Мое и твое

Детето възприема играчките като неотделима част от себе си.

На детските площадки често се виждат сценки на разплакани деца, които дори може и да се бутат помежду си. Класика! Двегодишните мъници с удоволствие играят с чужди играчки, но възмутено крещят, когато друго дете посегне към техните. В такава ситуация на родителите им е много трудно да реагират правилно.

АЛЧЕН ИЛИ ...?

Вече са отминали времената, когато вашето малко съкровище е давало донесените от вкъщи играчки с добро и дори въобще не е забелязвало, че някой си играе с неговата количка. Сега мъникът започва да се сърди и разстройва, когато друго дете се осмели да се доближи до неговите играчки или дори до мама. Не бързайте обаче да го обвинявате в алчност. Работата е там, че развиването на самоосъзнаването на човека протича през няколко етапа. Един от първите е, когато детето се отделя от обкръжаващия го свят. Първоначално за него то и всички предмети наоколо са слети, например смята, че с мама са едно цяло. Процесът на отделяне може лесно да се разпознае по думите „аз" и „мое", които се появяват в речника на детето. Започва да осъзнава, че има лични желания, вещи, започва да разбира какво означава собственост, разбира се на първично ниво. Ако процесът на осъзнаване е в самото начало, мъникът може да възприема играчките или предметите като свое продължение. Да дават вещите си на други, за децата означава да губят част от себе си, своята все още крехка цялост. От тук идва и бурната и емоционална реакция. За детската „алчност" може да има и други мотиви: неувереност в себе си, ревност, стремеж да подражава на възрастен. Майките на момиченца, например, често се сблъскват с проблема „важни" вещи от чантите им да изчезват и да ги намират на необикновени места. А малката принцеса изобщо няма намерение да връща намерените съкровища, които вече счита за своя собственост. Ще ви се наложи неведнъж да обяснявате на щерка си, че тези неща са ваши и вие имате нужда от тях. Освен това ще се наложи да й купите нейна чантичка, в която да държи собствените си неща - шише, книжка, кукла.

ОБРАТНАТА СТРАНА НА МЕДАЛА

Двегодишното дете тепърва започва да разбира в нюанси понятието „собственост". Често мъникът не е готов да почерпи с ябълка, да си даде играчката, но въпреки това, ако му хареса някоя чужда вещ, той просто я взема. Детето съвсем искрено смята, че желанията му да притежава един или друг предмет ще се изпълнят, ако просто го вземе и приближи към себе си. В тази ситуация единственият съвет е: обяснявайте на мъника, че такова поведение е неприемливо. Винаги трябва да пита собственика дали може да вземе някоя вещ. Ще се наложи често да повтаряте как трябва да се държи, а за да осъзнае понятието „чуждо", ще трябва да провеждате и тренировки.

Каквито и методи и техники да използвате, помнете, че най-трудно, но и важно е да възпитавате щедрост. Това е способност не само да споделяте вещи, но и умението да споделяш топлина, радост, а в някои случаи и тъга. Тези качества се възпитават трудно и обикновено трябва да се прилага силата на личния пример.

1. Не казвайте на детето, че е алчно. По този начин му внушавате именно това. Много по-добре е да му говорите, че е щедро, че обича да споделя, накрая и само ще поиска да бъде такова. Повярвайте сами.

2. Алчността е лошо качество или по-точно неспособност да уважаваш своята и чуждата собственост. Не трябва да задължавате мъника да споделя играчките си. Позволете му сам да вземе решение. Изборът трябва да бъде направен от детето, защото и играчката е негова. Освен това щедростта като задължение, не е щедрост, все пак това понятие предполага желание, нужда да споделяш.

3. Най-добрият начин да излезете от неприятна ситуация е да научите палавника да разменя вещите си за определен период.

4. Покажете на детето защо е хубаво да си щедър. Организирайте съвместна игра и с други дечица, като направите така, че да трябва да си разменят играчките. Децата на възраст между 2 и 3 години все още не играят заедно, а едно до друго. Затова ще трябва да участвате активно в играта, поне в началото е много вероятно на мъниците да им е по-лесно първо да дават играчките си на вас, а не директно на другарчето.

5. Често родителите изпадат в неловки ситуации, в които детето им не иска да пусне някоя играчка или иска да вземе тази на момиченцето в пясъчника. Тогава те се опитват да го уговарят всячески, да се молят, да се карат, но резултат няма. Оставете мъника да общува с деца, колкото се може повече. Само по този начин може да придобие опита за съвместни игри, в които често възниква необходимост от делба, размяна, договаряне.

6. Когато излизате на площадката, не трябва да взимате със себе си нови играчки, защото детето още не им се е нарадвало и много по-трудно би склонило да ги даде на друг. Неподходящи играчки за навън и общо ползване също са тези, които са по-крехки и чупливи и тези, които имат емоционална стойност за мъника. Така ще избегнете излишни „сръдни".

7. Ако все пак някое детенце поиска да играе с изключително важна за вашето дете играчка и се надигне „голям спор", вземете участие. Предложете на приятелчето някоя друга играчка, по-голяма, по-нова или по-шарена, няма значение, за него е важно просто да си поиграе с нещо различно от неговите играчки. 

8. Някои родители предвиждат ситуациите по-отрано и взимат на детската площадка от всички видове играчки по две или три. Разбира се, винаги остава вариантът, в който вашият палавник да реши, че всичко си е негово и само негово и само той ще си играе с тези неща.

9. Всички познават правилата и нормите на поведение. Още от съвсем малки децата слушат и гледат приказки и филмчета за алчни персонажи, които биват хулени и гонени. Между реалния живот и филмчетата обаче, понякога има пропаст. Работата е там, че децата научават понятията само на теория, а родителите трябва да им ги показват на практика. Във всяка една ситуация трябва да пресъздавате моделите на поведение. Например да дава вещите си и на другите. Хубаво е да започнете „уроците" вкъщи, с играчките, с мама и татко, с кака или батко. Това е най-близкото обкръжение и за детето е много по-лесно да се довери.

10. Понякога децата взимат различни вещи от родителите си, като по този начин се опитват да ги задържат по-близо до себе си. Не се карайте на мъника, с това си поведение той просто иска да вземе със себе си частица от вас и така се чувства по-спокойно.

11. Ако ситуацията излиза извън контрол, двете деца са облени в сълзи и до компромис не се стига, най-добре е просто да приберете предмета, предизвикал раздора.

12. Дори и на съвсем малкото дете, винаги обяснявайте причината за действията на другите деца, иначе може да ги приеме за необосновани и агресивни.

13. Напомнете на палавника, че като тръгнете към вкъщи задължително ще си прибере всички негови играчки. Детето може да не прави разлика между това да даде нещо за малко и това да го подари.    

Автор: Биляна Цветкова