: Валди Ампов - Графа, поп изпълнител, баща на Никол на 1година и половина и Крис на 4 години:

Съпругата ми Мария подготви сина ни за това, че ще има сестра. Има ревност, разбира се, но е в границите на нормалното. Най-често се карат за играчки, но и много се обичат. Когато едното дете е било при баба си и дядо си, после се прегръщат. Мисля, че благодарение на батко си Никол се развива по-бързо.